Свидетел предупредил полицията, че ще го застрелят На гроба на Мариян Марата се появила бележка с имената на килърите му

300 000 проститутки без препитание

СЗО преосмисля позицията си за маските (ИНФОГРАФИКА)

Картини под карантина Фантазьори създават шедьоври от тоалетна хартия, фолио, тенджери и домакински уреди

Отрицателни са пробите на контактните с народния представител Даниела Малешкова

Най-красивите близначки катерят модния Олимп 10-годишните Ава и Лия спасяват баща си от рак

Пандемията роди ново пиратство Винят САЩ, че отмъкват медицински пратки

Един болен от COVID-19 може да зарази 400 души

Защо Стийв Карел напусна „Офисът“

Горски пожар повиши нивата на радиация край Чернобил (ВИДЕО)

Бутици шият маски, за да избегнат фалит Захвърлиха роклите, правят само предпазните материали

Реанимират мярката 60/40 (обзор)

32 млн. евро налива Австрия в частни медии

Лекари в Турция тестваха успешно ваксина срещу COVID-19

Лъжат с хапчета за подобряване на зрението Искат 69 лева за хранителна добавка

Умно село спасява от жеги и грижи край Дунав „Караван кючек“ събира жени, мъже и деца близо до Лом

Почне ли лятото да сипе кофи с жар от небето и покривите на къщите се напекат толкова, че даже птиците отлитат с писък, Лом тръгва да се мести към Дунав. Е, не целият град, но всички, които обичат прохладата, тишината и спокойствието поемат към голямата река. На около 2 км от Лом, над пясъчната ивица, край която водата се плиска омърлушена от горещините, нагоре по брега се редят бунгала, каравани, навеси и палатки – цели селища, в които изтормозеният народ отдъхва от жегите и ежедневните грижи. Най-големият лагер на бегълците от градската задуха е под сенките на бившето военно стрелбище на Лом. Под короните на дърветата се гушат куп изподрани от северните ветрове каравани, пушат скари и огнища, а край тях сноват оскъдно облечени мъже, жени и деца.

Вилко Фердинандов е основател и основен двигател на живота в „Умно село“.
Вилко Фердинандов е основател и основен двигател на живота в „Умно село“.

– Това е нашето селище, казва се „Умно село – караван кючек!”, оповестява Вилко Фердинандов – първи заселник, почетен обитател и почти кмет на крайречния лагер. Името е малко дълго, но пък е вярно: „умно” – защото хората, избрали да живеят на тишина и спокойствие сред природата, не са глупави. А другата част е заради буйните танци, с които завършват повечето вечери тук, пояснява Вилко. 63-годишният бизнесмен – собственик на магазини и офиси в Лом, е основен идеолог и вдъхновител на живота край Дунав. Запален рибар от младини, той идвал години наред с въдиците край Дунав. Ловял риба, отдъхвал и се връщал обратно в казана от работа, задачи и ядове в града. Докато преди 6 години не решил, че половин век градски живот му стига, купил си каравана и я паркирал над реката, под сянката на огромен орех – по-прохладен и от най-мощния климатик. И останал повече от половин година край реката.

– Ние сме бегълци от асфалта! Край Дунав температурата е с 5-10 градуса по-ниска от градските улици. За който иска, има гъсти сенки, за други – слънце на плажа. Тук човек се чувства свободен и щастлив, водата отмива всички лоши мисли и спомени!, убеден е Вилко. До него каравана е закотвил приятелят му Жеко, после дошъл и Весо и лека-полека край реката се заформило цяло селище. Обитателите му живеят под покривите на дърветата и лампите на звездите като корабокрушенци, които са открили благословена земя и вече не искат да бъдат спасени. Къпят се в реката, почиват и се зареждат със сила от пясъците, изпечени и побелели от слънцето, ловят риба и я пекат на огньове, стъкнати с донесените от реката дървета.

Жителите на „Умното село” обаче не са отшелници и хайлази, които само се излежават и се чудят с какво да запълнят дните си. В лагера има бизнесмени, работници, полицаи, даже и нотариус. Всяка сутрин – без събота и неделя,  мъжете палят колите и отиват по офиси, магазини и заводи да гонят задачи и заплати. Вечер обаче хвърлят униформи, костюми и обувки, пристигат край реката и волният живот пак пламва като раздухана от вятър жарава. След години на благоустрояване бивакът накрай града се е превърнал в истинско селище, в което цивилизацията присъства, но само с най-необходимото. Електрически крушки, вдигнати на дървени колове  осветяват  цялата поляна и караваните край нея. Тук-там  телевизори съобщават последните новини, или по-често въртят ресни. Между подвижните къщички няма огради – стопаните им живеят като в комуна, заедно готвят, веселят се и си делят всичко – от солта до уловената риба.

Пред караваните са опънати дълги маси, а на ръка разстояние от тях зеленеят лехи с домати и чушки. Човек може само да се протегне и да си откъсне едър, налят от слънце и роса домат. По поляната хвърлят сенки засадени овошки – ябълки, круши и сливи – суровина за десерти и ароматна ракия. На няколко места са поставени найлонови чували за боклуците  – сметта се събира и изхвърля в контейнерите в града. Над брега на Дунав Веско, който работи във фирмата на Вилко Фердинандов, пък е измайсторил уникална пещ – дупката, облицована с тухли,  се пълни с жар и побира цяло агне или малко теленце. След 4-5 часа в подземното огнище месото става на мозък, разказва 50 годишният мъж.

Локомотивът на Асен Ванчов опушва с вълшебни аромати цялото крайбрежие.
Локомотивът на Асен Ванчов опушва с вълшебни аромати цялото крайбрежие.

– Не сме лакомници, но животът сред природата гълта много сили и енергия и трябва да зареждаме батериите често, обясняват лагерниците. На метри от „Умното село” се издига и друг бивак на спасилите се от жегите мъже и жени, сред който дими малък локомотив. Уредът, който опушва цялото крайбрежие  с комина си, е самоделна скара, която побира над кило пържоли.

– Това чудо се прави от газова бутилка от „Москвич”, реже се на две, долу се монтира скара, която се зарежда с дървени въглища, а горната част става капак, който затваря барбекюто. Така месото хем се пече, хем се опушва, Става нещо божествено, обяснява машинистът на кухненския локомотив Асен Вачков. Заедно с половинката си Галя и децата те са отседнали в дървена виличка край Дунав, построена още по времето на комунизма. С тях е и племенникът Иво, който живее с родителите си в Швейцария.

– С нетърпение чакам лятото, за да дойда на Дунав. В Швейцария е много скучно. Тук е най-красивото място на света, заявява петокласникът. Хлапетата са най-ентусиазираните обитатели на крайречните лагери, разказват възрастните.  Всяка година край Дунав за по два-три дни или за цялото лято пристигат деца и внуци от големите градове и от чужбина. Повечето от тях захвърлят лаптопи и смартфони, от които иначе не можеш да ги откъснеш, навличат банските и се превръщат в почернели дивачета, които плуват и се пекат на пясъка, учат се да карат лодка и да ловят риба и усещат мириса и вкуса на истинския живот.
Животът на открито е по-истински и пълноценен от дните в градовете. Даже и в спорта световните рекорди на открито са по-високи от постиженията в зала. Защото кислородът дава сила!, твърди убедено Вилко Фердинандов. С напредването на лятото лагерите край Дунав стават все повече, а караваните и палатките се редят все по-нагъсто. На прохлада край реката идват не само ломчани, а хора от цяла България. Никой на никого обаче не пречи и всеки е добре дошъл. Мястото е красиво и лесно достъпно. Пък и почивката край Дунав, ако ще и цял месец, излиза по-евтино от море и дори от престой у дома –  трапезата се зарежда от кварталните магазинчета в Лом и от градините на бабите в района, които продават изгодно плодове и зеленчуци. А плажът, слънцето и концертите на птиците вечер са напълно безплатни.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. „животът сред природата гълта много сили и енергия и трябва да зареждаме батериите често, обясняват лагерниците.“
    Лагерникът на снимката така е заредил батерията си, че не може да си вдигне гащите.
    Ще гръмне от презареждане, бре!

  2. Прекрасна статия. Най после да види човек нещо положително в българска медия. Вилко е мой съгражданин и прекрасен човек. Познавам го още когато беше художник в едно скромно ателие в Лом. Човек за пример.
    Поздравления за автора на статията!?

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.