Учителка по английски стана шампион от скука Анелия Карагьозян от Шумен е фаворит по планинско колоездене

Шуменката Анелия Карагьозян

Може ли да започнеш да тренираш на 30 години и да станеш шампион? Шуменката Анелия Карагьозян е доказателство. През последните години обира титлите в колоезденето при жените не само у нас, а и в чужбина. Еднакво добра е на късите разстояния и на 100-километрова дистанция при планински условия. Последното й първо място е от Държавното лично и отборно първенство по колоездене преди седмица, домакинствано от шуменския велоклуб „Илчов баир“.

Който я познава знае, че Анелия се качила на колело ей така едва ли не от скука, за да разнообрази ежедневието си преди десетина години. През 2007 г. вече имала семейство, на бял свят се бил появил и синът й Арман (сега е на 13 години), имала си достатъчно домашни задължения, но й липсвал по-активен начин на живот. А и честно казано, не харесвала 60-те килограма тегло, макар че не били в разрез с ръста й. Окончателно решила, че трябва да се забавлява, спортувайки, след един четиримесечен курс в Канада през зимата, където видяла как цели семейства карат кънки и играят хокей. Никой не правел забележки на деца, които се въргаляли в снега на воля. Върнала се у нас и веднага започнала да изкачва емблематичните 1300 стъпала до Паметник „Създатели на българската държава“ над Шумен. Превземала ги с лекота всяка сутрин цели два месеца. После на пикник харесала колелото на приятел, направила едно кръгче и установила, че вози изключително меко. „Нямаше нищо общо с „балканчето“ от детството ми“, смее се сега Анелия.

Още на другия ден си купила велосипед и започнала активно да върти педалите. През есента в Стара Загора било първото й състезание с колело на заем. Взела го от съпруга си Хари, защото било по-добро от нейното. На старта установила, че е единствена дама и е нужно само да финишира, за да стане първа при жените, разказва за комичната служебна победа Анелия.

Следващите надпревари били коренно различни, особено участията й на „Витоша 100“. В маратона ежегодно се надпреварва поне със стотина състезателки. Три пъти е ставала шампион, последните й две титли са от тази и миналата година. „Непрекъснато увеличават дистанцията. Беше 89 км, стана 92, а сега 98 км и не мога да подобря времето си“, обяснява запалената колоездачка. Последно взела трудното планинско трасе, което за нея е забавно предизвикателство, за 5 часа и 41 минути.

Според познавачи желязната, синеока Анелия е най-добрата българка в планинското колоездене, но като чува квалификацията, тя е категорична: „Не мога да кажа това, има още две добри състезателки в България, с които като се засечем на състезание и си прехвърляме първо, второ и трето място“. Другите в топ-3 са Христина Козарева и Ивета Алексиева, обяснява шуменката.

А в чужбина конкуренцията е още по-голяма. В съседна Румъния на „Първо бягство“, най-голямото състезание в Югоизточна Европа по планинско колоездене, идват по 2500 състезатели. Организацията е перфектна, оценява Анелия и много иска един ден и шуменският велоклуб, който е под нейното председателство, да стигне румънците. Вече има няколко участия при съседите. На първото финиширала на 7-мо място, следващата година се придвижила до 5-то, после на 4-то, 3-то, а тази година бавно и славно е втора.

В момента усилено се готви за надпревара в Карпатите, стартът е на 21 септември, състезанието е четириетапно. Платила е и таксата от 500 лв. за участие. Увлечението на шампионката никак не е евтино, но какво пък, другите жени също харчат пари. Разликата е тази, че Анелия не го прави по молове и магазини с модни колекции. Те не я привличат. „Прекарвам малко време в он-лайн магазини за велосипедни части и екипировка. Там си харча парите“, признава шуменката.

Ако обаче някой си мисли, че една жена на колело се приготвя за излизане от дома по-бързо от дама на токчета, се лъже. Поне половин час отива, докато Анелия си провери гумите, да смаже веригата на най-новия си немски „другар“, докато налее вода в шишетата, да си извади колоездачните обувки, да сложи пулсомера и GPS-а. Старае се да го прави всеки ден, качва стръмни пътеки и се спуска по 4-5 часа. За това време според трудността на трасето навърта до 80 км. Обожава да кара из Шуменското плато над града, но стига и до Преславската и Драгоевската планина. Кара нарочно и в адски жеги, защото на състезанията трябва да е готова на всякакви условия. Задължително ходи и на работа с колело, освен ако не е много кално или снежно.

Анелия преподава английски на военни в Департамента по чуждоезиково обучение. Педагогическата й кариера стартирала в училище, но лошата дисциплина я отказала да преподава на деца.
Дали колоезденето е изморително? Напротив, много е зареждащо и дава тонус, особено сутрешните тренировки. Анелия дори препоръчва колоезденето (но без слушалки в ушите) сред природата и птичите песни, вместо фитнес. Със сигурност е по-добро и от бягането, защото щади ставите и мускулите, обяснява тя.

А как успява да балансира с домашните си задължения? Няма големи тайни. Ранна птица е и става в 6 часа сутринта да направи закуска. Има си и домашни помощници – най-верните са миялна машина и уред за бавно готвене. В него слагаш продуктите сутрин и вечерта имаш готово топло ястие на масата. Готви перфектно месо със зеленчуци, кавърми и всички у дома са доволни.

Анелия още не е успяла да запали по своя тренировъчен режим нито сина, нито съпруга си, но е щастлива, че увлича много последователи да спортуват. Пример е най-мащабното състезание, организирано от велоклуб „Илчов баир“ по изкачване на 1300-те стъпала, от които започнал и нейният стремеж към движение. Тази година беше второто му издание и над 600 участници от страната се стекоха в Шумен. От ангажименти по регистрацията на участниците Анелия не успя да стартира, но миналата година времето й беше 10 минути и 12 секунди, и стана първа при жените до 39 г.

След десетина години приятелство с велосипеда сега има и още една затвърдена полза – домашният й кантар се е заковал на 52 кг без диети. Засега шампионката няма никаква причина да се разделя с активния си младежки начин на живот.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Да, да работиш с деца се ика професионализъм. Избрала е по-лекото съпротивление

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.