Раците с впечатляващи делови предложения, Везните да не вкарват свои пари в инвестиции – Дневният хороскоп на Алена

На 10 април 2020 да почерпят

Пролет пукна, ние още не… Всички слухове за край на нацията са силно преувеличени

881 жертви на коронавируса във Великобритания за денонощие

Роб Лоу: Супергероите са в спасителните служби Звездата играе главна роля в „911: Тексас”

Страните от ОПЕК + са се договорили да намалят производството на петрол с 23%

Проф. Радка Аргирова, председател на българското дружество по вирусология, пред “Труд”: Без дисциплина ще станем Ломбардия след празниците

Орбан удължи извънредното положение в Унгария за неопределено време

Прототип на българска ваксина срещу COVID-19 може да бъде готов до 1 година

Доц. д-р Атанас Мангъров пред “Труд”: За лечението на COVID-19 няма доказателства

СЗО ще поиска 1 млрд. долара за борба с коронавируса

90% от сиренето – от българско мляко Свинско и зеленчуци задължително от местни ферми

Дават евтини кредити на туроператорите Със средствата ще се връщат пари за предплатени ваканции

Живко Тодоров оглавява ББР (обзор) БНБ одобри назначението на 2 април

Боян Магдалинчев: Никой не се е възползвал от уязвимостта на системата за разпределяне на дела

Търновските царици от 1279 до 1395 г. Втората съпруга на Иван Шишман е последната търновска царица

Царица Анна-Неда – св. Елена Дечанска, сръбска икона.

Женитбата на цар Иван Александър с представителка на „третото съсловие“, при това еврейка, е уникален случай в средновековна Европа

(II част)

В предишния „епизод“ от нашата поредица разказахме за българските владетелки от възобновяването на средновековната ни държава през 1186 г. до времето на царица Мария Кантакузина Палеологина и нейните бракове, съответно, с Константин Тих Асен и бунтовника Ивайло.

Продължаваме нашата „кратка хроника“ с царица Ирина Палеологина (1279-1280), съпругата на Иван Асен ІІІ. Първоначалният план на византийския император Михаил VIII Палеолог е да даде ръката на своята дъщеря на… „свинепаса“ Ивайло! Този факт показва феноменалното лицемерие на василевса и неговите приближени, които малко по-късно с възмущение осъждат брака на царица Мария с „варварина“… Когато става ясно, че няма шанс водачът на бунта да бъде превърнат във византийска марионетка, Ирина е омъжена за Иван Асен, синът на злополучния цар Мицо. С византийска военна подкрепа „децата на императора“ заграбват царската власт в Търново. Както изглежда обаче, Ирина е била по-силната в сравнение със слабохарактерния си съпруг… Тя и по-късно участва в политиката, а през 1308 г. е заподозряна в заговор срещу своя брат Андроник ІІ Палеолог и дори за кратко е арестувана!

Следващата търновска царица е Кира-Мария Асенина, родната сестра на Иван Асен III. Тя пристига в България заедно с него, а скоро след това е омъжена за военачалника Георги Тертер. За целта Тертер се развежда с първата си съпруга Мария и я изпраща като заложница във Византия заедно със сина им Теодор Светослав. Младата царица скоро се оказва в още по-куриозна ситуация – Иван Асен позорно бяга от Търново, а Тертер заема престола, с което на практика е извършен държавен преврат. Три години по-късно новият цар е заставен да се разведе с Кира-Мария, за да си върне „първата“ Мария! Става така, защото вторият брак на Георги Тертер среща обществено неодобрение, а патриарх Йоаким ІІІ не допуска царя до „светите тайнства“! С други думи, Георги Тертер е на път да бъде отлъчен от църквата… В крайна сметка царят е принуден да отстъпи. Кира-Мария е отпратена във Византия, а върналата се от византийски плен Мария е коронясана за българска царица. Така се стига до истински парадокс – първата съпруга на Георги Тертер се явява „втора“ в качеството си на царица при същия владетел! Както изглежда, Мария също е била Асеневка, най-вероятно дъщеря на деспот Яков Светослав и неизвестна по име внучка на Иван Асен II.

Византийката „Смилцена” Палеологина, съпруга на цар Смилец (1292-1298), е поредната властна жена в търновския дворец. Колкото и да е куриозно, името й е непознато – до нас е достигнало само прозвището й „Смилцена” („Смилецовица”) … Като регентка на своя малък син Иван тя се опитва да осуети съюза между Византия и Сърбия през 1299 г. Във връзка с това се е наложило мнението, че „…Смилцена предлагала ръката си и българската независимост …” на сръбския крал Стефан Милутин. Става дума за недоразумение, защото царицата не търси брак, а съюзни отношения. И отчасти успява – дъщеря й Теодора се жени за Стефан Дечански. От този брак се ражда най-великият сръбски владетел – цар Стефан Душан.

Ефросина (1300- преди 1307 г.), първата съпруга на Теодор Светослав, е от гръко-татарски произход. Свързването на българския принц, тогава заложник при татарите, с внучката на богатия търговец Пандолеон е възприемано като „брак по сметка“. Според Георги Пахимер, Светослав бил знатен, но… беден! И това го накарало да поиска ръката на богатата наследница. И все пак в този брак, наред с парите, със сигурност е имало силен политически акцент. Дядото на Ефросина, гръцки „олигарх“ от Крим, е бил личен приятел на могъщия хан Ногай – човекът, който е свалял и качвал предишните двама владетели на България…

Теодора Палеологина (1308-1322, 1324-1330), втората съпруга на Теодор Светослав, а после и на Михаил ІІІ Шишман Асен, е византийка, по майка е арменка от Киликия. Запомнена е и в България, и във Византия със своето изключително благородство. За сметка на това Анна-Неда Неманич, първата жена на цар Михаил, е будела недоволството на българите заради своето деспотично управление като регентка на сина си Иван Стефан. През 1331 г. „господарката на българите“ е свалена с преврат и прогонена в Сърбия. И нещо, което е малко известно, а и озадачаващо – сръбската църква слави тази българска царица като светица с монашеското име Елена! Според д-р Александър Узелац, това се дължи на по-късни предания. Възможно е сръбският историк да е прав, но все пак мощите на св. Елена Дечанска („нашата“ Анна-Неда?) се пазят в известния манастир „Високи Дечани“. Според манастирското предание през 1692 г. османците искали да превърнат манастирския храм в джамия, но били спрени от светицата…

Влашката принцеса Теодора Басараб, първата съпруга на цар Иван Александър, по линия на предците си е от кумано-български произход. Нямаме сведения за семейния й живот, но без съмнение сред най-горчивите му страници е разводът с безумно влюбения в друга жена неин царствен съпруг… Към 1348 г. Теодора е заставена да приеме монашеството под името Теофана. Нейната съперница си присвоява не само мястото й, но дори и името „Теодора“! Бракът с еврейката на първо време не нарушава позициите на Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен (ІV). Уви, Теодора е споходена от още по-големи нещастия – в борбата с османските турци загиват Иван Асен и Михаил Асен… Неизвестно защо, но и Теодора-Теофана във Влахия е смятана за светица! Не че в нейния живот няма много страдание, но е възможно да се е получило объркване – в Търново са се пазели мощите на „светата царица Теофана“, византийска императрица от края на IX в., пренесени в българската столица от Калоян или Иван Асен II.

Втората съпруга на Иван Александър е от „третото съсловие“, при това еврейка – уникален случай в средновековна Европа! Не знаем рожденото й име, а популярното „Сара“ е въведено от Иван Вазов в пиесата „Към пропаст“. „Романът“ между младата девойка и цар Иван Александър, тогава на около 40-45 години, е класически пример за силата на чувствата! При това в разрез с господстващите през онази епоха предразсъдъци… „Сара“ приема християнството и остава в българската историческа памет като покровителка на църкви и манастири. Влиянието й над цар Иван Александър е толкова силно, че нейният син Иван Шишман измества от престолонаследието Иван Срацимир, единствения оцелял от синовете на „първата“ Теодора. От лика на „втората“ Теодора в т.нар. Лондонско Четвероевангелие можем да усетим особеното излъчване на царицата, дълбочината на погледа й, в който можем да „нейната волева натура.

Първата съпруга на цар Иван Шишман(1371-1395) се е казвала Мария. Според проф. Йордан Андреев отново става дума за „брак по любов… „Около 1387 г. българският цар се жени за Драгана, дъщеря на своя съюзник княз Лазар. В Търново заменят простонародното име на сръбкинята с „класическото“ Кира-Мария, типично за българските владетелки и знатни „дами“… Втората съпруга на Иван Шишман на практика е последната търновска царица. Около 1388 г. царят заедно със семейството си напуска Търново и се установява в дунавския Никопол. На 17 юли 1393 г. столицата пада в ръцете на султан Баязид, но Иван Шишман продължава да търси пътища за спасение на българската държава. Опитите му за съюз със силната в онази епоха Унгария завършват безрезултатно.

На 3 юни 1395 г. Иван Шишман е заловен с измама от султан Баязид и обезглавен в Никопол. Най-вероятно, царицата и нейните деца отиват при своите роднини в Сърбия. Фружин, както изглежда извънбрачен син на царя, намира убежище в Унгария. За съжаление, по-нататъшна съдба на последната търновска царица и нейните деца остава неизвестна.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.