На 23 май 2019 да почерпят

Лидерът на Камарата на общините в британския парламент подаде оставка заради Брекзит

Златна гъска храни „еколозите“ Прибират милиони евро за опазването на „застрашения вид“

НАТО обяви, че срещата на върха в Лондон тази година ще бъде на 3 и 4 декември

Генералният директор на ЮНЕСКО идва в България

Балъков се разделя с „Етър” с емоционално обръщение към феновете

Партиите си надписват сметката по закон Държавните субсидии са постоянно завишавани над определения размер още от 2002 г.

Стоичков дари Албер II с албум и екип

Данъци за отдаване на апартамент и кола на туристи

За 24 пъти бяха връчени отличията „Златно перо“ за принос към българската култура и изкуство

Маршал Халифа Хафтар отказа предложение за примирие в Либия

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 23 май 2019

Събират три месеца оферти за АЕЦ „Белене” (обзор) Интерес има от компании от Китай, Франция и Русия

Вижте документалния филм на Би Би Си за отвлечените деца от норвежката служба за закрила на детето „Барневерн“ (видео със субтитри)

137 млн. лв. кредити дръпнали студенти Теглят средно по 9584 лв., cумите се отпускат само за обучение у нас

Хосе Карерас – Вечнозеления

Хосе Карерас казва днес финално довиждане на българската публика. Великият испански тенор ще изнесе грандиозен концерт с оркестъра на Софийската опера и балет тази вечер в зала Арена Армеец. Диригент е Давид Хименес, ученик на Херберт фон Караян и племенник на Карерас. В бляскавия спектакъл участват над 120 човека.

“На света има и такива вечнозелени хора, вечнозелени мъже и жени, не много, но все пак има. Те са сдържани, търпеливи и силни хора; по-силни са от света, по-силни са от живота и смъртта, по-силни от съдбата. Бурите на живота ги връхлитат, дъждовете безмилостно ги шибат, свирепите студове се мъчат да ги сковат; но бурите, дъждовете и студовете отминават, а те остават зелени, прави, непоклатими…”

Тези редове на английския писател Джером К. Джером сякаш са писани за един от титаните на съвременното оперно изкуство – Хосе Карерас. От момента, когато той едва 8-годишен застава пред микрофона на Испанското национално радио, за да изпее La Donna e Mobile, до неговата поява седем десетилетия по-късно на сцената на столичната “Арена Армеец”, Карерас остава неизменно един и същ – упорит, борбен, целеустремен и по своему велик.

“Несъмнено Хосе е гениален. Рядко съчетание: глас, музикалност, целеустременост, трудолюбие и потресаваща красота. И всичко това е дадено нему. Щастлива съм, че първа забелязах този диамант и помогнах да бъде видян от света.” Думите са на испанската оперна дива Монсерат Кабайе.

Карерас разказва, че за първи път се почувствал истински привлечен от музиката на 6-годишна възраст. Заедно с родителите си гледа на кино “Великият Карузо”, а емоцията от видяното била почти кошмар за семейството му. Дълго време след това Хосе не спира да пее вкъщи, а когато се опитват да го накарат да млъкне, хлапакът се заключва в банята, пуска водата и продължава да пее, седнал на ръба на ваната. “Горките ми родители – разказва след време през смях тенорът. – Едва след години осъзнах, че съм вил като койот. Но пък в крайна сметка мама ме заведе при учителка по пеене.”

Майка му е убедена, че един ден от него ще излезе голям певец, но не успява да види величието на сина си като световна звезда. Умира от рак, когато той е на 18 г. Хосе разказва, че до ден днешен винаги, когато излиза на сцената, мисли за нея.

Първоначално записва химия в университета в Барселона, но не пропуска нито един урок по пеене. И бъдещето му е окончателно решено през 1971-ва, когато печели конкурса International Verdi Singing Competition в Парма, Италия. Наградата включва и покана за ролята на Рудолф в операта “Бохеми”. Дебютът му на световна сцена обаче е с “Мария Стюарт” в Лондон. А след като през 1976-а Херберт фон Караян го кани да пее в дирижирания от него Реквием от Верди в Залцбург, Карерас се превръща в светило от най-големите оперни сцени в света. Великият Караян казва за него, че е “най-доброто белканто, което съм чувал”. Това дава насока в репертоара на Карерас, но има и строги критици, които смятат, че Караян проваля кариерата му като чист оперен тенор. И наистина Хосе Карерас е всеобхватен като вокал – освен арии, пее народни песни, танга, църковна музика, естрада и други. Репертоарът му включва около 60 оперни заглавия, дискографията – над 150 студийни записа, от които 50 цели опери, няколко златни и няколко платинени диска – общо над 120 различни заглавия!

По повод влечението си по “масовия вкус” Карерас коментира: “В миналото такива парчета са били интерпретирани от велики певци като Карузо, Марио Ланца или Джузепе ди Стефано. Обичам тези песни от детството си: средиземноморската страст в тези песни, енергията, понякога лекотата, която им е присъща – и преди всичко, мога да ги пея с цялата си душа. Да, понякога такива песни дори предлагат повече творческа свобода, отколкото големите арии!”

Голямата драма в живота на Карерас се случва през 1987, когато припада на репетиция на “Бохеми” в Париж. Тогава е на 43 г., а кариерата му върви стремглаво нагоре, а научава страшната диагноза – левкемия. Лекарите му дават шансове за живот една към десет. Подлага се на дълга и мъчителна химиотерапия и присаждане на костен мозък. Напук на прогнозите, все пак чудото става и той отново се връща на сцената здрав! Благодарен за втория шанс, певецът създава фондация за борба с коварната болест. Именно тя става повод и на сцената да се появят великолепните изпълнения на “Тримата тенори”. През 1990 г. заедно с Лучано Павароти и Пласидо Доминго правят концерт, който има за цел да събере средства за фондацията. Успехът е толкова голям, че те продължават да пеят заедно до 2003 г. “Тримата тенори” се допълват по странен и прекрасен начин. Карерас не притежава мощта, която струеше от Павароти. Като че ли е далеч и от самочувствието, излъчвано от Доминго. Карерас обаче е дарен с друго – чувствителност, която му носи цялата любов на света.

 

Футболен фен

Карерас е прочут футболен запалянко. Фен е на “Барса”, а за Христо Стоичков говори като за “идол”, който подпомага благотворителните му акции с фондацията. Тенорът не просто ходи на мачове, а споделя и типичните за стадиона страсти, включително студена бира: “Тя не вреди на гласа, освен ако не я изпиеш преди концерт. Старая се в деня преди сценична изява да говоря малко, а за стадион и дума да не става. Никакъв алкохол – нито вино, нито бира. Но след концерта, ако имам три дни до следващия – мога да “злоупотребя” за здраве. Студената бира е далече по-безопасна за гласа, отколкото климатиците”, убеден е той.

 

За него

В сърцето му е целият свят

Музиката ми подари много приятелства с легенди, с чиито хитове живеех. И с един великан, който до нашата първа среща го нямаше в дисковете ми в колата – Хосе Карерас. Запознахме се на снимки за реклама в благотворителна акция за борба срещу левкемията. Освен заклет барселонист и велик тенор, той се оказа и човек, в чието сърце има място за целия свят. Всеки разговор с него обогатява и те провокира да осмислиш по-глобално мисията си на този свят.

Христо Стоичков, футболна легенда

 

Той сбъдна една моя мечта

Да пея на една сцена с Карерас бе една от моите най-големи мечти и тя се сбъдва тази събота. Познаваме се отдавна. Бях сред участниците във втория и трети майсторски клас (2017 и 2018 г.) на Карерас в Пезаро, Италия. Очаквам концерта с огромно нетърпение.

Росен Ненчев, солист от Софийската опера, избран от Карерас да пеят заедно

 

Горд съм, че избра нашия оркестър

Горд съм с нашия оркестър. Неслучайно оперната легенда Хосе Карерас избра за партньори музикантите на Софийската опера и балет при своето сбогуване с българската публика. Спря се на оркестър, който има богата история не само с най-големите български диригенти, но и под палката на много известни световни диригенти, в грандиозни постановки в големи зали и под открито небе.

Акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет

 

От съперници станахме първи приятели

Като бяхме млади, между нас имаше съперничество – кой от двамата е по-велик тенор! Аз съм от Мадрид, а Хосе – каталунец. Това още повече засилваше враждата. През 1984 г. се скарахме и за политика. Когато обаче разбрах, че е тежко болен, бях сред първите, които почогнаха. Помислих си – светът не може да си позволи да загуби такъв глас! Оттогава сме първи приятели.

Пласидо Доминго, оперен певец

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.