Министърът на културата договори идването на двете реликви през 2019 г.

Едни от най-ценните реликви, свързани с българската история ще бъдат представени догодина у нас. Мечът и пръстенът на хан Кубрат, част от съкровището от Малая Перещепина, Украйна, ще гостуват в рамките на “Дните на Ермитажа” в България. Новината съобщават от Министерството на културата след среща на Боил Банов с директора на Ермитажа Михаил Пиотровски.

В света не е изравяно по-богато съкровище от съкровището на хан Кубрат в Малая Перещепина през юни 1912 г, твърди руски сайт. Далеч сме от мисълта да повярваме сляпо на това дръзко твърдение, но е факт, че е едно от най-ценните съкровища от Средновековието в Източна Европа. Находката е може би най-значимата за нас, българите, заради това, че със сигурност съдържа вещи на хан Кубрат. Идентифицирани са мечът му и пръстен с неговия монограм.

Остава открит въпросът дали находката е гроб, или е заровено имане. Историкът Александър Семьонов е убеден, че това е гробът на Кубрат: “В разкопките са намерени части от дъбови греди с остатъци от копринени тъкани със златни нишки, които могат да показват, че Малоперешчепинското съкровище е дървен ковчег.”

Дори през 2001 г. Организацията на българите в Украйна изгражда там паметник на хан Кубрат. Въпросът е, че не всички учени са съгласни с тази хипотеза. Руската археоложка Светлана Плетньова предполага че съкровището е заровено известно време след смъртта на Кубрат от сина му Батбаян, вероятно с идеята да бъде изкопано по-късно. Други учени твърдят, че е било заровено по времето на хан Аспарух, сина на Кубрат, когато, под натиска на хазарите, той тръгва на югозапад към днешна България. Според трети е възможно съкровището да е заровено от хазарите, а предметите на Кубрат да са тяхна трофейна плячка.

Липсват каквито и да е следи от трупоизгаряне или горене на предметите, които би трябвало да придружават мъртвия, ако погребението е било езическо. Кубрат е бил християнин, което предполага трупополагане, за което също няма следи, обосновават се противниците на теорията че това е гробът на хан Кубрат. Те подчертават че и откритите в “гробницата” предмети са необичайно богат инвентар за християнско погребение, а християнската традиция не допуска прекалена пищност при изпращането на мъртвите.

75 кила злато и сребро

Няма спор, че съкровището е изключително богато: около 800 отделни предмети, предимно от ценни метали – 25 кг. злато и 50 кг. сребро. Сред тях: 11 златни чаши, 16 златни и 19 сребърни съдове за бита; златен ритон и друг, не толкова запазен, с позлата; железен меч, почти напълно запазен с пръстеновиден връх със златна облицовка на дръжката и ножницата; фрагменти от мечове и кинжали; златни и сребърни токи за колани; златни бижута , изумрудена огърлица, обици, седем гривни и седем пръстена с инкрустации на скъпоценни камъни - аметисти, сапфири, тигрово око, гранати, скален кристал и изумруди; златно колие от византийски монети; подплата и монети, зашити върху дрехи; златни квадратни облицовъчни плочи от дървена погребална конструкция; костен гребен за коса и шахматна фигура на кон.

Автентичната находка може да се види единствено в Ермитажа в Санкт Петербург, а в Националния исторически музей в София има копия на 9 от предметите.

Мечът

Мечът на хана е дешифриран с дължина 94 см и датиран от 30-те години на VII век. Изработен е в Източната Римска империя и е подарък на Кубрат от император Ираклий. Констатациите се подкрепят от гръцкия надпис на дръжката. По нея специалисти определят, че е правен за човек, чиято по-силна ръка е била лявата.

Освен меча, най-важните находки са три идентични златни пръстени с различни надписи: ХОВРАТОY, ХОВРАТОY PATPIKIOY и BATOPHANOY PATPIKIOY. Първите два надписа означават “на Ховрат (Кубрат)” и “на Ховрат (Кубрат) патриция”, а третият – “на патриция бат Орхана (Органа)”. Явно става дума за българския хан Кубрат и неговия чичо, хунския вожд Органа.

Тези най-важни експонати от изложбата в Ермитажа ще пристигнат в България през 2019 г. и ще бъдат показани по време на “Дните на Ермитажа” в нашата страна. Министърът на културата Боил Банов е договорил това по предложение на премиера Бойко Борисов. “Радвам се, че ще успеем да покажем меча на Хан Кубрат и неговия пръстен в България. Уникалните предмети са част от Перешчепинското съкровище. Тази изключителна идея е на премиера Борисов и за мен ще е чест да я реализирам”, заяви министърът на културата Боил Банов след завръщането си от Санкт Петербург, където участва в VII Международен културен форум.

Селото

Малая Перещепина, Полтавска област, е обикновено село: със селсъвет, голямо училище и асфалтов път. В покрайнините - вилна зона. Дървен мост минава над река Ворскла и скрибуца зловещо под краката на прекосяващите го. Край това спокойно село цели 12 века е лежало закопано фантастично богатство. Днес Малая Перещепина не се е променила значително от лятото на 1912 г., когато две 10-годишни момчета случайно правят епохално археологическо откритие.

На 29 май селските пастирчета Фьодор и Иван прибирали кравите от паша. Лежерно подритвали прахта по речния бряг, подвиквали на добичетата, когато изведнъж кракът на едно от телетата хлътнал в земята. В отворилата се дупка 10-годишните момчета видели, че нещо проблясва на косите слънчеви лъчи. Издърпали от земята позлатен сребърен съд, поднос и няколко чаши. Вкъщи Фьодор Деркач показал на майка си какво е намерил. Тя пък казала на съседката и така в следващите дни цялото село дружно се отдало на иманярство. За щастие учителят на момчетата Виктор Парихин бил достатъчно съвестен и интелигентен, за да осъзнае от каква голяма важност е намереното съкровище. Впрегнал каруцата си и отишъл право в Полтавския музей, където разказал за находката. От музея свикали археологическа комисия от Санкт Петербург, после и представителят на императорската археологическа канцелария Макаренко, който събира от селяните и откарва безценните предмети в Ермитажа. Там те престояват в сандъци шест десетилетия - до средата на 70-те години на миналия век. Години след откритието, през 1984 г. немският археолог и специалист по ранно средновековие Йоаким Вернер установява, че върху два от пръстените е написано името на владетеля на Старата Велика България хан Кубрат. Така се поражда и хипотезата, че това именно е и мястото, където бил погребан българският хан.

Днес съкровището е част от експозиция на Ермитажа, озаглавена “Великото преселение на народите”.

Ханът

За хан Кубрат се знае главно от византийските автори Теофан Изповедник и патриарх Никифор, според които той е от рода Дуло, както и племенник на хунския вожд Органа, когото през 619 г. придружава в Константинопол. Детските години на Кубрат преминават в двора на византийския император Ираклий. Там получава много добро образование, покръстен е в християнството и произведен в ранг патриций. Между 631–635 г. Кубрат обединява българите и сродните им племена и успява да създаде свое ханство, твърде голямо както по племенен, така и по териториален обхват, наречено “Старата Велика България”. Тя се простира от Казан до Дон и обединява 26 племена или, най-общо казано, територията на Кубратовата България заема земите на днешна Украйна и Южна Русия. Ханът се жени за дъщерята на император Ираклий и се смята, че заради това той му подарява сребърните и златните предмети. Кубрат управлява до 60-те години на VII век. Надделява мнението, че умира през 667 г., другите версии са 642 и 685 г.

***

Исторически остриета

Крале и простосмъртни тачат хладното оръжие

Българският Ескалибур - мечът на хан Кубрат, е създаден за човек, който борави предимно с лявата си ръка, единодушни са оръжейни експерти. Формата на дръжката издава, че оръжието е изковано специално за левичар. Мечът, който е част от експозицията на Ермитажа, е със златни дръжка и кания, инкструстирани със скъпоценни камъни. Оръжието датира от 30-те години на VII век, изработено е в Източната Римска империя и е подарък на Кубрат от император Ираклий. Той не е каляван в битки. Използван е само при официални събития, твърдят историците. Дължината му е 94 см.

Ето и други прочути мечове, част от тях - истински, друга - плод на народни легенди и митове.

Мечът на крал Артур

Екскалибур е легендарният меч на крал Артур, на който се приписва магическа сила и който е символ на справедливо управление на Англия и нейната независимост. За него има две различни легенди. В обителта Сан Галгано до апенинския град Сиена има стоманен меч, забит в скала. От него се виждат дръжката и част от острието. Много хора вярват, че това е Екскалибур – мечът на крал Артур. Специалисти са датирали меча около 1180 година. Според легендата самият Галгано – жесток и жаден за кръвопролитие рицар, го забил там в знак, че се отказва от насилието, приел монашеството и основал абатството.

Другата версия е, че всъщност има два различни меча и този от скалата не е Екскалибур. Екскалибур крал Артур получава от ръка, издигаща се от езеро, поради това че другият му меч е бил счупен в битка. Умирайки, той казва да върнат меча като го хвърлят обратно във водата на езерото. Преди да се потопи, ръката се издига отново, хваща меча и се потапя обратно надолу.

Кусанаги-но цуруги

Векове наред този митичен меч е олицетворение и символ на силата японския император. “Мечът, който коси тревата” Кусанаги-но цуруги има и второ име - Ме-номуракумо цуруги или “Мечът, който събира облаците”.

Той бил даден от боговете на Джимму, земния полубог и първият император на Япония и станал символ на императорската власт. Най-интересното е, че този меч никога не е бил показван в експозиции, напротив - японските власти се стремят да го опазят от любопитни очи. Това обстоятелство е породило много слухове и предположения, едно от които е че той въобще не съществува. Интересно обстоятелство е, че дори по време на коронацията, мечът винаги се използва, обвит в кърпа. Говори се, че Кусанаги -но цуруги се съхранява в светилището Ацута в в Нагоя.

Мечът на Сталинград

“На гражданите на Сталинград — силни като стомана. Дар от крал Джордж V — в знак на дълбокото възхищение на британския народ”. Тези думи са инкрустирани на руски и английски език върху острието. Мечът е изработен от първокласна шефилдска стомана и инкрустиран със скъпоценни камъни. Той е дар за Сталин по повод победата на съветската армия при Сталинград. Връчен е от британския премиер Уинстън Чърчил на 29 ноември 1943 г. в Техеран по време на срещата на голямата тройка — Сталин-Рузвелт-Чърчил. Днес Мечът на Сталинград е част от постоянната експозиция на Музея на сталиградската битка във Волгоград, Русия.