Йордан Арабаджиев, Съюз на международните превозвачи: 400 човека ще протестират в Страсбург срещу пакета „Мобилност“

Руски самолети с военни са кацнали във Венецуела

Кучета, предвождани от козел, нападат хора в столичен парк

Юлиан Ангелов, ВМРО: Искаме да запазим формулата „ОП“ и да се явим заедно на изборите, за да покажем единство

Лекар от Казанлък обяви гладна стачка

Митрополит Антоний: Църквата не толерира изписването на свещени текстове по сградите

Вучич: Сърбия никога няма да се присъедини към НАТО

Пхенян върна своите представители в междукорейската Служба за връзка

Гуайдо призова венецуелците да се подготвят за завземането на властта

Джасинда Ардърн разпореди пълно разследване на атаката в Крайстчърч

Днес е Благовещение

“Лъвове“, бийте заради Ивайло

Шестима израелци са пострадали след след ракетен обстрел от Ивицата Газа

Днес става ясно дали пакетът „Мобилност“ ще влезе в дневния ред на Европарламента

Докладът на Робърт Мълър оневини Тръмп за договорки с Русия

Честват 110 години от рождението на Лазар Донков, създател на музей „Етър“ в Габрово Преди 54 г.10 народни технически съоръжения на вода са били най-голямата действаща сбирка на Балканския полуостров

Щастливата и смела идея за създаването на Етнографски музей на открито „Етър“ принадлежи на Лазар Донков – самоук художник, архитект, историк и етнограф по душа. Той е роден преди 110 години в Габрово. През 1942 година се жени за Мария Тухладжиева. В семейството се раждат две момчета – Иван и Христо. Мария и Лазар Донкови работят като художници, а през свободното си време обикалят габровските села с мотор.

„Творецът се заглежда в старите къщи, скицира някои от тях. В спомените си пише: „Идеята за изграждане на жив музей на открито се роди около 1948 – 1949 година. Да се види домашния бит, да се покажат в действие всички механични съоръжения и занаятчийски работилници, за да може миналото да стане видимо, да се съхрани това огромно национално богатство“, разказва музейният уредник Величка Илиева.

Повече от 10 години Лазар Донков скицира стари къщи, записва спомени, събира вещи и инструменти, някои изкупува на символични цени. Щастливо събитие в неговия живот е срещата с Ганка Рибарова, директор на градския музей. По нейна молба той изработва макети на струг, воденица, валявица, тепавица, гайтанджийски чарк за художествено- пространственото оформление на новата експозиция. Комисия във Велико Търново отхвърля макетите, обаче художественият съвет към БАН ги одобрява.

Хронологията на събитията по изграждане на музея започва с 1 юни 1961 година, когато Лазар Донков внася мотивирано предложение до ОК на БКП. Следва разрешение на габровската управа, а на 23 април 1963 година се прави първата копка за неговото изграждане.

За Лазар Донков това е най-светлият ден в живота. Определеното място било пусто, обрасло с тръни и повет, непроходимо, но се превърнало в началото на реализацията на една мечта. Възстановени били съществуващите, но полуразрушени воденица, тепавица, валявица. Общо 15 майстори под ръководството на Лазар Донков стават преките изпълнители на почти всичко, което днес съществува като музей на открито.

„На 7 септември 1964 година заспалата долина на река Сивек се събужда за нов живот. Реставрирани и пренесени са 10 народни технически съоръжения на вода, които формират най-голямата действаща сбирка на Балканския полуостров”, споделя уредникът Величка Илиева.

През 1967 година Лазар Донков пристъпва към изграждане на занаятчийската чаршия. Чрез нея той иска да покаже самобитното архитектурно богатство на габровския край, характерните за региона занаяти. Без да е архитект, но надарен с художествен усет и чувство за пропорции, той проектира и ръководи построяването на 15 къщи и оформя ансамбъла „Занаятчийска чаршия“. От двете страни на улицата нарежда къщи една до друга. Разнообразието е голямо – еркери, огради, калкани, стрехи, чардаци. За 10-12 години от гола поляна, от нищото, той построи мостове, чешми, къщи, съоръжения.

„Хора като Лазар Донков се раждат, а образователните системи могат само да ги уподобят. Ние все недовиждаме това, което ни е подръки! И стана така, че недовидяното го усетиха от десетина и нещо хиляди километри. В Байлазаровия „Етър“ се разщъкаха специалисти с дебели доларови командировки- щели да правят индианско селище, да съживяват тамошни народни занаяти. И доприпкаха в България…Японски професори с японско вълчо обоняние оглеждаха, чертаха и фотографираха…Сега в „Техниката“ на Токио изучават с безпогрешен статус Донкови дървени конструкции. И както е тръгнало ще дойде ред японци да ни припомнят забравени български работи“, пише Станислав Сивриев.

Времето, през което съществува Етнографски музей на открито „Етър“ вече 54 години, ни дава възможност да преценим каква е неговата магия. Това възкръснало занаятчийско Габрово и ролята на неговия създател – Лазар Донков да ръководи изграждането му стъпка по стъпка, да събере инструменти и хора на над 20 забравени занаята, да ги завърти на пълен ход във възрожденско производство, да експонира толкова неща в общ замисъл.

„Щедро надарен от природата човек с неизчерпаем ентусиазъм събра и възкреси един романтичен свят, който даде възможност на милиони посетители да се любуват на пламъците на пещта, да отчупят топла пърленка, да опитат дъхав симид и захарно петле, да се любуват на звъна на хлопки и слънцата от бакър,…да си тръгнат повече българи”, казва в заключение Величка Илиева.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.