“Ако сте уморени и отегчени от обичайното политиканстване, познайте какво? Ние също. Ако искате алтернатива, помогнете ни да я изградим. Заключението е това – политиката е повредена, а не трябва да е така. Нека променим нещата.” С тези думи доскоро смятаният за изгряваща звезда в редиците на британската лейбъристка партия, Чука Умуна, обяви в понеделник, че напуска редиците й заедно с шестима свои колеги.

Седмината бунтари засега няма да обявяват ново политическо движение, а ще останат в парламента като фракция от независими депутати. Всеки един от напускащите изтъкна като основни причини за решението си атмосферата на омраза, расизъм и антисемитизъм, която цари в лейбъристката партия, насила налаганият култ към личността на нейния лидер Джереми Корбин и не на последно място позицията на същия по въпросите засягащи Брекзит и отказът му да подкрепи искането за втори референдум за излизането на Великобритания от ЕС.

“Необходима е фундаментална промяна. Утвърдените партии не са пригодени да се справят с тази промяна. Те не могат да са промяната, защото в тях е проблемът”, настоя още Умуна по време на изявлението си в понеделник. И той и колегите му отправиха призив към депутати от целия политически спектър във Великобритания да се присъединят към тях в желанието им за ревизия на закостенялата двупартийна система, доминирана от консерваторите и лейбъристите.

За никого разбира се, не е изненада, че катализаторът на решението на Чука Умуна и другите разколници за отцепване от британската партия на трудещите се идва на фона на дълбоката вътрешнополитическа криза, в която изпадна Обединеното кралство около пословичния Брекзит. Който се явява колкото пагубен за единството на управляващите консерватори, толкова и за основните им опоненти с нейния откровено неловък лидер Корбин. Последният, от статута си на рок-звезда, с който изненадващо върна лейбъристите в играта на предсрочните парламентарни избори през 2017 г., две години по-късно може наистина да се окаже човекът написал епитафията на партията, както прогнозираха критиците му навремето.

Може би любопитно съвпадение е, че Корбин влиза в полезрението на медиите на Острова като крайно-ляв елемент в партията на лейбъристите в началото на 1980-те. Когато същият защитава палестинската кауза срещу Израел и провежда срещи с ръководството с навремето все още политическото крило на ИРА “Шин Фейн”. И този спомен от него беше останал основно, когато се кандидатира и бе избран за лидер на партията през 2015 г. след катастрофата “Милибанд”. Именно в началото на предпоследното десетилетие на ХХ век, през 1981 г. е първото и последно разцепване на лейбъристите, когато четирима членове се отделят, за да създадат Социалдемократическата партия на Великобритания. Толкова години по-късно за този период, от тази страна на Ламанша, е останал само споменът за трите мандата на Маргарет Тачър и връщането на лейбъристите на власт едва през 1997 г. с Тони Блеър.

Условията, на фона на които Чука Умуна поведе сега бунта в лейбъристката партия, са много по-различни отпреди 40 години. И несъмнено след като мнозинството от британците бяха подведени от меркантилната и неосведомена политическа класа първо да настъпят мотиката на историята с референдума за Брекзит, а сега да подскачат слепешката около греблото със споразумението с ЕС и ирландската предпазна клауза, много е вероятно на Албиона наистина вече да има и почва, и воля за промяна във вековното политическо статукво.

С което, разбира се, идва време да се обърнем и към главния ни герой. Чука Харисън Умуна е роден на 17 октомври 1978 г. в южен Лондон. За себе си казва, че е четвърт англичанин и четвърт ирландец, по майчина линия и 50 % нигериец по бащина. Началното и средното си образование Умуна получава в частни училища в Лондон. Успоредно свири на виолончело и пее в църковен хор. Защитава диплома по английско и френско право в университета на Манчестър и от 2002 г. започва практика в утвърдена фирма в лондонското Сити, като специализира в областта на трудовото законодателство. От 2006 г., като част от интелектуален кръг “Компас” – група за натиск, асоциирана с лейбъристите – Чука Умуна започва да пише и коментира политиките на партията за водещи британски всекидневници и телевизии. През 2008 г. е припознат от ръководството за потенциален кандидат за депутат и на парламентарните избори две години по-късно е издигнат и избран за член на Камарата на общините в парламента на Великобритания, като представител на Стретам, южен Лондон, където живее. Между 2010 и 2015 г. Умуна е член на опозиционния кабинет на тогавашния лидер на партията Ед Милибанд, като министър в сянка по въпросите на бизнеса. Преизбран е на парламентарните избори през 2015 г. и се кандидатира за лидер на лейбъристите същата година, когато привържениците му го кръщават “британският Обама”. Преди гласуването обаче решава да оттегли кандидатурата си по лични причини. За лидер е избран Джереми Корбин, а Умуна отива на задните скамейки на лейбъристите.

За „оставане” в ЕС

След референдума за Брекзит през 2016 г. и предизвиканите от Тереза Мей предсрочни парламентарни избори на следващата година, Чука Умуна беше сред най-силните гласове в лейбъристката партия за провеждането на второ народно допитване сред британските граждани, на основание неинформирания избор, който бяха принудени да направят първия път. Сега, групата отцепници, водени от Умуна, се обявиха за оставането на Великобритания в ЕС. Позиция, с която несъмнено ще се опитат да се окопаят в центъра на политическия спектър, където в момента зимуват либерал-демократите, които единствени досега бяха официално против Брекзит.

За него

Там, където иска да бъде

Като някой, който е работил за Чука Умуна по време на кампанията му в Стретам отпреди 2010 г. до поражението (б.р. - на лейбъристите) през 2015 г. трактовката на декларацията му не ме изненадва. И дори подобни позиции да намерят почва сред мнозина депутати и избиратели, те най-вече отразяват неговия опит като парламентарист, откакто бе избран за първи път преди над 9 години. (...) Чука Умуна винаги е бил белязан за враждебно отношение към него, заради отказа му да влезе в общия калъп.

Гейбриъл Хакли, британски академик и политолог

Обречена кауза и лидер

Много е лесно да загърбим седемте депутати-лейбъристи, които напуснаха партията, за да сложат началото на ново политическо обединение. Те са последователи на Блеър, не се отличават с нищо и са заклети врагове на Джереми Корбин. Пресконференцията им в понеделник бе глуха. Интернет-страницата им се срина. Избирателната система е направена да работи срещу тях. Нямат утвърден лидер. Чука Умуна е твърде лъскав, а останалите около него не са достатъчно.

Робърт Шримзли, журналист и политически наблюдател

Самовлюбен

За да перефразирам една известна джаз -песен, Чъки е влюбен – в себе си. И явно се вижда като лидер на възходяща политическа партия. Изненадан съм единствено че не е претоплил лозунга на Обама: “Да, ние можем!” (под формата на: Спрете Брекзит). Изяждан от постоянен нарцисизъм той напълно пропусна причината защо политиката във Великобритания е повредена. (...) Сривът в общественото доверие се дължи най-вече на факта, че хардлайн-федерасти като Умуна, са готови да направят невъзможното, за да отменят демократичния глас на 17,4 млн. гласоподаватели, поискали излизане от ЕС.

Ричард Литълджон, коментатор за в-к “Дейли Мейл”