Църковно напрежение по оста Москва - Киев - Константинопол

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Зад сблъсъка по украинския въпрос се крие вековен спор между Патриаршиите

Атон се превръща в център на противопоставянето

Предоставената от Вселенската патриаршия в Константинопол автокефалия на Украинската православна църква „силно нарани“ руското религиозно и политическо ръководство, които отвърнаха с тежки удари.

Разколът около църковния въпрос в Украйна като цяло е свързан с геополитическите събития в региона, а оттам идва и големият интерес, дори и на Кремъл. След разпадането на Съветския съюз и обявяването на независима държава през 1991 г., украинският национализъм, движещ се по пътя на пълното прекратяване на връзките с Русия, се стремеше и към религиозната еманципация от Руската църква. Създаването на автокефална църква беше поставено като цел пред Киев веднага след това и в резултат, миналата година беше формулирано и съответно искане към „майката църква“ - Вселенската патриаршия в Константинопол, от украинския парламент и самия президент Петро Порошенко. Откликвайки на искането на украинското ръководство, в края на годината Вселенският патриарх предостави толкова обсъждания томос за Автокефалията - ход, който предизвика бурната реакция на Московската патриаршия и раздели в значителна степен паството на православните християни в Украйна.

За руската църква, както и за Кремъл, автокефалията беше възприета като casus belli (повод за война), тъй като според тях се прекъсват историческите връзки не само на религиозно, но и на етническо ниво, с потенциално бъдещо въздействие върху геополитическите баланси в региона. Руската страна отговори на Фенер с „тактиката“ си „който вади нож, от нож ще умре“, с която Исус е предупредил ученика си Петър малко преди да бъде арестуван и разпънат от римляните.

Президентът Путин пред хиляда и повече чуждестранни журналисти обвини Вартоломей, че е бил изтъргуван от украинците, необичайно остро изявление за лидер, което мнозина възприеха като изблик на нервност. Московската патриаршия на свой ред призова руските вярващи да не ходят в църквите и храмовете, които функционират под юрисдикцията на Вселенската патриаршия и най-вече в Света гора, и ако въпреки това ги посещават, да не се черкуват и в никакъв случай да не се изповядват и причестяват. Москва пренесе конфликта с Фенер в „Кивота на православието“, за който и до днес се счита Атон, поле, което „наранява“ Фенер, след като Атон представлява основната опора за Вселенството на Константинополската патриаршия.Няколко хиляди руски православни християни всяка година посещават Света гора, където се намират и руски монаси, съсредоточени в Пантелеймонския манастир, и ако всички тези кандидат-поклонници се подчинят на църковната директива на Московската патриаршия, ударът ще бъде не само религиозен за „светата република“, но и финансов за икономиката на региона.

Зад сблъсъка по украинския въпрос обаче, се крие вековният спор между Патриаршиите на Константинопол и на Москва, свързан с върховенството сред православното християнство и Света гора, който винаги е оставал открит. Фенер отвърна „на висок глас“, че Москва работи методично, за да подкопае икуменическия му статут, с крайна цел самата тя да стане център на православните християни по света, т.е. това, което в църковния свят се нарича „Третият Рим“. И в този контекст, според възраженията на поддръжниците на Константинополската патриаршия, руската страна по много начини работи за отслабване на влиянието на Вселенския патриарх в Атон, за да го отстрани от духовното водачество в дългосрочен план.

Според мнозина, без Света гора под духовната си юрисдикция, Константинополската патриаршия ще загуби сегашното си влияние сред православните на планетата и така бавно-бавно ще се свие, с реалната възможност да престане да се явява като фар за християнството „сред морето на исляма".

При едно такова развитие Москва „автоматично“ ще може да се самопровъзгласи за лидер на световна православна църква и като „център на православните“ ще манипулира в полза на геополитическите си интереси ортодоксалното християнско население в критични части по света. Ако Московската патриаршия смята, че с автокефалията на Украйна тя губи „сърцето си“, от същото се страхува при възможно „непокорство“ на Света гора и Вселенската патриаршия в Константинопол.

Разбира се, руската страна отхвърля всичко това, като подбуждано от „западния пръст“, но също така и от Ватикана, и особено за Атон аргументира повишения си интерес като следствие на вековното присъствие на руското монашество, което твърди, че е застрашено от машинациите на Фенер.

С един толкова „тежък“ исторически контекст, прехвърлянето на конфликта по украинския въпрос върху Света гора, придобива все по-голям интерес за Атина, която внимателно следи събитията. Миналата година, по повод приемането на Преспанското споразумение за разрешаване на проблема с името на тогавашната Бивша югославска република Македония на „Северна Македония“, гръцкото правителство намекна, че се наливат руски пари през Света гора с цел засилване на митингите срещу сближаването между Атина и Скопие.

Отношенията между Атина и Москва тогава се охладиха и се наложи премиерът Алексис Ципрас да отиде в Русия, за да разтопи ледовете донякъде.

Според публикация на британския телевизионен канал Би Би Си, чрез предприемачи Москва е насочила за нуждите на Атонските манастири „дарения“, надхвърлящи 200 млн. евро, което финансиране, според Атонски източници, цели постепенно да върже монашеската държава към „колесницата“ на Руската църква.

По повод на конфликта по украинския въпрос и разкритията за руските пари в Атон, представителят на Московската патриаршия митрополит Иларион Волоколамски е заявил, че този поток, за който източниците на Фенер казват, че не знаят нито от кого, нито откъде идва, изглежда ще бъде спрян. Подозрението на гръцката страна и на Фенер относно активната ангажираност на Русия във вътрешните дела на Света гора, никога не е преставало да се рее над Атон, а поради многостранното измерение на целия въпрос, това предизвиква и интереса на западната дипломация, като посланикът на САЩ Джефри Пайът осъществява все по-чести поклонения в Карея (административния център на Света гора), съгласувано, разбира се, открито с Фенер.

Неотдавна назначеният от правителството граждански управител на Атон Костис Димча посети Русия, където се срещна с високопоставени служители, както и с Московския патриарх, а по-рано се срещна с посланика на САЩ в Атина. Посещението с разрешението на Вселенския патриарх в Атон преди няколко дни на Павлос, епископа на Одеса, виден член на Автокефалната църква в Украйна и всичко, което беше направено по време на поклонението му в манастирите, показва, че украинският въпрос провокира сътресения в мирното общество на Атон.

Три манастира, първият от които този на Свети Пантелеймон, където водят монашески живот руснаци и украинци, както и манастирите на Зограф, в които монашестват калугери с български произход, и този на Дохиар, клонящ към новия религиозен фундаментализъм, отказаха да приемат видния гост. В същото време, четири други манастира, сред които три от най-историческите и приятелски настроени към Патриаршията, със свое писмо до Светия кинотис се противопоставиха открито срещу руската страна, обвинявайки я в дестабилизираща намеса във вътрешните дела на Света гора. На пръв поглед може да се твърди, че става дума за един обичаен вътрешноцърковен конфликт, от онези, които понякога разбунват света на православието. Тук обаче „войната“ излиза извън религиозните рамки.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи