"Само името й е реално, другото е измама", констатират от американското разузнаване за тогавашната югорепублика.

Македонците не разбират новия език

Управляващите комунисти в Скопие са про-български настроени

Македония е най-нестабилната Титова република. Нейните комунисти са про-български настроени. Културните връзки със София са по-силни отколкото тези с Белград. Парламентът в Скопие е настроен революционно. Първото по-сериозно сътресение ще отцепи Македония от останалите републики в Югославия. Това констатира Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ в свой секретен доклад от 17 февруари 1950 г.  Документът, озаглавен "Относно Македонският въпрос в Югославия", е в обем от 10 страници и е декласифициран на 04.12.2001 г., а на 15 декември 2016 е публикуван в дигиталния архив на службата, където може да бъде намерен и сега.

Преди 70 години американската разузнавателна служба описва една съвсем различна Македония от тази, която виждаме днес в медийните информации от двете страни на границата покрай споровете за българското вето, договора за добросъседство и общата ни история: "В републиката, откъснала се от Османската империя преди едва 30 години, няма истински републиканци. Времето не беше достатъчно за формирането им. Македонците са разделени на про-български и про-сръбски настроени. Управляващите комунисти клонят към София и са подозрителни към всичко, което идва от Белград. Те само се преструват на комунисти, но са много повече националисти".

Докладът отразява обществено-политическите настроения в тогавашната югорепублика, разделена от силите, теглещи я към София и Белград, но и ролята на "големия брат" в Москва:

"СССР искаше да създаде "македонска република" от Югославска Македония (днес Народна република Македония), Пиринска Македония (в днешна България) и Егейска Македония в Гърция. Тази република трябваше да е част от България. По този начин Москва искаше да засили позициите на Българската комунистическа партия, която (в края на Втората световна война - бел.ред.) не взе властта сама и не се бори кой знае колко за нея, а беше поставена там от Червената армия. Влиянието й сред масите в България е слабо, много по-слабо отколкото влиянието на Югославската комунистическа партия над масите в Югославия. Нейната власт е основана изключително на силата. С взимането на Македония, БКП ще придобие престиж в очите на хората и ще консолидира властта си. От гледна точна на световния пролетариат е без значение дали Македония ще е в рамките на България или на Югославия", пише в доклада.

Авторът му уточнява, че идеята за обединение с България зрее в македонското общество още от освобождението от османско владичество няколко десетилетия по-рано, в края на Балканската война, но македонските комунисти са я приели като своя. "Всички хора с различно мнение, включително комунисти, бяха елиминирани от властовите позиции. Македонците обаче не показват своето отношение. Те са тихи и чакат подходящия момент, за да реализират идеята си. Страхуват се от Белград, защото Югославската комунистическа партия вярва, че Македонската република трябва да остане в Югославия. За нея всеки на различно мнение е предател", четем в документа. Той описва и какво е отношението към местното сръбско население, напуснало в голямата си част района през Втората световна война. Част от него се опитва да се завърне след края й, но не е прието радушно от новата власт в Скопие:

"Те конфискува собствеността на всички сърби, които избягаха в Сърбия по време на войната и българската администрация. Те не само са лишени от имотите си, но им е забранено да се връщат. Няма изричен закон затова - просто не им се издава удостоверение за гражданство. Такова отношение на властите може да бъде разбрано само от онези, за които не е тайна, че управляващите в Скопие комунисти всъщност за про-български настроени".

Резолюцията на Коминформбюро от 28 юни 1948 г., довела до скъсването на отношенията между комунистическите ръководители на Югославия – Тито и на Съветския съюз – Сталин, е приета от македонските власти с радост, отбелязва американското разузнаване. Докладът разказва, че Резолюцията окуражава про-българските настроения в югорепубликата, а парламентът в Скопие дори е бил готов да обяви отцепването й от Югославия и присъединяване към България: "Управляващите комунисти в Македония вярват, че е дошло времето за реализиране на тяхната идея и копнеж. Последвалите събития обаче доказаха, че е било твърде рано. Маршал Тито и Централният комитет на Югославската комунистическа партия остават силни. Всичко приключи с отстраняването на няколко министри в македонското правителство, съдебен процес в Скопие и премахването на всички подозрителни. Някои от тях избягаха в България, включително доскорошни депутати. Други, които публично приветстваха резолюцията, бяха арестувани".

В усилията си да задържи Македония Тито използва стратегията на "моркова и пръчката". От една страна са репресиите и смазването на всяко неподчинение, но от друга югославският диктатор се опитва да спечели сърцата на македонците. Това води до решението за създаване на официален македонски език. Той обаче не се псореща добре от населението край Вардар, защото е много по-близък до сръбския отколкото до езика, на който говори то по онова време и, който ЦРУ описва като "много по-свързан с българския":

"Днешният македонски език е създаден с укази на комунистическия режим. Всички фамилни имена бяха променени. Книгите се печатат на македонски език, който македонците не разбират. Много комунисти се обявиха против него. Чеда Миндерович, генерален секретар на Съюза на югославските писатели, беше решително против македонския език и като директор на сръбското издателство "Просвета" той отказваше да печата книги на македонски. Македонците говорят език, който е преходен между сръбски и български, но е много по-свързан с българския.  Той никога не е писан в книги. След Първата световна война сръбският писател от македонски произход Григорие Божович, написа няколко книги на македонски език, който самият той, като автор, създаде".

По темата за македонския език в доклада четем още: "Тито смяташе че със създаването на новия език ще спечели македонците и преди всичко македонската интелигенция, преобладаващата част от която е образована в България и споделя про-български нагласи. В началото изглеждаше, че той успява и, че Народна република Македония е най-вярната му република. Но интелигенцията, радвайки се на новите правата, дадени й от Тито, си мислеше, че се отдалечава от сърбите и Белград. Със резолюцията на Коминформ същата тази интелигенция реши, че е дошло времето да покаже истинското си лице и да оглави следващата стъпка - инкорпорирането на Македония в България".

Парадоксалното положение в югославска Македония от края на 40-е години на 20-и век е може би най-добре описано в следния цитат от документа:  "От тази гледна точка, усилията на Югославската комунистическа партия по отношение на Македония, се оказаха провал. Те създадоха република, без републиканци, социалистическа държава без социалисти, комунистическа власт без политически образовани комунисти. Създадоха език, който никой не разбира. Държава, чужда на гражданите в нея. Само името й е реално, другото е измама.  Македонците са се оттеглили в очакване. Те смятат, че настоящата ситуация е само преходен период".

Историкът проф. Пламен Павлов:

Македонизмът в онези времена е бил прикрит българизъм

Мога само да поздравя "Труд", че прави тези документи достояние на обществеността. Такива материали трябва да се издирват, публикуват и много внимателно да се анализират, тъй като има голямо незнание, и в България, а да не говорим в Северна Македония, за това какво се е случвало едно-две десетилетия след есента на 1944 г.  Може да се правят различни тълкувания какво значи "македонизъм", но от такива документи се вижда, че македонизмът може да бъде и прикритие на българизма. Това се подкрепя и от други данни - имало е процеси срещу македонски комунисти, които са заподозрени, че правят организация в полза на България. 

От друга страна се вижда, че македонците смятат държавата си за чужда. А днес, след години промиване на мозъци, много се говори затова, че Тито им е дал държава. Тогава не е било така. Македонизмът в онези времена е бил в голямата си степен един прикрит българизъм. Събитията, описани в доклада, не са неизвестни, но тук имаме един последователен, професионален поглед, върху това, което се е случвало. Още повече, че той идва от страна, която по онова време не е от съюзниците на България.

Македонизмът е спасил македонците от продължаващата сърбизация. От документа се вижда отношението към сръбските комунисти. Македонските са против връщането им. Това са и сърби и черногорци, докарани в републиката като един защитен вал пред българското влияние. От тях се назначава един елит. Всъщност, и до днес част от елита в Скопие е от точно такива хора и ние не можем да се учудваме от тяхното анти-българско мислене. Българската власт пропъжда тези хора през 1941-44 г. от територията на Вардарска Македония. Впоследствие първата мисъл на Белград е да ги върне обратно, за което местните не искат и да чуват. Това е показано много добре в тези документи. Вижда се, че въпреки репресиите силните про-български настроения в Македония са били факт. Вижда се, че опитите на сръбската власт в продължение на 20 години не са дали особени резултати, напротив - дори са засилили про-българските чувства. Това се вижда от поведението на различни хора - и комунисти, и анти-комунисти. Във времето, когато България е заставена да признае македонска нация - най-голямото престъпление на Георги Димитров и българските комунисти, в Македония продължава да има про-български чувства и идея за отделяне от Югославия и присъединяване към България.

Вярна е констатацията, че Македония е най-слабото звено в Титова Югославия. Но тя беше такава и до самото си отделяне. Тя беше една зависима провинция, обявена за република, но с не по-големи права от Косово или Воеводина. Най-ужасното в момента е, че има партия, която се нарича ВМРО-ДПМНЕ, която явно се бори за същото.

70 години след доклада на ЦРУ Македония е много различна. Това е така, защото вече са минали са няколко поколения. Този език, който в началото никой не е разбирал, е налаган десетилетия наред чрез културата, медиите и образованието.

140 000 македонци имат български паспорти, а още 20-30 хиляди чакат за такива. Някои от тези хора взимат "пасош" за икономическа изгода, но далеч не винаги е така. Като бивш председател на Агенцията за българите в чужбина, помня първите, които идваха. Тогава България не беше нито в ЕС, нито в НАТО. Някои от тези хора бяха лежали в лагери заради про-българско поведение.