Дневният хороскоп на Алена за четвъртък, 27.02.2020

На 27 февруари 2020 да почерпят

Вдовицата на Енвер Ходжа почина на 99 години

Комисия от Министерство на културата обследва сградите на пл. „Тройката” в Бургас

Вдигнаха “Батмобил“ с паяк в Москва (ВИДЕО)

Гръцки острови на бунт срещу мигранти Недоволство от строителството на нови лагери

Създадоха робот, който може да усеща болка Чувствителността се дължи на синтетична кожа със сензори

Вижте какво ще решава Министерски съвет утре, 27 февруари 2020 г.

Италианец е приет с температура в габровската болница Резултатите от теста за коронавирус ще излязат след два дни

ООН разтревожена заради безпрецедентната инвазия на скакалци в Африка

Втори починал от коронавируса във Франция

Насила отпуск за карантина – незаконен

Осигуровки за фермер, който е и едноличен търговец

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 27 февруари 2020

Стартът на тол системата се отлага за 27 март

Уроците на живота Какво научих на закуска с привърженик на Тръмп

Не искам да виждам Хилари като президент

Бях отседнала в един хотел в провинциалната част на Северна Калифорния и попитах един мъж на бюфета за закуски какво мисли за Барак Обама. До този момент ние водихме приятен разговор за пристрастяването към наркотиците, езичеството и вероятността в района да изригне вулкан в скоро време, преди да пренасочим нашия ентусиазъм към Доналд Тръмп. Но на моя въпрос за Обама ме погледна подозрително. Във въпроса, той знаеше, че съдържа обвинение към него, както и моите последващи въпроси за Хилари Клинтън. „Бих искал да видя жена и то чернокожа жена! – за бъдещ президент. Само не и тази“ – каза той внимателно.

Той, разбира се, беше прав да бъде предпазлив: предлагах му да каже нещо за което по късно да съжалява. Този човек, който трябва да беше в средата или в края на своите 40-те години, беше възстановяващ се на метадоновата терапия наркоман, който оплакваше смъртта на местните вестници и смяташе, че в християнството има още много отговори, което означаваше, че той не се вписваше напълно в моите предварително създадени представи. Но независимо от всичко това, той харесваше Тръмп, защото, според него, „той не е политик, който да може да бъде контролиран от бюрокрацията“ и „се грижи за нашия народ“, което означаваше, че той има предвид американците. Единственото, което не харесваше на президента, беше „начинът, по който той се подиграва на хората. Не е нужно да се подиграва на хората, за да промени вашето мнение за тях“.

Изпитах известна симпатия към човека от хотела и тогава се зачудих дали това не означава колаборация като знак на времето в което живеем. „Това е страна на червените вратове“, каза той сардонично и за секунда изглеждаше сякаш сме счупили стената между нас, за да разпознаем онези етикети, които трябва да прилагаме един към друг.

Този човек се чувстваше слаб и се възхищаваше на Тръмп, приемайки го за племенен вожд, защото привеждаше в съответствие неговата идея за това какво е да бъдеш силен. Въпросът дали неговият живот се е подобрил в материално отношение при управлението на този президент, е без значение. Всичко, което имаше някакво значение, беше Тръмп.

(Със съкращения, превод Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.