Хосе Карерас - Вечнозеления

Хосе Карерас казва днес финално довиждане на българската публика. Великият испански тенор ще изнесе грандиозен концерт с оркестъра на Софийската опера и балет тази вечер в зала Арена Армеец. Диригент е Давид Хименес, ученик на Херберт фон Караян и племенник на Карерас. В бляскавия спектакъл участват над 120 човека.

“На света има и такива вечнозелени хора, вечнозелени мъже и жени, не много, но все пак има. Те са сдържани, търпеливи и силни хора; по-силни са от света, по-силни са от живота и смъртта, по-силни от съдбата. Бурите на живота ги връхлитат, дъждовете безмилостно ги шибат, свирепите студове се мъчат да ги сковат; но бурите, дъждовете и студовете отминават, а те остават зелени, прави, непоклатими...”

Тези редове на английския писател Джером К. Джером сякаш са писани за един от титаните на съвременното оперно изкуство - Хосе Карерас. От момента, когато той едва 8-годишен застава пред микрофона на Испанското национално радио, за да изпее La Donna e Mobile, до неговата поява седем десетилетия по-късно на сцената на столичната “Арена Армеец”, Карерас остава неизменно един и същ - упорит, борбен, целеустремен и по своему велик.

“Несъмнено Хосе е гениален. Рядко съчетание: глас, музикалност, целеустременост, трудолюбие и потресаваща красота. И всичко това е дадено нему. Щастлива съм, че първа забелязах този диамант и помогнах да бъде видян от света.” Думите са на испанската оперна дива Монсерат Кабайе.

Карерас разказва, че за първи път се почувствал истински привлечен от музиката на 6-годишна възраст. Заедно с родителите си гледа на кино “Великият Карузо”, а емоцията от видяното била почти кошмар за семейството му. Дълго време след това Хосе не спира да пее вкъщи, а когато се опитват да го накарат да млъкне, хлапакът се заключва в банята, пуска водата и продължава да пее, седнал на ръба на ваната. “Горките ми родители - разказва след време през смях тенорът. - Едва след години осъзнах, че съм вил като койот. Но пък в крайна сметка мама ме заведе при учителка по пеене.”

Майка му е убедена, че един ден от него ще излезе голям певец, но не успява да види величието на сина си като световна звезда. Умира от рак, когато той е на 18 г. Хосе разказва, че до ден днешен винаги, когато излиза на сцената, мисли за нея.

Първоначално записва химия в университета в Барселона, но не пропуска нито един урок по пеене. И бъдещето му е окончателно решено през 1971-ва, когато печели конкурса International Verdi Singing Competition в Парма, Италия. Наградата включва и покана за ролята на Рудолф в операта “Бохеми”. Дебютът му на световна сцена обаче е с “Мария Стюарт” в Лондон. А след като през 1976-а Херберт фон Караян го кани да пее в дирижирания от него Реквием от Верди в Залцбург, Карерас се превръща в светило от най-големите оперни сцени в света. Великият Караян казва за него, че е “най-доброто белканто, което съм чувал”. Това дава насока в репертоара на Карерас, но има и строги критици, които смятат, че Караян проваля кариерата му като чист оперен тенор. И наистина Хосе Карерас е всеобхватен като вокал - освен арии, пее народни песни, танга, църковна музика, естрада и други. Репертоарът му включва около 60 оперни заглавия, дискографията - над 150 студийни записа, от които 50 цели опери, няколко златни и няколко платинени диска - общо над 120 различни заглавия!

По повод влечението си по “масовия вкус” Карерас коментира: “В миналото такива парчета са били интерпретирани от велики певци като Карузо, Марио Ланца или Джузепе ди Стефано. Обичам тези песни от детството си: средиземноморската страст в тези песни, енергията, понякога лекотата, която им е присъща - и преди всичко, мога да ги пея с цялата си душа. Да, понякога такива песни дори предлагат повече творческа свобода, отколкото големите арии!”

Голямата драма в живота на Карерас се случва през 1987, когато припада на репетиция на “Бохеми” в Париж. Тогава е на 43 г., а кариерата му върви стремглаво нагоре, а научава страшната диагноза - левкемия. Лекарите му дават шансове за живот една към десет. Подлага се на дълга и мъчителна химиотерапия и присаждане на костен мозък. Напук на прогнозите, все пак чудото става и той отново се връща на сцената здрав! Благодарен за втория шанс, певецът създава фондация за борба с коварната болест. Именно тя става повод и на сцената да се появят великолепните изпълнения на “Тримата тенори”. През 1990 г. заедно с Лучано Павароти и Пласидо Доминго правят концерт, който има за цел да събере средства за фондацията. Успехът е толкова голям, че те продължават да пеят заедно до 2003 г. “Тримата тенори” се допълват по странен и прекрасен начин. Карерас не притежава мощта, която струеше от Павароти. Като че ли е далеч и от самочувствието, излъчвано от Доминго. Карерас обаче е дарен с друго - чувствителност, която му носи цялата любов на света.

 

Футболен фен

Карерас е прочут футболен запалянко. Фен е на “Барса”, а за Христо Стоичков говори като за “идол”, който подпомага благотворителните му акции с фондацията. Тенорът не просто ходи на мачове, а споделя и типичните за стадиона страсти, включително студена бира: “Тя не вреди на гласа, освен ако не я изпиеш преди концерт. Старая се в деня преди сценична изява да говоря малко, а за стадион и дума да не става. Никакъв алкохол - нито вино, нито бира. Но след концерта, ако имам три дни до следващия - мога да “злоупотребя” за здраве. Студената бира е далече по-безопасна за гласа, отколкото климатиците”, убеден е той.

 

За него

В сърцето му е целият свят

Музиката ми подари много приятелства с легенди, с чиито хитове живеех. И с един великан, който до нашата първа среща го нямаше в дисковете ми в колата - Хосе Карерас. Запознахме се на снимки за реклама в благотворителна акция за борба срещу левкемията. Освен заклет барселонист и велик тенор, той се оказа и човек, в чието сърце има място за целия свят. Всеки разговор с него обогатява и те провокира да осмислиш по-глобално мисията си на този свят.

Христо Стоичков, футболна легенда

 

Той сбъдна една моя мечта

Да пея на една сцена с Карерас бе една от моите най-големи мечти и тя се сбъдва тази събота. Познаваме се отдавна. Бях сред участниците във втория и трети майсторски клас (2017 и 2018 г.) на Карерас в Пезаро, Италия. Очаквам концерта с огромно нетърпение.

Росен Ненчев, солист от Софийската опера, избран от Карерас да пеят заедно

 

Горд съм, че избра нашия оркестър

Горд съм с нашия оркестър. Неслучайно оперната легенда Хосе Карерас избра за партньори музикантите на Софийската опера и балет при своето сбогуване с българската публика. Спря се на оркестър, който има богата история не само с най-големите български диригенти, но и под палката на много известни световни диригенти, в грандиозни постановки в големи зали и под открито небе.

Акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет

 

От съперници станахме първи приятели

Като бяхме млади, между нас имаше съперничество - кой от двамата е по-велик тенор! Аз съм от Мадрид, а Хосе - каталунец. Това още повече засилваше враждата. През 1984 г. се скарахме и за политика. Когато обаче разбрах, че е тежко болен, бях сред първите, които почогнаха. Помислих си - светът не може да си позволи да загуби такъв глас! Оттогава сме първи приятели.

Пласидо Доминго, оперен певец

Коментари

Задължително поле