Учени от БАН: Ще преборим демографската криза с увеличаване на доходите и подобряване на работната сила

Стимулирането на раждаемостта не е решението за подобряване на демографската картина. Мерките за преодоляването на демографската криза трябва да са предимно икономически, социални и на трудовия пазар, твърдят учени от БАН.

В проекта си "Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България“ те предлагат увеличаване на доходите, подобряване качеството на работната сила и на работните места, ограничаване на вътрешната миграция, привличане обратно на българските емигранти.

Учените от шестте работни групи по проекта обобщиха резултатите от проучванията и предложиха конкретни мерки за промяна на негативните тенденции в демографското развитие на страната.

Екипът представи възможните сценарии за развитие на населението в средносрочна перспектива, с акцент върху измененията в числеността и качеството на работната сила, както и мерки за оптимизиране на демографското възпроизводство. Според тях, след 20 години в най-лошия случай населението на България ще наброява 5,8 млн., а според най-добрия - около 6,75 млн.

Според директора на Института за изследването на населението и човека (ИИНЧ) при Българската академия на науките (БАН), проф. д-р Антоанета Христова независимо от политиките, които ще се водят през следващите години, броят на населението в България ще намалява. Тя обясни, че проектът за демографската криза в България е сериозен и е възложен от Министерски съвет през декември. „В този проект имахме задачата да разработим политики за разрешаване на демографските проблеми в България. Политики на истини, а не на хрумвания. Проектът беше изработен от няколко групи, като целта беше да се прегледат подходи, които държавата е прилагала и да се обърне поглед към тези, които са били ефективни във времето“, посочи тя.

Проф. д-р Татаня Коцева от департамент „Демография“ в Института изтъкна, че раждаемостта в България е на средноевропейско равнище, опасността за демографския срив е в следствие на завишени нива на смъртността. Тя посочи, че стимули за превъзмогването на демографската криза в страната биха могли да бъдат стратегии за семейните политики, насочени към подобряване на услугите за деца в сфери като здравеопазване, образование, конфликти и трудности в семейството. Проф. Коцева обясни, че при анкетиране на млади двойки със запитване за това, какво би ги подтикнало да предприемат решение за раждане и отглеждане на деца, най-често даваните отговори са били: достъп до безплатни учебници, лекарства, храна в училище и безплатни извън класни занимания. Тя обясни, че за подобряване на условията в България за отглеждане на деца биха били възможни чрез увеличаване на размера на надбавките, намиране на работа с намалено или гъвкаво работно време, достъп на децата в яслите и детските градини.

По време на срещата проф. д-р Кремена Борисова заяви, че средното качество на работните места в България е с над 4 пъти по-лошо от средното за Европейския съюз. Според нея недостатъчната привлекателност на пазара на труда, кара младите хора да напускат страната ни. Тя изтъкна, че всички предложени мерки в проекта за справяне с демографската криза могат да бъдат реализирани, ако бъде спазена висока приемственост, последователност, прозрачност на законодателните и управленски структури на всички нива в страната.

Според доц. д-р Атанас Ташев държавата трябва да направи редица реформи, за да успее да запази и върне заминалите млади българи в чужди страни.

"Изследването ни показва, че няма големи нагласи за преселване на исторически български общности в страната. Проучването ни показва, че под 5% от лицата, които са получили българско гражданство са се установили на територията на Република България. За над 95 процента ние не знаем къде са, което показва, че е скъсана връзката между държавата и тези общности", заяви Ташев.

Коментари

Задължително поле