Луи Гарел и Жасмин Тринка за магията на Нани Морети

„Ще се случи тази вечер“ с премиера на „Синелибри“

Специално интервю от фестивала във Венеция

“Самотността, усета му към иронията, експресивността, с която играе трагедията на клоун, който не пасва на света”

“Знаем, че освен режисьор, Нани е и чудесен актьор. Никога натуралистичен, винаги близо до бурлеската”

Новият филм на Нани Морети “Ще се случи тази вечер” е сред акцентите в програмата на 12-ото издание на кино-литературния фестивал Синелибри. На 17 октомври от 20:00 ч. в кино “Люмиер” той ще открие третото издание на инициативата Italian Screens: “Ново италианско кино без граници”. Филмът пристига в София непосредствено след участието си в основния конкурс на Международния кинофестивал във Венеция и ще може да бъде гледан и в още прожекции в рамките на фестивалната програма. Вдъхновен от разкази на израелския писател Ешкол Нево, “Ще се случи тази вечер” среща на екрана Жасмин Тринка и Луи Гарел - двама от актьорите, с които Павлина Желева разговаря във Венеция за работата с Нани Морети, любовта, киното и особената магия между двама актьори. Интервюто е предоставено специално на “Труд News” от фестивала “Синелибри”.

- Жасмин, вярно ли е, че сте снимали в България?
- Да, през 2004 година - “Бягството на невинните” - голяма продукция на италианската телевизия RAI за спасяването на група еврейски деца по време на Втората световна война. Пътувах от София до морето. Бях в Пловдив и Варна.

- Луи, вие пък сте награден на фестивала “Синелибри” в София през 2022 година за “Невинният”, четвъртия ви филм като режисьор.
- Да, така беше. Добре си спомням.

- В “Ще се случи тази вечер” двамата имате специални епизоди, в които танцувате и пеете. Как ги направихте? 
Луи Гарел: Имате предвид хореографията? Странно е, но във филма, който снимах точно преди да се включа при Нани Морети, също трябваше да танцувам. А това, честно казано, е нещо, което не обичам. Не се харесвам, когато танцувам. Единственият начин да се изтърпя, правейки го, е да съм леко смешен. Но това не беше целта на Нани. Той не искаше героят ми да изглежда нелеп. Така че трябваше да намеря решение за себе си. В Рим работихме с две фантастични хореографки. Подготвихме танците много добре. След това ни оставаше само да ги изпълним.

Нани Морети

- Жасмин, а вие как сте с танцуването?
- За мен танцуването е кошмар. Аз съм от онези момичета, които по време на партита седят и се молят никой да се приближи до тях. И на мен много не ми се танцуваше, но бях сигурна, че Нани ще поиска това от нас. Затова проявихме необходимото старание. Не се чувствам много удобно в тялото си, когато танцувам. Някак си го усещам физически. Не си в образ, няма маска, която да ти помага.

- Страстните любовни истории са стари като света. В този филм обаче вашата изглежда доста свежо. Как успя Нани Морети да постигне това?
Луи Гарел: Той не искаше от нас непременно да сме свежи. Даже в началото, май повече го занимаваше нивото на италианския ми, въпреки че се стараех да го говоря прилично. За него беше важно да оправдае героя - наполовина италианец, наполовина французин. От друга страна, му беше важно да се увери, че химията между Жасмин и мен ще се получи. Покани ме да отида в Рим, там в офиса се появи и Жасмин. Поработихме заедно, а след това той ни засне с две видеокамери. Като монтира сцената, обади ми се и каза: “Работи, мисля, че добре е станало.” 
По време на снимките беше малко тревожен и това е нормално - когато снимаш, си тревожен всеки ден. Но никога не говореше за свежест. Понякога се обръщаше към мен и ми казваше: “Изглеждаш тъжен.” Аз му отговарях: “Може и да си прав, но все пак играя ролята на влюбен мъж. Падне ли ми се да съм такъв, винаги ме обзема някаква тъга. Той обаче повтаряше: “Матео трябва да е много лек, именно защото е много влюбен в Грета.”

- При вашия Матео има доста симпатични препратки към герои на самия Нани Морети от предишни негови филми. Как подходихте към изграждането на този негов двойник - не толкова физически, колкото духовен?
- Изпитвам особена филмова близост с Нани Морети. Голям негов фен съм. Когато бях млад и исках да стана актьор, гледах всичките му филми и образът, който си беше създал, беше за мен модел, който привлича. Вероятно, преди да се хвърля в професията, в мислите си ми се е искало да бъда като него. Знаем, че освен режисьор, Нани е и чудесен актьор. Никога натуралистичен, винаги близо до бурлеската. Не съм мислил да изобразявам Нани, но може би наистина се е получило усещането, че наподобявам образа му от предишни негови филми. Работата ми с Нани беше интересна, защото съм актьор, получил възможността да бъде воден от режисьор, който също е актьор. Да, по някакъв несъзнателен начин наистина го имитирам. Вероятно, без да го издава напълно, и той сигурно е искал в моето лице да види своето. Но не сме говорили за това.

- Какво най-много ви харесва у Нани Морети?
- Не знам точно, може би самотността, усета му към иронията, експресивността, с която играе трагедията на клоун, който не пасва на света.

- А вие такъв ли сте?
Луи Гарел: Не до такава степен. Аз доста повече се вписвам в света. Освен това искам да се вписвам в него.

- Споменахте, че за Нани е било важно между героите да има силно привличане и зрителят наистина да повярва, че когато вижда Грета за първи път, Матео безнадеждно се влюбва в нея. Как според вас се получава химията между двама актьори?
Луи Гарел: Тя не подлежи на контролиране и също е част от магията на киното. Това е усещането, че двойката не е фалшива. Химията е невинно воайорство. Или я имаш с някого, или не.
Жасмин Тринка: С Луи се знаехме, но не сме били близки. Всъщност, опознавахме се по време на снимките. И понеже във филма не става дума за натурализъм, самите ние изграждахме историята. Дори изпитвахме известна срамежливост. Но срещите ни се получаваха, превръщаха се в чудо.