Ако до есента не сте успели да си вземете отпуск и да отидете на море, не се ядосвайте – още не сте пропуснали годината. В западните покрайнини на Балканския полуостров слънцето, издигнато над величествени планини, продължава да грее като през август; морето е по-топло от чай, а плажовете, оградени с палми, са пълни с хора чак до края на октомври.

В дните, когато у нас падат слани и дори най-коравите купонджии почват да мислят за сметки за парно, по адриатическите брегове на Черна гора лятото е още в разгара си. Държавата с около 14 000 кв. км площ и население малко над 600 000 души – колкото Бургас и Варна заедно, се намира на приблизително 700 км югозападно от България. Не е късо разстояние, но красивата природата и възможността за отдих на непознато, пълно с природни и исторически забележителности място, (при това сред хора, с които се разбираш почти на родния си език) със сигурност си заслужава дългото пътуване. След прекосяването на съседна Сърбия пътят към Адриатика се извива по склоновете на високи планини и през гори, в които като че ли никога не е стъпвал човешки крак.

Асфалтът се промушва като конец през иглените уши на тунели и пълзи по ръба на дълбоки до 2000 метра проломи, на дъното на които едва шават реки, пълни повече с камъни, отколкото с вода. Шосето се катери почти до върховете, от които облаците изскачат като пара от вулкан, а после се спуска в подножието на гористите масиви, сякаш в дъното на огромен зелен казан. Черногорци определено ценят най-голямото си богатство – уникалната си природа, и затова дори в конституцията си са записали, че освен демократична държавата им е и екологично чиста. Макар че не рядко на метри от смайващите пейзажи се простират крайпътни сметища, а край всяка отбивка се извисяват купища отсечени дърва.

След туризма дърводобивът и дървообработването са сред основните промишлени дейности в планинската държава, повече от половината територия на която е покрита с гори. Малкото обработваеми земи и реките в Черна гора обаче са опазени от индустриално замърсяване и осигуряват на „планинците“ и гостите им чисти и вкусни плодове, зеленчуци, месо и риба, които пълнят пазарите и заведенията по адриатическото крайбрежие. Бреговата ивица на Черна гора, простряла се под сенките на планините, е дълга 293 км, от които 73 км заемат плажовете. Повечето от тях обаче не са покрити със златист пясък, а са по-скоро ивици от камъни и скали. Но подредените върху тях шезлонги и чадъри – често безплатни, в комбинация с чистото и плитко море осигуряват възможности за чудесен отдих.

Сред най-предпочитаните морски курорти на Черна гора е Будва – град с богата история и култура, 13 000 души население и 35 плажа, известни повече като „Будванската Ривиера”. Слънцето, хванато здраво в шепите на планинските върхове, започва да грее здраво още от ранна сутрин и бреговите ивици са пълни с хора чак до залез. Морската вода е с висока соленост и дори без умения на плувец човек може да се крепи на повърхността като плувка на въдица. Но пък излиза от вълните по-осолен и от риба, подготвена за скара. Край плажовете се простират безброй заведения – от редови кръчми до изискани ресторанти и лъскави дискотеки, в които купонът гръмва чак към полунощ и продължава до зори. Кухнята на черногорците е смесица от балканските и адриатическите вкусове и да не се седне вечер на маса край морето за всеки турист е недопустимо прегрешение. Сред най-търсените блюда са „Роштиль” – ароматна скара, и морските дарове.

Цените са според джоба на всеки – човек може да остави една заплата в елитно заведение, но може да се почерпи и в плажна бирария – където „точеното пиво” е 2-3 евро, рибните дарове – 12-15 евро, а парче пица - 1,50 евро. Непременно трябва да се опитат и черногорските вина – „църното“ „Вранац” и бялото „Крстач”, което се пие „шприцер” - с газирана вода и бучка лед. След жарките часове на плажа денят завършва с глътки хлад и веселие под звездите, огледани в Адриатика. В черногорските курорти не са проблем и нощувките – всеки може да си намери от обикновена стая под наем до апартамент в луксозните хотели, които никнат в последните години като гъби из Будва, Котор и другите морски курорти.

Част от хотелите и ресторантите по черногорската Адриатика все още са запазили и духа на социализма – скромна и не добре подържана обстановка, а на места и веселяшко-небрежно отношение на персонала към гостите. Не е изключено сервитьорът да обърка нещо в сметката / в своя полза, естествено/, но пък бързо ще поправи грешката, ще те нарече „брато” и дори може да ти изпее и песен. Въобще черногорците са гостоприемен, весел и работлив народ. Макар че в балканския фолклор им е отредена ролята на най-големите мързеливци. Те обаче са превърнали това в бизнес и с намигване продават по крайбрежните магазинчета чаши, чинии и магнити с 10-те „черногорски Божи заповеди”, сред които е прозрението, че господ е създал човека, а човекът - кревата и напътствието „ Ако ти се доработи – седни, почакай и ще ти мине!”.

Но митът за черногорския мързел май е точно толкова верен, колкото и твърденията, че българите сме най-големите полови атлети и пиячи, сърбите – най-великите юнаци, а гърците - лукави византийци. Мързеливи или не, черногорците са покрили със стотици строежи страната си – от планинските върхове до морската шир. Навсякъде се вдигат нови къщи, разкриват се предприятия, строят се грамадни хотели, част от които са почти превзети от руснаци.

Може би в духа на балканско сътрудничество няма да е лошо черногорците да погледнат бетонната какофония по българското Черноморие, за да не съсипят прекрасната си природа, коментират отдъхвали на Будванската Ривиера нашенци.

Много съкровища крие и съседният Котор. Дълги 4 км и високи до 260 м крепостни стени, кули, бастиони и порти обграждат Стария град, който е включен с музеите и черквите си в списъка на ЮНЕСКО. В Которския залив е и остовът „Богородица от скалата”, изграден камък по камък от местни жители и моряци, които намерили лика на Божата майка сред морето. Островът „Свети Стефан” пък е място за отдих на световни звезди като София Лорен и Клаудия Шифър. Но е затворен за посетители…И без да види знаменитости обаче човек трупа ярки спомени от Черногорската Ривиера. Заради които дори дългият път през планините не тежи, а се превръща в част от едно незабравимо приключение.