Филм за самотата в тангото номиниран за студентските Оскари

Снимки: Личен архив
Режисьорката Теодора-Косара (вдясно) по време на снимачния процес.

Документалната лента „Танда“ на Теодора-Косара Попова от НАТФИЗ е сред трите финалисти

Режисьорката е от втория випуск, приет по новата модулна система на обучение, въведена от проф. Семерджиев

„Често казват, че това е филм за аржентинското танго. Аз обаче обичам да казвам, че това не е точно танго, както повечето хора си го представят. Това не е танцът на страстта, поне за мен. Това е много повече. Това е танц на меланхолия и носталгия. Той привлича такива хора. Аз винаги съм искала да запиша техните истории“, разказва Теодора-Косара Попова, студентка по режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Нейният курсов филм „Танда“ е сред трите чуждестранни кандидатури за студентски „Оскар“ в документалната категория.
В оспорваното състезание с почти 1100 участници третокурсничката в специалност „Филмова и телевизионна режисура“ стана първата българка с такова постижение. Точно преди 30 години анимационният шорт „Консервфилм“ на Златин Радев не само е номиниран, но и печели наградата. Първата номинация на български филм изобщо е през 1983 година. Лентата на ученичката на акад. Людмил Стайков - Вергиния Брестнишка - "Първобитна история" е сред финалиститите на студентските оскари.

„Изобщо не подозирах, че филмът ще стигне до студентските оскари. Трябваше да направим курсова работа за Академията. Една вечер, доста късно, получих имейл, в който ме поздравяваха, че сме стигнали до полуфинали. С изненада видях, че имейлът е от Холивуд, а подателят е „oscars.org“. Реших, че е някаква шега, но на следващия ден ми писа проф. Семерджиев, ректорът на НАТФИЗ. Съвсем истинско си беше. И така, преди няколко дни получихме вече чакана вест, че сме стигнали до финала и официално може да се каже, сме един от трите номинирани филма в категорията „Чуждоезичен документален филм.“

Теодора-Косара е от втория випуск, приет в НАТФИЗ по новата модулна система на обучение, въведена от ректора - проф. Станислав Семерджиев, който е и изпълнителен директор на Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища (CILECT), която обединява повече от 180 институции от 65 страни.

„Идеята на модулната система е първата година всички да учим всичко заедно - (драматургия, режисура, операторско майсторство, звук, монтаж, фотография), независимо в коя специалност сме приети, като в края на годината имаме опцията да сме прехвърлим в друга, ако открием, че тази, която сме избрали, не е нашата. За мен това беше страхотно, тъй като всъщност бях приета в специалност „драматургия“. Аз винаги съм мислела, че искам да пиша, за да се занимавам със слово. Преминавайки през целия процес на създаването на един филм обаче, безвъзвратно се влюбих в него. Във визуалното и в звуковото въздействие, в ритъма на монтажа... и за себе си открих, че имам нужда да работя с всички тези средства, а не само с текста. Писането е самотно занимание, а аз имам нужда от друго. И имах щастието да открия това за себе си още през първите ми месеци в НАТФИЗ“, казва младата режисьорка.

Филмът се ражда по време на обучението u. По различните проекти се създават екипи, които получават и конкретни предизвикателства. В случая екипът, в който Теодора-Косара е режисьор, получава задача да направят 24 минутен документален филм.

„Дълго мислех каква да е темата и реших, че е най-добре да е нещо близко до мен, нещо лично преживяно, лично „изстрадано“. Самата аз танцувам аржентинско танго от доста години и дълго време то беше огромна част от личния ми живот. Не толкова като танц, колкото като философия, като светоусещане. Борхес казва: „Тангото е тъжна мисъл, която можеш да изтанцуваш.“ И действително е така. Тангото не е танц за всеки, то не е червено и черно, не е и танцът на страстта, който всички си представяме. Тангото е по-скоро пристан за самотните души, за вечно търсещите... тангото е пропито с тъга и носталгия още от самото си създаване и до ден днешен“, пояснява Теодора-Косара.

Режисьорката избира историите на четирима души - тези, които най-силно са я развълнували, и ги моли да ги споделят. Числото четири не е случайно. Танда е термин в тангото, който означава четири танца с един партньор.

„Те, заедно с бандонеона на Ангел Маринов (впрочем първият, който свири на този инструмент в България), вдъхнаха живот на тази моя мечта и тя се превърна във филм“, разказва тя.

За няколко дни записват интервютата, а самия филм заснемат за една вечер. Всъщност той представлява една милонга (социално събитие, на което се танцува танго, б. р.). Почти всички танцуващи в София приемат покана и камерата успява да улови наистина цветния групов портрет на едно малко общество.

„С прекрасния ми екип (оператор - Ребека Найденова, художник - Теодора Цанова, монтаж - Денислав Маринов, звук - Христо Георгиев, изпълнителен продуцент - Елена Дорошенко, сценарист Павла Котова), работихме в абсолютен унисон, енергията на снимачната площадка беше много особена, много светла и това много личи във филма.“

Теодора-Косара е завършила класическата гимназия. Кандидатства „Драматургия“ в НАТФИЗ, защото по това време е силно повлияна към литературата и театъра.

„Смятах, че драматургията най-добре ще ги обедини. Оказа се, че специалността е в екранния факултет и ми се наложи да нагазя в непознати води - киното. Започнах да пиша предимно визуално, не толкова сюжетно и си дадох сметка, че работата на сценариста не е за мен“, категорично е момичето.

Проф. Семерджиев, който е създател на драматургическото образование у нас, сам попада в клопката на системата, която въвежда. С ревност и резерва приема избора на Теодора-Косара да смени писането с режисиране.

„С професор Семерджиев още в първи курс изградихме страхотна връзка учител-ученик и той не прие особено охотно моето желание да се прехвърля в друга специалност. Естествено прояви разбиране и след известни преговори се съгласи. Щастлива съм, че не съм сгрешила в преценката си и избора ми доведе до такъв успех - както личен за мен, така и за Академията.“ 

След хубавата новина сега следва драматична пауза, в която напрежението ще нараства и надеждата за голямата награда ще живее до церемонията през есента. Остава обаче радостното усещане, че една реформа е създала среда, в която да се родят прекрасни творци и творби.

Коментари

Задължително поле