Усилията за разрушаването на Израелската държава

До какво може да доведе фалшифицирането на историята?

Илюзията за ерата на мира

Основните ценности на Израел са основани на морала на истината, свободата, взаимната отговорност на национално ниво и на справедливостта с цел създаване на силна социална и национална държава.

Прогресивният либерализъм, напротив, отрича съществуването на обективна истина и разглежда всяка социална структура, от семейството до самата нация, като продукт на властта и потисничеството. Такава сила и такова потисничество, според прогресивния либерализъм, трябва да бъдат премахнати.

Съответно привържениците на тази философия вярват, че Израел, като национална държава, чиито ценности представляват стария социален ред, трябва да изчезне, за да освободи пътя за собствените си ценности. Този начин на мислене е в съответствие с аргумента от миналия век, че юдаизмът е трябвало да изчезне, за да освободи пътя за ценностите на комунистическия и нацисткия обществен ред.

Кампанията за унищожаването на Израел започна в края на ХХ век, когато група израелски учени и журналисти самонадеяно се обявиха за „новите историци“. Чрез „фабрикуване на израелската история“ (по думите на Ефрем Карш), те превърнаха израелската държава, която едва оцеля от панарабски опит да я унищожи няколко години след Холокоста, във виновна държава, победила онези, които търсят нейната смърт.

Въпреки опровержението на техните „изследвания“, учени и юристи, „новите историци“ заедно с художници и писатели като Амоз Оз, който твърдеше, че „чистата истина унищожава всичко и нищо не изгражда“, успяха да пробият пламенния национален морален характер на държавата Израел и идеала, който обедини израелското и световното еврейство.

Фалшифицирането на израелската история отвори пътя за фабрикуване на основите за израелско-палестинския конфликт. Това включва трансформиране на конфликта от екзистенциална конфронтация, при която едната страна (палестинците) категорично отхвърля правото на другата страна на национално самоопределение, в териториален спор за недвижими имоти, който може да бъде завършен мирно с компромис.
Компромисът е най-висшата основна ценност на еврейската култура и западната демокрация и по-голямата част от израелската еврейска общност последователно я подкрепя, включително и по време на ''мирния'' процес в Осло. По ирония на съдбата, макар че палестинското ръководство отхвърли ''компромиса от Осло'' (точно както отхвърли множеството компромиси, предложени през ХХ век), именно Израел, а не палестинците, бяха виновни за провала на процеса. Това позволи на палестинците и техните либерално-прогресивни привърженици да засилят своето вековно отричане на правото на еврейския народ на национално самоопределение.

Фактът, че вестник Guardian сметна за уместно да публикува три статии за една седмица, които поставят под въпрос правото на Израел да съществува (като статията на американския журналист-евреин Питър Бейнарт) в момент, когато самата Великобритания преживява едни от най-лошите си в съвременната си история кризи в здравеопазването, икономиката и обществото, посочва една натрапчивата лъжливост на тази кампания.

Също толкова тревожно е това, че илюзията, че „ерата на мира“ и технологичната революция премахват необходимостта от физически контрол на територията и постигнатата победа над врага, принуждава висшето ръководство на ЦАХАЛ да предаде не само сухопътната армия за брак, както генерала от запаса Ицхак Брик (най-суровият критик на отбранителната способност през последните години), но и най-ценният актив на ЦАХАЛ - доктрината за бърза победа, довела до впечатляващите успехи през 1948, 1956, 1967 и 1973. Този проект беше заменен от езотеричната доктрина на войната, измислена въз основа на идеите на водещи постструктуролистични философи и лишаваща Израел от възможността да завърши войните си с бърза, недвусмислена и непреодолима победа, както се вижда на примера на неуспешните войни в Ливан (2006) и в ивицата Газа (2008 - 2009, 2012 и 2014).

Междувременно „конституционната революция“ нанесе сериозен удар върху способността на правителството на Израел да функционира. Тази революция помогна да превърнем моралните ценности, провъзгласени в Декларацията за независимост на Израел, част от основните закони на Израел, но този принос бледнее като незначителен в сравнение с щетите, причинени от съпътстващата го „културна революция“, особено след като юристите се превърнаха в „основните агенти за включването на прогресивния либерализъм в културата на страната“ (както го описа един израелски професор по право). Това унищожи израелската демокрация и управление, често отменяйки законите и решенията на избраните законодателни и изпълнителни власти в съответствие с ценностите на прогресивния либерализъм. Тези ценности са в пряк конфликт със ценностите на държавата Израел и нейните основни закони.

По този начин расте ролята на коронавируса, чието поражение изисква интензивното използване на моралната проницателност във всички сфери и предлага възможност да се върнем към обоснованото вземане на решения от трите публични органи на властта, базирани на моралните ценности, формулирани в основните закони. Това е културно-образователна задача от най-висше ниво и тя трябва да бъде решена незабавно.

*Авторът Д-р Ханан Шай (Hanan Shai) чете лекции по стратегическо, политическо и военно мислене във факултета по политология на Университета Бар-Илан.