Втората съпруга на Иван Шишман е последната търновска царица

Женитбата на цар Иван Александър с представителка на „третото съсловие“, при това еврейка, е уникален случай в средновековна Европа

(II част)

В предишния „епизод“ От 21 търновски царици само шест са българки Анализи 06:00 23.03.2020 от нашата поредица разказахме за българските владетелки от възобновяването на средновековната ни държава през 1186 г. до времето на царица Мария Кантакузина Палеологина и нейните бракове, съответно, с Константин Тих Асен и бунтовника Ивайло.

Продължаваме нашата „кратка хроника“ с царица Ирина Палеологина (1279-1280), съпругата на Иван Асен ІІІ. Първоначалният план на византийския император Михаил VIII Палеолог е да даде ръката на своята дъщеря на... „свинепаса“ Ивайло! Този факт показва феноменалното лицемерие на василевса и неговите приближени, които малко по-късно с възмущение осъждат брака на царица Мария с „варварина“... Когато става ясно, че няма шанс водачът на бунта да бъде превърнат във византийска марионетка, Ирина е омъжена за Иван Асен, синът на злополучния цар Мицо. С византийска военна подкрепа „децата на императора“ заграбват царската власт в Търново. Както изглежда обаче, Ирина е била по-силната в сравнение със слабохарактерния си съпруг... Тя и по-късно участва в политиката, а през 1308 г. е заподозряна в заговор срещу своя брат Андроник ІІ Палеолог и дори за кратко е арестувана!

Следващата търновска царица е Кира-Мария Асенина, родната сестра на Иван Асен III. Тя пристига в България заедно с него, а скоро след това е омъжена за военачалника Георги Тертер. За целта Тертер се развежда с първата си съпруга Мария и я изпраща като заложница във Византия заедно със сина им Теодор Светослав. Младата царица скоро се оказва в още по-куриозна ситуация – Иван Асен позорно бяга от Търново, а Тертер заема престола, с което на практика е извършен държавен преврат. Три години по-късно новият цар е заставен да се разведе с Кира-Мария, за да си върне „първата“ Мария! Става така, защото вторият брак на Георги Тертер среща обществено неодобрение, а патриарх Йоаким ІІІ не допуска царя до „светите тайнства“! С други думи, Георги Тертер е на път да бъде отлъчен от църквата... В крайна сметка царят е принуден да отстъпи. Кира-Мария е отпратена във Византия, а върналата се от византийски плен Мария е коронясана за българска царица. Така се стига до истински парадокс – първата съпруга на Георги Тертер се явява „втора“ в качеството си на царица при същия владетел! Както изглежда, Мария също е била Асеневка, най-вероятно дъщеря на деспот Яков Светослав и неизвестна по име внучка на Иван Асен II.

Византийката „Смилцена” Палеологина, съпруга на цар Смилец (1292-1298), е поредната властна жена в търновския дворец. Колкото и да е куриозно, името й е непознато – до нас е достигнало само прозвището й „Смилцена” („Смилецовица”) ... Като регентка на своя малък син Иван тя се опитва да осуети съюза между Византия и Сърбия през 1299 г. Във връзка с това се е наложило мнението, че „...Смилцена предлагала ръката си и българската независимост ...” на сръбския крал Стефан Милутин. Става дума за недоразумение, защото царицата не търси брак, а съюзни отношения. И отчасти успява - дъщеря й Теодора се жени за Стефан Дечански. От този брак се ражда най-великият сръбски владетел – цар Стефан Душан.

Ефросина (1300- преди 1307 г.), първата съпруга на Теодор Светослав, е от гръко-татарски произход. Свързването на българския принц, тогава заложник при татарите, с внучката на богатия търговец Пандолеон е възприемано като „брак по сметка“. Според Георги Пахимер, Светослав бил знатен, но... беден! И това го накарало да поиска ръката на богатата наследница. И все пак в този брак, наред с парите, със сигурност е имало силен политически акцент. Дядото на Ефросина, гръцки „олигарх“ от Крим, е бил личен приятел на могъщия хан Ногай – човекът, който е свалял и качвал предишните двама владетели на България...

Теодора Палеологина (1308-1322, 1324-1330), втората съпруга на Теодор Светослав, а после и на Михаил ІІІ Шишман Асен, е византийка, по майка е арменка от Киликия. Запомнена е и в България, и във Византия със своето изключително благородство. За сметка на това Анна-Неда Неманич, първата жена на цар Михаил, е будела недоволството на българите заради своето деспотично управление като регентка на сина си Иван Стефан. През 1331 г. „господарката на българите“ е свалена с преврат и прогонена в Сърбия. И нещо, което е малко известно, а и озадачаващо – сръбската църква слави тази българска царица като светица с монашеското име Елена! Според д-р Александър Узелац, това се дължи на по-късни предания. Възможно е сръбският историк да е прав, но все пак мощите на св. Елена Дечанска („нашата“ Анна-Неда?) се пазят в известния манастир „Високи Дечани“. Според манастирското предание през 1692 г. османците искали да превърнат манастирския храм в джамия, но били спрени от светицата...

Влашката принцеса Теодора Басараб, първата съпруга на цар Иван Александър, по линия на предците си е от кумано-български произход. Нямаме сведения за семейния й живот, но без съмнение сред най-горчивите му страници е разводът с безумно влюбения в друга жена неин царствен съпруг... Към 1348 г. Теодора е заставена да приеме монашеството под името Теофана. Нейната съперница си присвоява не само мястото й, но дори и името „Теодора“! Бракът с еврейката на първо време не нарушава позициите на Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен (ІV). Уви, Теодора е споходена от още по-големи нещастия – в борбата с османските турци загиват Иван Асен и Михаил Асен... Неизвестно защо, но и Теодора-Теофана във Влахия е смятана за светица! Не че в нейния живот няма много страдание, но е възможно да се е получило объркване – в Търново са се пазели мощите на „светата царица Теофана“, византийска императрица от края на IX в., пренесени в българската столица от Калоян или Иван Асен II.

Втората съпруга на Иван Александър е от „третото съсловие“, при това еврейка – уникален случай в средновековна Европа! Не знаем рожденото й име, а популярното „Сара“ е въведено от Иван Вазов в пиесата „Към пропаст“. „Романът“ между младата девойка и цар Иван Александър, тогава на около 40-45 години, е класически пример за силата на чувствата! При това в разрез с господстващите през онази епоха предразсъдъци... „Сара“ приема християнството и остава в българската историческа памет като покровителка на църкви и манастири. Влиянието й над цар Иван Александър е толкова силно, че нейният син Иван Шишман измества от престолонаследието Иван Срацимир, единствения оцелял от синовете на „първата“ Теодора. От лика на „втората“ Теодора в т.нар. Лондонско Четвероевангелие можем да усетим особеното излъчване на царицата, дълбочината на погледа й, в който можем да „нейната волева натура.

Първата съпруга на цар Иван Шишман(1371-1395) се е казвала Мария. Според проф. Йордан Андреев отново става дума за „брак по любов... „Около 1387 г. българският цар се жени за Драгана, дъщеря на своя съюзник княз Лазар. В Търново заменят простонародното име на сръбкинята с „класическото“ Кира-Мария, типично за българските владетелки и знатни „дами“... Втората съпруга на Иван Шишман на практика е последната търновска царица. Около 1388 г. царят заедно със семейството си напуска Търново и се установява в дунавския Никопол. На 17 юли 1393 г. столицата пада в ръцете на султан Баязид, но Иван Шишман продължава да търси пътища за спасение на българската държава. Опитите му за съюз със силната в онази епоха Унгария завършват безрезултатно.

На 3 юни 1395 г. Иван Шишман е заловен с измама от султан Баязид и обезглавен в Никопол. Най-вероятно, царицата и нейните деца отиват при своите роднини в Сърбия. Фружин, както изглежда извънбрачен син на царя, намира убежище в Унгария. За съжаление, по-нататъшна съдба на последната търновска царица и нейните деца остава неизвестна.