Свидетели сме на банкрутирането на френската политическа система и желанието на управляващите да продължат да управляват, но ще им е все по-трудно“.

Правят се всякакви опити статуквото да запази своята власт. Все повече се вижда, че то губи постепенно властта си.
Президентът Макрон ще се опита да разцепи левия блок и да направи някакво правителство на малцинството. Като бивш министър на социалистическото правителство по времето на Франсоа Оланд, ще нацепи левия алианс, като привлече в своята коалиция социалистите и зелените. Ще се получи смес от опортюнисти от всички политически цветове, които само ще отложат, но засилят неминуемото идване на власт на патриотите на Марин Льо Пен и Жордан Бардела от Народния сбор.
Предполагам, че Макрон иска в останалите 3 години от президентския му мандат просто да закрепи някакво правителство, но в момента подкрепата за него е още по-слаба и самият той ще бъде принуден на отстъпки.

Не мисля, че може да се говори за победа на „Нов народен фронт“ на левицата, защото няма ясно изразено пълно мнозинство в Долната камара на френския парламент. Освен това „Национален сбор“ почти удвои своите депутати. Не предвиждам особено голяма победа за Макрон и неговите сподвижници от левите сили. Това беше една своеобразна коалиция, която Макрон направи - абсолютно безпринципна, защото самият той не се определя като ляв, но просто е човек, който иска да запази властта на всяка цена във Франция, а все повече и повече усеща как властта му се изплъзва.

При „Национален сбор“ не може да се говори за загуба. Те са трети по резултат, но са първи като самостоятелна политическа сила по брой депутати. Тяхната програма - и политически, и икономически, е била най-издържана от всички други.