Хумор под стража - Шарли Ебдо, шест години по-късно

Бившата редакция на седмичния френски сатиричен вестник "Шарли Ебдо" - възпоменателен графит за убитите при атентата.

Забързано вървя към ехографския център, на няколко пресечки от дома ми в парижкия квартал Маре, и внезапно се оказвам сама на призрачна улица. Тъкмо съм пресякла Бон Марше, един от най-динамичните булеварди в Париж, и мигом животът около мен изчезва - никакви хора. Ранен следобед е, аз съм в центъра на Париж, но чувам единствено собствените си стъпки? Това ме притесни.

Париж никога не е тих и празен, дори през нощта, дори в тягостните месеци на локдаун. Все пак продължавам по маршрута, който навигацията ми е избрала, и ме полазват тръпки – от пронизващата тишина, от сивото парижко небе, чувствам, че въображението ми ме пренася в Пантеона или в гробището Пер Лашез. 

Минавам покрай „Театъра на комедията Бастилия”, той, разбира се, не работи, но цялата му фасада е изрисувана с графити.

Театър на комедията Бастилия, 11 квартал, Париж, Франция

Графит на външната фасада на Театъра на комедията

Сградата е буквално обсадена от камиони на Националната полиция и тежко въоръжена охрана, тогава разбирам, че не пазят театъра, а всъщност се намирам пред редакцията на „Шарли Ебдо”.

Бившата редакция на седмичния френски сатиричен вестник "Шарли Ебдо" - възпоменателен графит за убитите при атентата през януари.

Точно шест години след кървавия терористичен атентат срещу легендарното сатирично издание във Франция, когато загиват 12 души, а други 11 са тежко ранени, полицията все още е на пост. Тогава, през януари 2015-та, в рамките на само три дни в Париж са убити 17 души.

Питам се дали комедийният театър, станал свидетел на страшното клане, все още пази чувството си за хумор? Във всеки случай, смъртоносната атака заради публикуването на карикатури е проява на потресаваща липса на чувство за хумор.

Произведение на стрийт артиста и художник Кристиан Гуеми, познат под псевдинима C215, в почит на членовете на екипа на "Шарли Ебдо"

Историята

В зимната ледена сутрин на 7 януари 2015 г. в редакцията на сатиричния вестник „Шарли Ебдо” нахлуват двама тежко въоръжени мъже – по-късно се идентифицират като бойци на Ал-Кайда –  и разстрелват 12 души на място и покосяват още 11. Това са братята Саид и Шериф Кауши, френски граждани от алжирски произход. Атентатът дава начало на тридневен терор в цяла Франция. Ден по-късно терорист от същата групировка убива полицай в Монруж. Нападателят е Амеди Кулибали, който на следващия, трети ден взима заложници в еврейски супермаркет в Париж. И тримата терористи са ликвидирани от френската полиция. Причината за нападенията са карикатурите на Мохамед, които френският сатиричен седмичник публикува. 

Историята следва своето трагично продължение, когато на 2 септември 2020 г. „Шарли Ебдо” публикува отново карикатурите, провокирали атаките от 2015-та. Жестът е знак за напомняне и подкрепа на съдебния процес срещу нападателите, който започва в началото на есента.

Корицата на "Шарли Ебдо" от септември 2020 г. - напомняне и подкрепа на съдебния процес срещу нападателите от атентата, извършен през януари

Корицата е озаглавена „И всичко това за това?”.

Тогава заплахите към изданието отново ескалират, на 25 септември следва нова атака - само на метри от старата централа на вестника. „Шарли Ебдо” се намира на улица “Никола Апер” №8, а новото нападение е на №10.

Улица “Никола Апер” №10, където се намира агенция Premières Lignes télévision и през септември 2020 г. са убити при терористична атака двама журналисти.

18-годишният терорист от пакистански произход е минал покрай портретите на убитите през 2015 г., след което отнема живота на още двама журналисти, които работят за агенция Premières Lignes télévision. По ирония на съдбата тя се намира на близкия площад, който вече носи името „Свобода на изразяването”.

Площад "Сводоба на изразяването", създаден след атаката срещу "Шарли Ебдо" през 2015 г. На този площад е извършена терористичната атака.

В Париж, в столицата на свободата, на площад „Свобода на изразяването”, почти на сцената на Театъра на комедията, единствената следа от съхранено чувство хумор може да се разчете по… лицата на мъртвите карикатуристи. Фотографиите са запечатали техните посмъртни маски, а графитите са ги огласили. Шест години след смъртта им, на стража пред паметта им, но и като жив страж на живите, продължава да стои Националната полиция.

Хумор под стража...

 

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи