Уроците на живота

Какво научих на закуска с привърженик на Тръмп

Не искам да виждам Хилари като президент

Бях отседнала в един хотел в провинциалната част на Северна Калифорния и попитах един мъж на бюфета за закуски какво мисли за Барак Обама. До този момент ние водихме приятен разговор за пристрастяването към наркотиците, езичеството и вероятността в района да изригне вулкан в скоро време, преди да пренасочим нашия ентусиазъм към Доналд Тръмп. Но на моя въпрос за Обама ме погледна подозрително. Във въпроса, той знаеше, че съдържа обвинение към него, както и моите последващи въпроси за Хилари Клинтън. „Бих искал да видя жена и то чернокожа жена! - за бъдещ президент. Само не и тази“ - каза той внимателно.

Той, разбира се, беше прав да бъде предпазлив: предлагах му да каже нещо за което по късно да съжалява. Този човек, който трябва да беше в средата или в края на своите 40-те години, беше възстановяващ се на метадоновата терапия наркоман, който оплакваше смъртта на местните вестници и смяташе, че в християнството има още много отговори, което означаваше, че той не се вписваше напълно в моите предварително създадени представи. Но независимо от всичко това, той харесваше Тръмп, защото, според него, „той не е политик, който да може да бъде контролиран от бюрокрацията“ и „се грижи за нашия народ“, което означаваше, че той има предвид американците. Единственото, което не харесваше на президента, беше „начинът, по който той се подиграва на хората. Не е нужно да се подиграва на хората, за да промени вашето мнение за тях“.

Изпитах известна симпатия към човека от хотела и тогава се зачудих дали това не означава колаборация като знак на времето в което живеем. „Това е страна на червените вратове“, каза той сардонично и за секунда изглеждаше сякаш сме счупили стената между нас, за да разпознаем онези етикети, които трябва да прилагаме един към друг.

Този човек се чувстваше слаб и се възхищаваше на Тръмп, приемайки го за племенен вожд, защото привеждаше в съответствие неговата идея за това какво е да бъдеш силен. Въпросът дали неговият живот се е подобрил в материално отношение при управлението на този президент, е без значение. Всичко, което имаше някакво значение, беше Тръмп.

(Със съкращения, превод Павел Павлов)

Коментари

Задължително поле