Хубавият цирк все пак трябва да има фокусници, лъвове и тигри, мечки, слонове, жонгльори и акробати, а не само клоунада

Тъй както (според диалектическия материализъм) количествените натрупвания водят до качествени изменения, добрите намерения водят в крайна сметка до лоши резултати. Дори първоначално уж да изглеждат успешни, човешките начинания накрая се оказват лоши и нуждаещи се от ново подобряване. Защо добрите намерения почти винаги завършват с лоши резултати? Една от причините може би е тази, че никога не са били наистина добри намерения. Но има друга. Нашият свят сякаш е прокълнат в него нищо да не става като хората. Вижте у нас: всяко движение, наподобяващо порив към по-добро, още от Априлското въстание насам, води до нещо, което скоро изпитва нужда от ново въстание.

На подобен размисъл тази година ме канят сезонните промени в политическия живот, настъпващи успоредно с есенния хлад. Канят ме за размисъл, защото много добре започват всички опити да се вземе властта чрез протести, блокади, въстания и пърформанси (в което няма абсолютно нищо лошо - властта е за това, за да се опитва човек да я вземе), облечени са в светли одежди, над тях плющят сияйни знамена, в стегнати редици маршируват готови на саможертва ангели, които са оставили дом и семейство, за да се борят за благото на другите. Много добре почват, пък свършват някак иначе. Поне половината преврати в новата история наричат себе си „революции“, именно за да покажат, че всичко се прави с най-добри намерения. Революциите на теория се вдигат, за да отнемат богатството от олигархията и да го разпределят между всички, но на практика водят единствено до подмяна на личния състав на олигархията. Маршируващите ангели се превръщат в надменни нотабили и стръвно заживяват новия си живот.

С падането на температурите „Великото народно въстание“, след пет неуспешни опита да свали тирана, претърпя трансформация в две нови посоки - камерни турнета в провинцията и зачеване на предизборна коалиция. Очевидно зимните столични площади ще се окажат твърде големи и пусти за революционния гняв, но се надявам медиите редовно да ни информират чрез репортажи как преминават събитията на триото в по-малките населени места. Що се отнася до другото, в началото на седмицата Отровното трио се договорило със Станислав Трифонов и Мая Манолова за общи действия по спасяването на неизбежните редовни избори. Мнозина провидяха тук опит да се опипа почвата за евентуална предизборна коалиция засега без ДБ и без БСП, които от своя страна може пък да се коалират помежду си на различни и, между другото, много по-естествени начала, приели и те, че предсрочните избори няма да ги бъде.

Но това в случая изобщо не бива да ни интересува. Грешно е да се мисли, че през последните няколко месеца у нас се случва нещо изключително. Случващото се е крайно банално и по нищо не се различава от принципите на човешко поведение по отношение на намеренията и резултатите, познати още от допотопни времена.
Колкото по-охолно живеем, толкова по-тлъсто възмущение отглеждаме в пазвата си. Може би защото голото охолство не е ключът към щастието. Всички революционери твърдят, че се борят за по-щастлив живот, но истината е, че се борят единствено за по-богат. И ако случайно го получат (което се случва рядко), на следващия ден разбират, че щастието продължава да е точно толкова далеч, колкото е било и преди революцията. Продължаваме да търсим политическата формула на бъдещето, вярваме, че най-сетне ще обърнем нова страница, но онези от нас, които са живели достатъчно дълго, знаят, че има шаблон, от който не можем да излезем. И само гледаме поредния цирк, казвайки си с горчивина, че добрият цирк все пак трябва да има фокусници, лъвове и тигри, мечки, слонове, жонгльори и акробати, а не само клоунада.

Още от времето на пророк Самуил, когато избраният народ пожела да се управлява сам и да живее по човешки закони, все се опитваме да направим света по-добър и тъкмо плеснем с ръце, тъкмо ахнем от възхищение и се възгордеем, че сме успели, и ето - виждаме, че нещо не е като хората, с доброто е дошло и зло.

Вижте елементарните неща от ежедневието, онези, които нямат нищо общо с революциите и другите видове пориви и гръмко провъзгласени добри намерения. Вижте например нещо толкова скучно и ежедневно като субсидиите за производство на храни. Цивилизованите общества са се съгласили да дават на селяните пари, за да продължат да се занимават с това, с което се занимават, като същевременно качеството им на живот се доближи до това на гражданите, а пък гражданите редовно да получават от селяните евтина и питателна храна. Звучи трогателно и наистина се получава, но се появяват бароните-зърнари - милионери за сметка на изнасиления свободен пазар. Цели области не отглеждат нищо друго освен субсидирано жито, в което няма нищо лошо, докато не спре да бъде субсидирано. Селяните, вместо дребни собственици на крави, кокошки и зеленчукови градини, или стават ратаи на бароните, или отиват да си търсят късмета в града.

Обществото решава, че културата трябва да се субсидира, защото ако се развива на пазарен принцип, бързо ще се превърне в чалга. Великолепно намерение! Но вижте какво се получава: от една страна горди, но все пак редови и невзрачни „творци“, които мъждукат на заплата по трупи и оркестри, от друга - агресивни НПО, специализирани в писане и печелене на културни проекти за преливане от пусто в празно. Великолепно намерение с кофти резултат.

Вижте инвалидите! Какво по-прекрасно, какво по-мило от това да протегнеш ръка на слабия? Но когато с благородната задача се заемат задължените обществени институции, веднага се появява армия от неясни „инвалиди“ в пращящо здраве. Милиони имат някакъв ТЕЛК, милиони ползват някакви привилегии, луксозни коли паркират с инвалидни картончета в платени зони, здравеняци получават пенсии. Това важи и за останалата част от социалната система. От четири или може би вече пет поколения да си безработен е професия, която се наследява, има своите тънкости, настоява за уважение. Доброто намерение на състраданието дава уродливите резултати на тарикатлъка.

По времето на Бисмарк четирима работещи с по четири деца са хранили един пенсионер и то в продължение на няколко години. Как е днес? Колко 80-годишни пенсионери със здрав слънчев загар и увлекателни хобита храни един работещ с едно дете или изобщо без деца, защото интелигентно и отговорно е провел семейното си планиране с всичките му там контрацепции и аборти? Да не би затова така гузно да внасяме имигранти, за да не рухне социалната система, изправена пред необходимостта да се справя с общество, в което живеят четири поколения едновременно, но работи само част от едното? Но имигрантите идват, не за да влеят свежа кръв в социалната система, а с надеждата да се включат в поголовното u източване. Ето още едно добро намерение с лош резултат.

Днес няма мор, не изригват вулкани, поне не и в близост до либерално-демократичните градове, няма войни, поне не и такива, на които бащите (или пък синовете) ни отиват с пушка на рамо и не се връщат. Но, изглежда, имаме нужда от нещо подобно, защото ако не ни споходи наистина, търсим да си го измислим. Може би защото бедствията правят хората освен по-малко на брой, също така и по-добри. По-смирени и по-широки във възгледите си, като „широки“ не значи толерантни към извращения. В крайна сметка историята на човека е един безкраен строеж на Вавилонска кула, по която той да се върне на небесата, откъдето се е сгромолясал. За съжаление, в процеса на строителството сме спрели да гледаме на кулата като на средство, което да ни издигне до рая, и сме започнали да я приемаме като средство, което ще свали рая на земята. Но раят е бил тук само веднъж и това повече няма да се повтори. Новото небе и новата земя ще бъдат чак след осмия ден. И въпреки това, ние продължаваме яростно и отчаяно да теглим рая към своя мимолетен, променлив и сбъркан свят, забравяйки, че раят не е само богатство, но и справедливост. И най-вече безсмъртие, вечност. При това положение и най-добрите ни намерения са осъдени да дават лоши резултати. Така е, защото не умеем да сме благодарни, а дори и да опитаме, не знаем към кого и за какво.

Докато тези прости неща не се проумеят, не се разберат, никакви революции и въстания няма да помогнат, никакви хитри политически програми и никакви харизматични лидери. Всички революционери ще се превръщат в тирани, ако не се разпаднат от само себе си още в навечерието на решаващата битка. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.