Христо Стоичков е сред най-търсените коментатори не само от своя работодател – американския тв гигант „Унивижън“. От дома си в Маями кавалерът на „Златната топка“ даде ексклузивно интервю за авторитетния италиански футболен сайт „Тутомеркато“. В него Камата разкри вижданията си за играта след края на пандемията и какво ще се случи в края на евротурнирите.

За старт Стоичков първо похвали България за мерките, които взе по време на пандемията с коронавирус.

- Как повлия Ковид 19 в България?
- Щастлив към с факта, че моята родина е сред държавите, които ограничиха максимално разпространението на коронавируса. България реагира бързо и точно с мерките и сме сред най-малко засегнатите държави по заразени и починали хора.

- Трябва ли да се рестартират големите първенства - Испания, Италия и Англия?
- На първо място естествено трябва да бъде здравето на футболисти, треньори, съдии и служители на клубовете. Няма нищо по-хубаво мачовете да започнат отново. Липсват на всички ни. Ако правителствата преценят, че опасността е преминала, всички футболни хора ще се радваме. От този уикенд започва Бундеслигата. Надявам се германците със своя прословут ред да станат пример за останалите. И дано той да е добър и успешен. Ако всичко в Бундеслигата е наред, останалите държави трябва да въведат мерките, които вече са използвани. Лично аз нямам търпение да гледам мачове.

- Какво ще бъде различно във футбола след пандемията?
- Надявам се, че футболът ще стане по-разумен. Винаги съм бил критичен срещу сегашните трансфери. Стигнахме до 222 милиона евро за Неймар. Това е безумие. А и не само той. Няма как един футболист да струва толкова много. Заплатите също летят в нездравословна орбита. Коронавирусът ще удари сериозно по финансите във футбола. Но няма да намали качеството на играчите. Винаги съм казвал - няма млади и стари, има можещи и не можещи. Ако ти дават повече пари, това не означава, че автоматично ще станеш по-добър. Заплатите трябва да се върнат в разумни нива. В противен случай те  ще достигнат до абсурдни нива и след време като бумеранг ще се върнат и ще нанесат щети на футбола като цяло.

- Защо българският отбор не постигна успехи след фантастичното световно през 1994 година?
- Ще припомня, че станахме първата държава, която се класира за Евро 96. Надиграхме Германия с 3:2 и бяхме единственият тим, стартирал квалификациите със 7 поредни победи. На Евро 96 спечелихме първа победа за България в историята на този форум. Но разбирам въпроса ви - след 1996 година тръгнахме надолу. Причините са комплексни и едно интервю няма да ни стигне. Когато аз бях млад, спортът беше различен. Сега ситуацията е съвсем друга. Живея далеч от България и не мога да взимам отношение. Винаги съм бил оптимист и вярвам, че това положение един ден ще се промени. Притеснява ме, че не само в България, а и в Европа твърде малко се гледа на юношеския футбол. Всеки мисли за Шампионска лига, без да разсъждава какво идва отдолу и какво ще е след 5-6 години.

- Вие сте идол на "Барселона". Кой е най-славният ви момент с отбора?
- Когато взех в ръце купата на Шампионската лига и в ложата на „Уембли“ седнах върху паравана на кралица Елизабет II. На този ден - 20 май 1992 година "Барселона" за първи път ликува като европейски шампион. А чрез мен България също седна на върха. Затова винаги празнувам 20 май като мой втори рожден ден.

- Защо не ви потръгна в Серия А? Толкова ли различен беше стилът на "Парма" от този в "Барселона"?
- Различен бе наистина. Започнах силно и с голове в първите мачове на „Парма“. Очакванията към отбора бяха огромни. Събрахме се страхотна група в лицето на Джанфранко Дзола, Антонио Бенариво, Томас Бролин, Дино Баджо, Фаустино Асприля, започващия велика кариера Джиджи Буфон, Лука Бучи, Фабио Канаваро, Макимо Крипа … Сигурно ще пропусна някого от многото звездни играчи в тима тогава. Плюс големия треньор Невио Скала, когото много уважавам. Явно търпението към отбора не беше достатъчно, а се посяха от недоброжелатели и някои скрити интриги в съблекалнята. За тях разказвам в мота биография „Христо Стоичков. Историята“, която в България направи фурор. Тя вече е отпечатана на няколко езика, но заради пандемията отложихме промоцията в Барселона, която трябваше да е на 23 април. Но накратко - винаги ще помня само с хубаво тази година в "Парма". До ден днешен се чувам и с Дзола, и с Буфон. Големи приятели са ми от италианските звезди още Паоло Малдини, Франко Барези, Даниеле Масаро, Франческо Тоти... И така ще е завинаги.

- Кой отбор ще спечели Шампионската лига? Има ли шанс „Аталанта“?
- Никой не може да прогнозира в каква форма ще влязат отборите в четвъртфиналите. А и нека първо бъде потвърдено, че турнирът може да се доиграе. Всеки би казал преди два месеца, че ПСЖ е един от фаворитите. Но Франция спря футбола и този тим ще излезе на четвъртфинал без официален мач за пет месеца. Същото се отнася и за "Лион", който победи "Ювентус" в първия осминафинал с 1:0 и чака реванша през август. Германските "Байерн" и "Лайпциг" първи стартират, няма да играят в толкова сгъстен цикъл и когато дойдат мачовете в Шампионската лига, ще са свежи. По-трудно е да се прогнозира какво ще се случи с английските и италианските отбори. „Аталанта“ безспорно е едно от най-красивите лица в Шампионската лига този сезон. Мачовете срещу „Валенсия“ може би имаха ужасен ефект върху заразените с коронавируса, но бяха истински спектакли. „Аталанта“ се развива в последните години и според мен тепърва ще се говори за този отбор. Но мисля, че тази година е рано да мисли за титла в Шампионската лига.