Шефът на ВКС не се ангажира със срокове за проверка на делото Чокови

Ценко Чоков и синът му Мартин бяха освободени от ареста в понеделник с окончателно решение на Апелативния специализиран наказателен съд.

„Не се ангажирам със срокове.  Важното е когато има съмнения – и то по дело, което е с обществен интерес, да бъде направена обективна преценка“, това заяви днес шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов по повод поисканата от главния прокурор Сотир Цацаров проверка на разпределението на делото за мярката за неотклонение на Ценко Чоков и сина му Мартин. Той заяви, че води разговори със съдиите от Апелативния специализиран наказателн съд, за да реши дали да образува проверка.

Както „Труд“ писа преди дни главният прокурор Сотир Цацаров изпрати писмо до Панов не следва ли да се направи проверка на случайното разпределение на дела по повод съдебния състав, пуснал скандалния кмет и сина му. Двамата бяха освободен в понеделник с окончателно решение на Апелативния специализирн наказателен съд (АСнС).

Днес на събрание на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) Панов представи доклад, изготвен по негова поръчка от  Аналитичното звено на Наказателната колегия на Върховния касационен съд във връзка с основанията, на които съдилищата взимат мярка за неотклонение „домашен арест“ и на които изменят мярката за неотклонение „задържане под стража“ в „домашен арест“.

Според него няма лоша практика в този казус, проблемът с произволната и необоснована смяна на мерките за неоклонение по някои дела от по-тежки в по-леки е „спорадичен“ и не се налага тълкувателна дейност по него. По думите му повод за назначаването на доклада е случаят с турския гастербайтер Фарук Бекташ, който през лятото на миналата година премаза с колата си семейство мотористи и се укри извън България. Възможност за това той получи след като съдия Недялка Николова от Софийски градски съд промени мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в домашен арест.

Като неправилно в доклада е посочено вземането на „домашен арест” когато не е било налице обосновано предположение, предполагащо налагане на мярка за неотклонение. Друг пример за неправилно отсъществяване на мярката за процесуална принуда бе, че е недопустима замяна на най-тежката мярка „задържане под стража”, чийто максимален срок е изтекъл, с „домашен арест”.

Приемането на доклада за сведението предизвика и кратък дебат. „Да помислим и за пострадалите, обществото се интересува от този проблем. Идеята ми е в духа на добрите традиции на ВКС да направите анализ на ефективността на мерките за неотклонени. Обществото ще е доволно да чуе анализ на мерките, в резултат на които се е укрил обвиняем, по апелативни райони. Тогава ще имаме ясна представа как мерките за неотклонение понякога стават причина и за бавно правосъдие”, предложи Галя Георгиева.

„Не знам защо ВСС изобщо се занимава с това. Не е в нашите правомощия да взимаме решения по въпроса. Остава само да го приемем, всичко друго просто е смешно“, заяви Георги Колев и уточни, че ВСС няма правомощия по правоприлагането, следователно дебатът няма смисъл.

Докладът бе приет от мнозинството с 8 гласа „за“ и 1 „против“.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете