50 000 потребители останаха без ток в Ню Йорк

Верижна катастрофа на АМ „Тракия“ край Стара Загора

Новият шеф на фонд „Земеделие“: Служителите ни са в стрес, само трима от директорите са на работа

Най-малко 32 души са загинали от удари на мълнии в Северна Индия за един ден

Махат от КАТ първата регистрация на автомобили Паспорт за всяка кола, влизаща в България

Превозвач заплашва да остави Севлиево без междуградски транспорт Причината - липса на годишни винетки за автобусите

Григор Димитров падна с една позиция в световната ранглиста

Как човек сте, ако нямате селфи с морски пейзаж?

EK разработва пакет с помощи за Ирландия заради Брекзит

63-годишен англичанин се е удавил в морето в Бургас

САЩ ще изпратят астронавти на дългосрочна мисия на Луната

Маскирани нападнаха с пръчки участници в масов протест в Хонконг (ВИДЕО)

Румяна Бъчварова: Израел продължава да рекламира България като туристическа дестинация

Джулиан Асандж ще бъде екстрадиран в САЩ

Кристиян Бойков: Не съм хаквал НАП Цяла България се е обърнала срещу мен, оплака се компютърният специалист, задържан за кибератаката

Харан и Дара – турските перли от древността Туристите се дивят на скалните домове, напомнящи тези в Петра

Конусовидните кирпичени къщички в Харан. Снимки: Авторката

В Харан са останките от най-древния ислямски университет в света

Миналото лято там било 62 градуса и местните пържели яйца на слънцето

Югоизточна Турция е място, където любопитният и жаден за преживявания турист може да усети на 100% мистиката и очарованието на древността. Недалече от границата със Сирия са земите на древна Месопотамия – северната й част, а там история и съвремие са така преплетени, че захранен от емоцията, наистина можеш да се почувстваш като в приключение на Индиана Джоунс. И всичко е автентично, запазено без да се натрапва и усеща ръката на реставраторите. Изведнъж попадаш 5000 години назад и въпреки, че сега е жега, се потапяш напълно в онази епоха, за която само си чел и мечтал. Разбира се, мнозина предпочитат да се насладят на великолепните морски курорти на Турция, но ако човек иска да преживее нещо завинаги, ако мечтае да се потопи в приказките на Шехерезада, тази още непозната част от южната ни съседка е пътешествие, което не бива да се изпуска

Само на 40 км от Гьобекли тепе – там са впечатляващите руини на най-старото светилище в света, и недалече от сирийските градове Алепо и Ракка (доскоро смятана за столица на ИДИЛ), се намира Харан. Малкото селище с конусовидни кирпичени къщички е излязло все едно от приказките и за него казват, че е един от най-древните градове в света. Всъщност, този район си и част от Близкия Изток. Харан е споменат още в Библията и е на около 5000 години. Векове наред той е бил важен асирийски град, известен с храма на Син, бога на Луната. Факт е, че точно тук две години от живота си е прекарал и Авраам. В Харан е завършил земните си дни неговият баща Тара, който пък бил изпратил на това място негов човек да търси жена за сина му Исаак. А странните прелестни къщички ги има само на няколко места в света – тук, в Дамаск, в Италия (Пулия), в Судан. От 30 години те са пригодени за туристи – вътре в тях дори може да се живее. Цялото селище е оградено, а около него са останките на древни цивилизации. Асирийците наричали този град “Харану”, което означава “кръстопът”, “път” или “път на кервани”. Древният Харан е бил добре развит и важно селище. Ако повървиш оттам десетина минути ще стигнеш до руините на древен храм, на джамия, а малко по-натам са и останките на най-древния ислямски университет в света, който е разрушен от Чингиз хан. До него стърчат и запазените стени на кула от около 45 метра (преди тя е била 65). Някога тя е била обсерватория, в която са работели страхотни учени. Сред тях е бил и известният астроном Ал-Батани, който е направил някои от най-точните наблюдения в ислямската астрономия, а неговите проучвания за слънчевите и лунните затъмнения се използвали чак до 18-и век. Смята се, че той първи е дръзнал да изчисли разстоянието между Земята и Луната.

В Харан се намира и крепост, построена от Нумаридите, след тях са дошли римляните, а после и всички останали, които са живели по тези земи. Точно в това селище през 217 г. след Хр. е убит известният римски император сатрапът Каракала (истинското му име е Басиан, но той е популярен с прякора си). Той бил голям почитател на Александър Македонски и тръгнал към неговите земи, където намерил смъртта си. Това станало след заговор на преторианските префекти, а убийството му извършил неговият личен охранител, докато императорът облекчавал естествените си нужди на пътя до Харан.

Местният гид в селището от известно време е 30-годишният Халил Казим, той е собственик на туристическата част с кирпичените къщички. Камилата му, с която развежда туристите, ни посреща излегнала се в жегата пред входа на селището. Като влезеш в него, наистина попадаш в друг свят. Отсреща са къщичките, а от двете страни – окото ти ликува, виждайки пъстрите цветове на килимите и шарените пискюли, които висят, не позволявайки на парещите слънчеви лъчи да попречат на туристите, седнали в приспособените за кафенета места. Прадядото на Халил – Биси, когато пристигнал тук от Сирия, решил да си построи кирпичена къща като древните. Той имал 9 жени и 42 деца, с които живеел в 20 стаи. Всъщност, всички те са свързани, макар отвън да изглеждат като няколко къщи. Всяка от тях има дупка на конусовидния покрив, която била източник на светлина и изпълнявала ролята на днешните… климатици. Вътре в къщите наистина е приятно хладно, нищо, че навън температурата е 40 градуса. Халил ни разказа, че миналото лято (2018 г.) горещините са стигали 62 градуса и са си пържели айца на слънцето – само за пет минути и били готови.

Влизайки в жилището, минаваш през кухнята, спалните (на земята), гардеробните са много интересни – по стените са окачени десетки дрехи от едно време и който от туристите пожелае, само за пет лири (около 1,80 лв.) може да бъде облечен с красивите наряди и да си направи снимки след това. В цялото това нещо се включват и хора от семейството на Хилил, които са изключително мили и симпатични. След като се насладиш на всичко, те чака изненада. Само тук в Харан ще те почерпят с кафето мърра – което е буквално една голяма глътка и е много вкусно, но и силно. То се вари между 6 и 8 часа и се смесва с кардамон, а вкусът му е невероятен. Халил разказва истории от едно време, една от които е, че когато богат човек изпиел чашката с мърра, ако я остави на масата, трябвало да я напълни със злато. А ако двама души пият от една и съща чашка, то те нямало да се разделят 40 години. Истинско удоволствие можеш да изпиташ, ако опиташ и от айряна. Той се сервира в специална бакърена каничка, а пяната му като конус е висока почти 10 сантиметра. Вкусът на мляко наистина е незабравим, а навесът, постлан с шарените черги на Халил и висящите килими с пъстри пискюли те връща хилядолетия назад.

Другото място от приказките на 1001 нощ е каменната Дара, също близо до сирийската граница. Наричат този скален комплекс турската Петра, защото наистина напомня древния град в Йордания, макар и в малко по-умален мащаб. Останките от този античен град се намират само на 30-ина километра от прекрасния град Мардин, а в района около него е пълно с православни манастири. В миналото Дара е било византийска военна крепост. След победата на Александър Велики над персите този регион преминал под господството на Селевкидите. По-късно град Дара е бил завладяван последователно от римляните, партите, византийците и арабите, след което районът е включен в турските територии.

Първоначално градът е бил некропол и обиталища от скални хралупи, където са открити костите на десетки хиляди хора. Бил е римски лагер, Всъщност некрополът сега е направен като музей вътре в скалите. Специалисти са стигнали до извода, че некрополът е съществувал хилядолетия. Следващите му обитатели обаче не са знаели за предназначението му и през дупката, високо в скалите, са хвърляли боклука си, използвайки го за сметище, което изгаряли. Тази дупка е била направена от първите заселници, които са смятали, че духът им излиза през нея. Оттам са гледали и слънцето и луната.

Дара е уникално място, което те поразява още щом го видиш. Има дълбока пещера, “прозорците” или “вратите”, издълбани в скалите, те карат да усетиш вечността. Казват, че името й идва от персийския цар Дарий. Градът е новооснован през 505 година от император Анастасий I и ставал място на ожесточени битки. Построен е след избухналата през 502 г. персийска война, за да подобри стратегическата позиция на римляните. Може би по това време в скалите е бил издълбан и християнски храм, защото са открити нарисувани Дева Мария и Иисус в скута й. Смята се, че тук са се заселили една от най-старите православни общности в света сюрианите. През 6-7 век Дара била окончателно завоювана от арабите, тя загубва влиянието си и настъпва упадъка й.

Това, че е толкова близо до Сирия, където от няколко години има военни действия, въобще не намалява потока от туристи. На тръгване от скалния град изненадващо се появи… двойка красиви младоженци. Оказва се, че това място е много предпочитано за сватбени фотосесии заради красотата и мистиката си.

Великолепието на древността от няколко години кара туристи от цял свят да се насочват към Югоизточна Турция. Мястото наистина е рай за тези щастливци, успели да стъпят и да се разходят в земите на древна Месопотамия. Тук всичко е автентично, а за допълнителните екстри като храна, пазар и толкова мили хора, е нужно да се напише отделен материал. Всичко е толкова емоционално като преживяване, че дори ти се иска да запазиш видяното като малка тайна само за теб. Тук засега няма масов туризъм, няма тълпи, които да смущават островчето ти на безметежност, от което не искаш да си тръгнеш. Затова по тези места идва културна публика, която може да оцени красотата, колорита и прелестта на древността, съчетана с модерното днес.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.