Труд
Автор:
Труд news
На 7 октомври (сряда) 2026 г. от 18.00 ч. в Клуба на фоторепортера – подлеза на Ларгото – ще бъде представена новата книга на Атанас Звездинов „Живо жило“, чието подзаглавие гласи: „Басни несъгласни и взривоопасни – сатирограми“.
Събитието се организира от Фондация „Устойчиво развитие за България“ – издател на книгата, и от съюза на българските писатели.
Анжела Димчева очертава стиловите характеристики на обновения от автора жанр: „Безспорно поетът Атанас Звездинов е признатият класик-баснописец в съвременния ни литературен контекст. Автор е на над 35 книги за деца и възрастни – поезия и проза. През последните 30 години той посвещава творческата си енергия предимно на баснята, издавайки 9 сборника в този жанр. В нашата литература като че ли баснята се смята за демоде.
Сатириците ни обикновено пишат епиграми, хумористистични стихотворения, скечове, фейлетони – с директен публицистичен тон, извън всякаква иносказателност. А този хилядолетен жанр изисква по-сложно образно мислене, бидейки подчинен на алегорията, която от своя страна предполага моделиране на сюжет, търсене на аналогии, използване на хиперболата и литотата. И в същото време е задължителна краткостта, афористичността. Класическите басни (на Езоп, Лафонтен, Крилов) отдавна са разработили основните нравствени и социални характеристики на човека, приписвайки ги на животни и растения, генерирайки специфичен език на осмиване на недъзите в обществото – чрез ирония, игриви диалози, саркастични интонации, директно заявена или подтекстова поука. Почти винаги сюжетът на класическата басня се гради на диалог, като именно жестовата и речева изява на героите придава специфичната алегорична характеристика, движи конфронтацията и предизвиква развръзката.
Атанас Звездинов използва предимно монолога. В почти всички творби в „Живо жило“ авторът е въвел необичайни аз-повествователи – монолозите се водят от името на абстрактни понятия, някои от които са устойчиви митологеми: плуга на историята, кацата с меда, паметната плоча, политическия гръбнак, пълната гуша, обществената тайна, политическата рулетка, голата истина; други монолози представят етико-естетически и личностни категории: корупцията, суетата, справедливостта, мълчанието, глупостта, подкупа, покварата, компромата, унижението; не са забравени и философско-политическите категории: полемиката, общественото мнение, сглобка и разглобка. Очовечени са предмети от бита: обувката, метлата, паницата, дъвката, обръча, стола и много други.
Основният принцип при изграждане на всеки монолог е играта на подтекста – от една страна, саморазкриването на субекта, както той се възприема; от друга страна, коментирането от гледна точка на другия или на обществото. В добре намерената от автора шаржовост читателят не просто се усмихва, той се забавлява от превъплъщенията на главния герой, нарочен за монологист, често против неговата воля. Той дори си позволява да спори в рамките на собствената си деперсонализация.
В книгата са включени и класически диалогични басни, напр. „Мижитурки и маски“, „Промяна и подмяна“, „Дяволска басня“, „Акъл и гръбнак“. В тях напрежението между двата персонажа ескалира до поантата, която винаги е афоризъм от висок порядък – с оригинална препратка към парливите социално-политически теми на 21. век. Поантата е важна: обръщането на смисъла съдържа не само ироничното послание, но и поуката, която в модерното писане е невидима, ненатрапчива, но все пак трябва да присъства, за да оправдае жанра.
