Необикновен флашмоб с участието на актьорите Ивайло Калоянчев и Светослав Пеев привлече вниманието на минувачите по бул. „Витоша” в София вчера по обяд. Очевидно добре познатите ни тържества за почит към родните класици се изнасят сред хората и търсят нови форми.

Столичната община и Националният литературен музей организираха театрално-поетичен флашмоб по повод 155 години от рождението на Алеко Константинов. Мразовитият понеделник събра пред паметника на Алеко десетки почитатели на Щастливеца. С този колоритен прякор писателят нарича себе си през 1895 г., когато написва фейлетона „Страст”: „Че аз съм щастливец, това го знае цяла България: но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие...”

Тържеството беше открито от доц. д-р Тодор Чобанов, зам.-кмет на София: „Алеко е от първото поколение, което гради съвременна България. Той е българският Рабле или нашенският Хашек, пада му се най-важната мисия – да разшири хоризонтите на свободното ни отечество към цяла Европа и даже отвъд океана... Алеко отвори очите на българите за родната природа. Не е случайно, че именно тук с поглед, впит в планината, е неговият паметник. Юрист, съдия, общественик, журналист, писател политик – това все проявления на неговия ренесансов гений. Алековият хумор е гениален... Той ни нарисува Бай Ганьо, за да се излекуваме чрез смеха от недъзите си.”

Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, припомни, че Алеко постига необикновена известност още приживе, а десетки поколения се учат от морала и таланта му. По повод годишнината музеят издаде юбилеен вестник „Щастливецъ”, за чието историко-документално съдържание са работили писателките Елена Алекова и Румяна Пенчева.

А монологът на Бай Ганьо в изпълнение на Ивайло Калоянчев нямаше как да не предизвика смеха на публиката: „Може да си мислите, че на бай Ганьо му е минало времето. Ама на, ето ме: тук съм, жив съм!”