Изкуството е игра с огъня - ни казват френските философи

Зоя Захариева-Цанкова издаде уникален по своя характер сборник. Самото заглавие учудва и предизвиква любопитството на читателя: „Игри с огъня, демони, светлини и сметки“ (Издателство „Изток-Запад“, 2026). Зоя Захариева е журналистка. За себе си тя казва: „Аз съм лудо влюбена в професията си. Моят репортерски инстинкт ме хвърли към първата ми книга – „Бог ръка ми е подал“ (2003). Втората – „Щастлива емигрантска песен няма“ (2012) – съдържа 27 разговора с политически бегълци от комунистическа България. А в тази, третата, има още 33 диалози – най-вече със световни знаменитости... Голямата ми страст е разследването“.

Премиерата на томчето се състоя на 10 юни 2926 г. в Гранд хотел София и събра повече от 150 почитатели на философската мисъл, франкофони, журналисти, учени и писатели. Събитието беше сполучливо озвучено с няколко от емблематичните шансони на Шарл Азнавур, изпълнени на живо от солисти и инструменталисти от 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“ (Цветан Атанасов – вокал, Кристиан Луканов – пиано, Елиа Селимоглу – виолончело, Преслав Лозанов – перкусии).

За книгата говориха последователно издателят Любен Козарев, проф. дфн Георги Каприев, д-р Жана Дамянова и проф. Румен Вълчев. Водещ беше съпругът на авторката – доц. Георги Цанков.

Корицата на книгата

Всеки един от тях разгледа различна линия в тематиката, компетенцията и посланията на интервюираните от Зоя Захариева видни интелектуалци.
Доц. Георги Цанков фокусира вниманието на публиката към личността на големия френски философ Едгар Морен, който почина на 104 години на 29 май т.г.: „Цяла Франция изпрати Морен, а президентът Макрон държа слово“. В книгата ще прочетем интервюто с Морен, в което той заявява още през 1996 г.: „Човешките отношения са груби, жестоки. Сегашната ера предшества нова, цивилизована“. На въпроса „виждате ли път към нея?“, той отговаря: „Аз нямам решение, само поставям проблема: на мястото на конвулсиите на конфликтите и на бедствията трябва да се възцари планетарна ера на културата“.

В анализа си проф. Георги Каприев отбеляза: „Тук става дума за интервюта, събирани от Зоя в хода от 30 години, взети ся през 80-те и 90-те години на 20. век, но има по-нови – от 2008 и 2013 г. Всъщност се срещат три исторически епохи. Ако тези интервюта бяха останали само във вестниците, те постепенно щяха да остареят, а събрани в книга, те започват да говорят заедно и да бъдат продуктивни... Част от интервютата са от проекта „Софийски диалози“. В основата на първите текстове е анализ за същността и причините за срива на комунистическата система – една проблематика, която беше особено актуална през 90-те години“.

Георги Цанков и Зоя Захариева-Цанкова

Авторите, с които Зоя Захариева разговаря по тази тема, са Стефан Куртуа, Фреди Фосколо, Пол Рикьор Хайнц Висман, Едгар Морен, Жан Жамен. Ще видим как френските учени променят мнението си за комунистическата идеология и държава, как я противопоставят на държавата от европейски тип.
Защо тази книга е интересна за днешния читател? Тя определено действа като политико-философска бомба. Всеки журналист много добре знае как интервюиращият не просто измисля въпроси. После следва дълга редакция на текста, защото интервюраните говорят много, повтарят се, а за да се получи цялостно и единно внушение на текста, трябва журналистът да е и добър редактор. Много от фактите – особено за жертвите на комунизма – са неизвестни на масовия читател. 

Темите на интервютата са различни, но присъства една обединяваща нишка – и това е философията и по-точно – кризата на философската мисъл.
Особено интересен е диалогът с Жан-Луи Фабиани, озаглавен „Философията и изкуството са игра с огъня“, публикувано във вестник „Демокрация“, 1997 г.
В това интервю Зоя Захариева се опитва да установи новото поле на трансформиращата се философска мисъл и как тя се отнася към различни сфери на изкуството. Заедно със социолога и философа проф. Фабиани дебатират около кризата на философската наука и нейната идентичност, тръгвайки от началото на 20. век и достигайки 90-те години на века.

Вокалният състав от 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“

Проф. Фабиани казва: „Не е стабилна тази идентичност. Философията вече не е царица на науките, не е на върха, но запазва своята функция – да критикува, да поставя въпроси. Кризата идва от краха на идеята, че тя е знанието в неговата цялост, в неговия синтез и че може да разпорежда на останалите дисциплини какво да правят. Днес най-интересни са онези мислители, които се ангажират със социални проблеми – право, политика, обществени отношения“.

По-нататък в интервюто Зоя Захариева поставя въпроса за мисията на изкуството в съвременността, а Фабиани казва: „Изкуството беше взето на прицел от тоталитарната идеология – както от разновидностите на фашизма, така в съветския свят. Поставено бе в услуга на политиката, отнето му бе правото на мнение, различно от партийното“. Фабиани поддържа тезата, че държавата трябва да подпомага художествената духовност, но да остави творците да правят това, което желаят.

Зоя Захариева преминава и към въпроса за администрацията, защото творци са в непрекъснат антагонизъм с нея. Фабиани е категоричен, че всяка бюрокрация, дори в най-демократичните държави, субсидира изкуството, което е в съгласие с нея. Затова са необходими повече източници на финансиране, за да бъде творчеството независимо.

Защо изкуството е игра с огъня?

Защото между него и зрителя има сложно взаимодействие, едно непрекъснато преговаряне.

По-нататък в разговора се засягат темите за екология. От казаното става ясно, че нищо не се е променило 30 години след това интервю: „Често се оказва, че най-големите радетели за чист околен свят, са най-силните му вредите – най-много се возят на автомобили, използват най-голямо количество електроенергия. Екологията е лукс. Социолозите трябва да намерят най-убедителните за хората аргументи, за да ги убедят в необходимостта от опазване на природата, но да не излизат извън реалното“.

Накрая интервюто завършва с измеренията на тоталитаризма като сравнява комунизма на съветската система с този във Франция.
Книгата на Зоя Захариева е енциклопедия на съпоставките – във всички интервюта става дума за процеси на Запад и на Изток.