Умно село спасява от жеги и грижи край Дунав „Караван кючек“ събира жени, мъже и деца близо до Лом

Изгревите и залезите превръщат крайбрежието на Дунав в истинско кътче от рая.

Почне ли лятото да сипе кофи с жар от небето и покривите на къщите се напекат толкова, че даже птиците отлитат с писък, Лом тръгва да се мести към Дунав. Е, не целият град, но всички, които обичат прохладата, тишината и спокойствието поемат към голямата река. На около 2 км от Лом, над пясъчната ивица, край която водата се плиска омърлушена от горещините, нагоре по брега се редят бунгала, каравани, навеси и палатки – цели селища, в които изтормозеният народ отдъхва от жегите и ежедневните грижи. Най-големият лагер на бегълците от градската задуха е под сенките на бившето военно стрелбище на Лом. Под короните на дърветата се гушат куп изподрани от северните ветрове каравани, пушат скари и огнища, а край тях сноват оскъдно облечени мъже, жени и деца.

Вилко Фердинандов е основател и основен двигател на живота в „Умно село“.
Вилко Фердинандов е основател и основен двигател на живота в „Умно село“.

– Това е нашето селище, казва се „Умно село – караван кючек!”, оповестява Вилко Фердинандов – първи заселник, почетен обитател и почти кмет на крайречния лагер. Името е малко дълго, но пък е вярно: „умно” – защото хората, избрали да живеят на тишина и спокойствие сред природата, не са глупави. А другата част е заради буйните танци, с които завършват повечето вечери тук, пояснява Вилко. 63-годишният бизнесмен – собственик на магазини и офиси в Лом, е основен идеолог и вдъхновител на живота край Дунав. Запален рибар от младини, той идвал години наред с въдиците край Дунав. Ловял риба, отдъхвал и се връщал обратно в казана от работа, задачи и ядове в града. Докато преди 6 години не решил, че половин век градски живот му стига, купил си каравана и я паркирал над реката, под сянката на огромен орех – по-прохладен и от най-мощния климатик. И останал повече от половин година край реката.

– Ние сме бегълци от асфалта! Край Дунав температурата е с 5-10 градуса по-ниска от градските улици. За който иска, има гъсти сенки, за други – слънце на плажа. Тук човек се чувства свободен и щастлив, водата отмива всички лоши мисли и спомени!, убеден е Вилко. До него каравана е закотвил приятелят му Жеко, после дошъл и Весо и лека-полека край реката се заформило цяло селище. Обитателите му живеят под покривите на дърветата и лампите на звездите като корабокрушенци, които са открили благословена земя и вече не искат да бъдат спасени. Къпят се в реката, почиват и се зареждат със сила от пясъците, изпечени и побелели от слънцето, ловят риба и я пекат на огньове, стъкнати с донесените от реката дървета.

Жителите на „Умното село” обаче не са отшелници и хайлази, които само се излежават и се чудят с какво да запълнят дните си. В лагера има бизнесмени, работници, полицаи, даже и нотариус. Всяка сутрин – без събота и неделя,  мъжете палят колите и отиват по офиси, магазини и заводи да гонят задачи и заплати. Вечер обаче хвърлят униформи, костюми и обувки, пристигат край реката и волният живот пак пламва като раздухана от вятър жарава. След години на благоустрояване бивакът накрай града се е превърнал в истинско селище, в което цивилизацията присъства, но само с най-необходимото. Електрически крушки, вдигнати на дървени колове  осветяват  цялата поляна и караваните край нея. Тук-там  телевизори съобщават последните новини, или по-често въртят ресни. Между подвижните къщички няма огради – стопаните им живеят като в комуна, заедно готвят, веселят се и си делят всичко – от солта до уловената риба.

Пред караваните са опънати дълги маси, а на ръка разстояние от тях зеленеят лехи с домати и чушки. Човек може само да се протегне и да си откъсне едър, налят от слънце и роса домат. По поляната хвърлят сенки засадени овошки – ябълки, круши и сливи – суровина за десерти и ароматна ракия. На няколко места са поставени найлонови чували за боклуците  – сметта се събира и изхвърля в контейнерите в града. Над брега на Дунав Веско, който работи във фирмата на Вилко Фердинандов, пък е измайсторил уникална пещ – дупката, облицована с тухли,  се пълни с жар и побира цяло агне или малко теленце. След 4-5 часа в подземното огнище месото става на мозък, разказва 50 годишният мъж.

Локомотивът на Асен Ванчов опушва с вълшебни аромати цялото крайбрежие.
Локомотивът на Асен Ванчов опушва с вълшебни аромати цялото крайбрежие.

– Не сме лакомници, но животът сред природата гълта много сили и енергия и трябва да зареждаме батериите често, обясняват лагерниците. На метри от „Умното село” се издига и друг бивак на спасилите се от жегите мъже и жени, сред който дими малък локомотив. Уредът, който опушва цялото крайбрежие  с комина си, е самоделна скара, която побира над кило пържоли.

– Това чудо се прави от газова бутилка от „Москвич”, реже се на две, долу се монтира скара, която се зарежда с дървени въглища, а горната част става капак, който затваря барбекюто. Така месото хем се пече, хем се опушва, Става нещо божествено, обяснява машинистът на кухненския локомотив Асен Вачков. Заедно с половинката си Галя и децата те са отседнали в дървена виличка край Дунав, построена още по времето на комунизма. С тях е и племенникът Иво, който живее с родителите си в Швейцария.

– С нетърпение чакам лятото, за да дойда на Дунав. В Швейцария е много скучно. Тук е най-красивото място на света, заявява петокласникът. Хлапетата са най-ентусиазираните обитатели на крайречните лагери, разказват възрастните.  Всяка година край Дунав за по два-три дни или за цялото лято пристигат деца и внуци от големите градове и от чужбина. Повечето от тях захвърлят лаптопи и смартфони, от които иначе не можеш да ги откъснеш, навличат банските и се превръщат в почернели дивачета, които плуват и се пекат на пясъка, учат се да карат лодка и да ловят риба и усещат мириса и вкуса на истинския живот.
Животът на открито е по-истински и пълноценен от дните в градовете. Даже и в спорта световните рекорди на открито са по-високи от постиженията в зала. Защото кислородът дава сила!, твърди убедено Вилко Фердинандов. С напредването на лятото лагерите край Дунав стават все повече, а караваните и палатките се редят все по-нагъсто. На прохлада край реката идват не само ломчани, а хора от цяла България. Никой на никого обаче не пречи и всеки е добре дошъл. Мястото е красиво и лесно достъпно. Пък и почивката край Дунав, ако ще и цял месец, излиза по-евтино от море и дори от престой у дома –  трапезата се зарежда от кварталните магазинчета в Лом и от градините на бабите в района, които продават изгодно плодове и зеленчуци. А плажът, слънцето и концертите на птиците вечер са напълно безплатни.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. „животът сред природата гълта много сили и енергия и трябва да зареждаме батериите често, обясняват лагерниците.“
    Лагерникът на снимката така е заредил батерията си, че не може да си вдигне гащите.
    Ще гръмне от презареждане, бре!

  2. Прекрасна статия. Най после да види човек нещо положително в българска медия. Вилко е мой съгражданин и прекрасен човек. Познавам го още когато беше художник в едно скромно ателие в Лом. Човек за пример.
    Поздравления за автора на статията!😊

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.