Хали Тиам: Никога не съм искал да контузя съперник

Хали Тиам е от малкото футболисти на „Левски“, задържали се на „Герена“ за повече от един сезон. Халфът започва своята трета кампания при „сините“ това лято, а за това време успя да спечели и най-ценното – доверието на феновете. Полузащитникът е известен с непримиримия си характер, сърцатата игра и твърдите единоборства. Но с ръка на сърцето призна в интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+, че никога не би застрашил умишлено здравето на съперников футболист.

- Здравейте, г-н Тиам. Започвате трети сезон в „Левски“. Какво очаквате от него?

- В „Левски“ нямаш особено голям избор за очаквания. Когато си в този клуб, трябва да се фокусираш върху максимума. Разбира се – това е да станеш шампион. Много желая това най-накрая да се случи на клуба.

- Знаете ли колко треньора сте имал в „Левски“, откакто пристигнахте в България?

- Да, да. Петима са. Във футбола човек трябва да е готов за подобни ситуации. Нашият бизнес е като летище – един долита, друг излита, някой остава.

- Сега работите с Петър Хубчев, който доскоро беше национален селекционер на България. Какви са впечатленията ви?

- За краткото време, в което сме заедно, виждам човек със силен характер. Човек, който е победител. Това е нещото, което в момента най-много трябва на „Левски“.

- Изключваме Хубчев, който е от твърде скоро, с кой треньор работихте най-добре в „Левски“?

- Всеки треньор е различен и има своето виждане за нещата. Един държи да се играе по-дефанзивно, друг – по-офанзивно. Зависи от треньора. Ние сме професионални футболисти и трябва да се адаптираме към всеки наставник, който е назначен.

- Как се стигна до офертата на „Левски“ към вас?

- Бях в Русия и новият треньор на „Динамо“ (Москва) ме бе изключил от плановете си. Моят мениджър се свърза с„Левски“. Тогава се запознах с италианеца Делио Роси, който беше треньор на отбора. В този момент от живота ми пристигане в България беше най-добрата възможна опция.

- Кой е най-добрият ви спомен от България досега?

- Когато се класирахме за финала за купата на България. Отстранихме ЦСКА. Това е най-добрият ми момент в България и в този велик клуб. Въпреки че не успяхме да спечелим трофея впоследствие, нямам по-добър спомен.

- Тогава може би най-лошият спомен е финалът?

- Точно така. Дойде толкова скоро.

- Как се случи? Играхте много по-добре от „Славия“ и загубихте.

- Футболът е много странна игра. След такъв мач не остава просто загубата. Три дни не съм спал дори един час. Опитвах се да се осъзная, да разбера какво точно се случи. Как загубихме? На терена трябваше лесно да победим. Съперникът обаче дойде с един план и го изпълни.

- И намерихте ли отговор в тези три нощи?

- Просто си сложих обувките и отидох на тренировка. Няма по-добър лек.

- Какво мислите за нивото на българския футбол?

- Добро е. Много отбори в България играят силно, агресивно. Бил съм в много различни шампионати. Всеки си има своя стил.

- Мислите ли, че в българския футбол има феърплей? Немалко хора се съмняват в това. Вие сте чужденец и е интересно какво мислите.

Аз мисля, че има достатъчно феърплей във футбола. На терена често получавам жълти картони по време на мач, но това е част от играта. Някои го разглеждат като битка, други като липса на феърплей. А от друга гледна точка много неща се говорят по трибуните, но аз мисля, че играта е достатъчно честна.

-„Левски“ не е печелил трофей от 10 години. Какво липсва на клуба?

- Всеки ден се питам този въпрос: „Какво точно липсва?“ Ние имаме всичко в отбора – отлични играчи, отличен щаб, великолепни фенове. Наистина всичко, за да печелим. Сигурно има един процент късмет, който ни липсва. Може би трябва да работим повече и на терена, и извън него. Наистина нямам търпение „Левски“ да спечели трофей. Клубът го заслужава. Не е честно, че десет години няма нищо.

- Мислите ли, че има психологически проблем?

- Възможно е да има. Аз обаче не съм усещал психологически проблеми дори за една секунда на терена. Излизаме, за да спечелим всеки мач. Това е единствената ни цел.

- Какво мислите, че ще е добро представяне в Лига Европа този сезон?

- Имаме силен тим. И трябва да стигнем по-напред в сравнение с миналата година. Знаете, че тогава отпаднахме още срещу първия съперник. Този път трябва да е различно. Минималното е да продължим поне една стъпка повече.

- Имаше едно дерби с ЦСКА и феновете на „червените“ ви обвиниха, че нарочно сте контузил Фернандо Каранга. Каква е истината?

- Водихме с 1:0. Това беше една от така наречените 50 на 50 ситуации за топката. Аз съм дефанзивен халф. Всички треньори, които съм имал, са ми казвали, че ако не съм сигурен на 99 процента, да не атакувам топката. Във футбола винаги е имало контузии. Случва се. Този момент беше лош за съперника. Но никога не съм искал да контузя футболист.

- Значи няма умисъл?

- В никакъв случай. Не желая на нито един футболист на земята да се контузи. Без значение дали е от ЦСКА, или от който и да е друг клуб.

- Говорил ли сте с Каранга след това?

- Лично не съм. Срещнахме се още веднъж на една контрола в Кипър. Той вече играеше за китайски клуб. Просто се срещнахме, не сме говорили нищо специално.

- Мислите ли, че все пак има футболисти, които нарочно биха контузили съперник?

- Това не е хуманно. Ако си човешко същество, ако си спортист, страдаш при контузия на твой колега. Повярвайте ми, че много травми съм виждал. Много е лошо. Мислил съм, че е възможно някой път аз да съм на негово място с тази контузия. Не мисля, че има футболист, който умишлено би предизвикал травма.

- България има сериозен проблем с расизъм. Бил ли сте жертва?

- В Унгария този проблем също съществува, както в България. В Русия е подобна историята. Аз не съм се чувствал жертва. Излизам и играя. Може би е нормално, не сме с един цвят на кожата. Ако си бял и отидеш в черна държава, ще те гледат с други очи. Но това не означава, че са расисти. Те просто не те познават.

- Какво мислите за расистите? Какво бихте им казали?

- Расизмът има две страни. Някои мислят, че само белите са расисти. Но има и черни расисти, и жълти расисти. За мен расизмът е незнание. Те просто не знаят. Не виждат, не търсят. Тези хора са уплашени. При тях страхът е повече от омразата. Правят нещо, което не разбират.

- Вие сте от Сенегал, но защо никога не сте играл в сенегалски отбор?

- Вярно е, но дано един ден да играя в националния отбор. Това е мечтата на всеки сенегалски футболист.

- А как напуснахте родината си?

- Тренирах в една юношеска академия. Оттам ме поканиха в Италия, в Примавера в клуба „Новара“. Участвах на турнир с този отбор. След него един мениджър ме заведе в Унгария, в отбор, който се казва „Капошвари“. Там подписах първия си професионален договор.

- А как се стигна до трансфера ви в „Чикаго Файър“? Знаете ли, че най-голямата легенда на клуба е българин?

- Разбира се, че знам. Странно се получи трансферът. Бях изиграл най-силния си сезон в кариерата за МТК. И ми се прииска промяна. Когато дълго си на едно място и не останат предизвикателства, търсиш нещо ново. Винаги съм го правил в живота. Имах много оферти, но тази беше най-добрата. Казах си: „Нека опитам!“