На 27 януари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 27.01.2020

Баскетболната легенда Кобе Брайънт е загинал в катастрофа с хеликоптер

Обявените за персона нон грата руски дипломати са напуснали България

Генералният директор на СЗО пътува за Китай във връзка с новия вирус

Нидерландия се извини за преследването на евреите

Коронавирусът мутира и става нелечим (ИНФОГРАФИКА)

11 елитни коне изгоряха при пожар във Врачанско

Четири реактивни снаряда се взривиха до американското посолство в Багдад

Оптична илюзия смая потребители в инстаграм

Националният консултант по вирусология проф. Ива Христова пред “Труд”: Тест за коронавируса ще имаме до месец

Жители на Ботевград протестират в подкрепа на кмета

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова пред “Труд”: Курсът лев – евро е гарантиран (обзор)

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 27 януари 2020

Нов процес за убийство с бомба

Чудесата на свети Василий Острожки

Свети Василий Острожки е един от най-почитаните сръбски светци. Той е  роден в Попово село, Херцеговина, през 1610 година в бедното, но благочестиво семейство на Петър Йованович и съпругата му Анастасия. При кръщението е наречен Стоян. В семейството му цари атмосфера на дълбока вяра и той расте, изпълнен с любов към Бога и Църквата.

Някои негови съседи приемат исляма и хранят омраза към семейството на преподобния. За да запазят вече поотрасналото момче от тяхната ненавист, а и желаейки то да се научи на книга и писменост, родителите го отвеждат в близък манастир, където игумен е неговият чичо.

След известно време Стоян се премества в Требинския манастир „Успение на Пресвета Богородица” и тук окончателно решава да приеме монашески чин. При замонашването му е дадено името Василий, в чест на св. Василий Велики. Като монах той води строг подвижнически живот и скоро е ръкоположен последователно в дяконски и свещенически чин.

Въоръжен с молитва

По това време, страдащият под турско робство народа на Черна гора и Херцеговина, е подложен и на усилена униатска пропаганда. Без оглед на застрашаващите го опасности, той продължава своето пастирско служение сред народа, пътувайки неуморно по цялата епархия, въоръжен със Словото Божие и с горещата си молитва. Още тогава по неговото молитвено застъпничество започват да се случват чудеса. Не остава скрита и прозорливостта, с която той е надарен от Бога. Вярващият народ започва да се стича при него, търсейки наставление, закрила и утеха в неволите си.

Нови, свирепи гонения сполитат местното християнско население.  Турските поробители плячкосват села, отвеждат пленници в робство, опожаряват църкви и манастири. Свети Василий е принуден да търси убежище и се оттегля в труднодостъпния и отдалечен манастир Острог.

От тук той 15 години управлявал своята епархия. Около него се събират нови монаси, обновили старата църква „Въведение Богородично” и съграждат нова, посветена на Честния Кръст. Така в подвизи, молитви и усилен пастирски труд светецът достига до края на земния си живот и на 29 април 1671 година предава душата си в ръцете Божии. Тялото му е погребано от братството в църквата „Въведение на Пресвета Богородица”. На гроба му започват да се случват много чудеса. Седем години след упокоението му гробът е отворен и в него монасите намират мощите на светеца цели, нетленни и благоухаещи. Полагат ги в кивот в храма, където се намират и днес.

Ако сте решили да отидете на поклонение пред мощите на светеца важно е да знаете, че задължително трябва да носите със себе си чист черни мъжки чорапи. Говори се, че през нощта светецът става и ходи из манастира, затова чорапите му винаги са скъсани и монасите ги сменят буквално всеки ден. Макар мантията и тънката ленена риза да са напълно непокътнати, чорапите, с които са обути стъпалата на Василий Острожки винаги са износени.

Крие се от грешниците

В определени дни, ръката на светеца е открита, за да могат вярващите да я докоснат и целунат. Всички, които са имали възможност да я зърнат, признават, че тя изглежда много жива, а не като част от тялото на някой, който е починал преди близо 400 години. Монаси разказват, че от някои грешници светецът крие ръката си и не им позволява да се докоснат до нея.

Мощити на светеца са изложени за поклонение в специално помещение, издълбано в скалите.
Мощити на светеца са изложени за поклонение в специално помещение, издълбано в скалите.

И в наши дни чудесата на свети Василий не секват. В манастира пристигат многобройни поклонници не само от Сърбия, но и от чужбина и без оглед на тяхното вероизповедание и националност, получават от него помощ в своите болести и мъки. Преди години в манастира идва млада жена с бебе в дървена люлчица. След като целува мощите, тя, както и мнозина други, се изкачва по стълбите към лоджията, където е свещеният кръст с частица от животворящия Кръст Господен. В един момент тя се обляга върху перилата и започва да се любува на живописните околности на манастира. За секунда, вниманието й отслабва и люлчицата, хлъзвайки се, полита надолу. Лоджията на манастира е на 12 метра над земята – това отговаря на четвъртия етаж на жилищен блок. Люлчицата се пръсва, естествено, на парчета, майката припада, а бебето… не усеща нищо и дори не заплаква. Всички свидетели оценяват станалото като чудо. Парчетата от люлката се пазят и сега в ризницата на манастира.

Пак там недалеч от тях е и разчупеният на две германски снаряд от Втората световна война, изстрелян по манастира. След като проломил дървената порта, снарядът кой знае защо не се взривил, а се разпаднал на части.

Продължава да лекува

Дъщерята на семейство от Ниш страда от тежко заболяване на белия дроб. Лекарските интервенции започват доста късно. Една вечер докато натъжената майка седи до болното си дете, което едвам диша, от умора потъва в кратък сън. Присънва й се свети Василий Острожки и й казва да не плаче, защото той ще излекува чедото й. И наистина на сутринта болната се чувствала много по-добре. След поредния преглед, лекарите с учудване установяват, че болната е напълно здрава. Майката не забравя лицето, което й се присънва и когато в църквата вижда иконата на свети Василий Острожки, разбира, че това е бил той. Тя и дъщеря й изразяват своята дълбока благодарност към светеца, като всяка година посещават манастира в Черна гора.

Мнозина разказват, че всеки който е решил да посети манастира, не може да го направи когато той поиска, а когато самият светец го „повика”. Жена от Сараево споделя как месеци наред планира да посети светата обител, но в последния момент преди да тръгне нещо все се обърква. Тогава тя просто решава да се откаже от намерението си, но още на следващия ден нейна близка й предлага да отидат заедно до манастира на безплатна екскурзия, организирана от местен бизнесмен. Така в крайна сметка жената успява да се докосне до мощите на светеца, но едва когато той решава да я „приеме”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.