Труд
Автор:
Труд news
Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) няма да избира нов и.ф. главен прокурор, тъй като няма законови основания. Промените в Закона за съдебната власт от 2025 г., с които Народното събрание прие, че постът на и.ф. главен прокурор може да се заема за максимален срок от 6 месеца и то само еднократно, не се отнасят за настоящия главен прокурор Борислав Сарафов, тъй като той бе назначен преди приемането на промените, реши Прокурорската колегия на ВСС. Така Борислав Сарафов ще остане на поста си.
На 15 юни 2023 г. бившият главен прокурор Иван Гешев беше освободен от ВСС, а ден по-късно - 16 юни, Борислав Сарафов зае поста на и.ф. главен прокурор. През януари 2025 г. НС гласува поправките в закона, според които никой и.ф. главен прокурор не може да заема поста повече от 6 месеца. В случая на Сарафов тези 6 месеца би трябвало да изтичат в средата на този месец и поради това въпросът бе поставен в Прокурорската колегия на ВСС.
Новата норма чл. 173 от ЗСВ има действие за напред и не се отнася за висящите случаи. На закона не е придадена обратна сила изрично и не е посочено, че има такава в преходните и заключителни разпоредби, каквото е изричното изискване на Закона за нормативните актове и на Конституцията – заяви Огнян Дамянов, член на ПК на ВСС. Той подчерта, че в такава хипотеза, в която на законовите изменения не е придадено обратно действие, то тя няма как и да се отнася до настоящия и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
„Ние не сме изправени пред ситуацията да избираме и.ф. главен прокурор. Касае се за основен постулат на правото – действието на правните норми за напред. Следва да се има предвид, че по силата на промените в ЗСВ е прекратена процедурата за избор на титулярен главен прокурор, а в КС има висящо дело по въпроса“, изтъкна и Йордан Стоев, като посочи, че докато няма яснота как ще се произнесе КС е нелогично да се избира нов и.ф. главен прокурор са едва 6 месеца, тъй като това би довело до сериозни трусове в прокуратурата заради дестабилизиране в работата, обстановка на несигурност и потенциални трусове в управлението на държавното обвинение заради прекалено честата смяна на ръководството.
„Реатроактивното действие на новоприетият закон може да се въведе само с изрична правна норма. Следователно няма как да се преуредят заварените отношения, възникнали преди влизане на промените в сила. Настоящият и.ф. главен е избран преди тази норма да влезе в сила, следователно тя е неприложима към продължителността на неговия мандат“, посочи и Калина Чапкънова и допълни, че подобни произволни смени на и.ф. главен прокурор през 6 месеца би довело до невъзможност да се изпълняват функциите на прокуратурата в пълен обем. Редуцирането на заместниците на главния прокурор до двама също би довело до такъв ефект, тъй като с избора на един от тях за нов и.ф. главен прокурор реално само другия от тях ще остане в екипа на ръководството на прокуратурата.
От своя страна и Гергана Мутафова се присъедини към това мнение, като посочи, че е направила и обстоен преглед на теорията и практиката в сходни случаи, като справката е установила, че редица професори и изтъкнати юристи са категорични в общото си мнение за недопустимостта на обратното действие на правни норми без това изрично да е предвидено в закон. „Не мога да тълкувам волята и мотивите на НС за съображенията, поради която липсва такава разпоредба в преходните и заключителни разпоредби на ЗСВ, дали се дължи на пропуск или друго, но ние не можем да тълкуваме разширително тази воля и на практика да дописваме закона“, каза тя.
Така с единодушие Прокурорската колегия на ВСС обяви, че оттук нататък не може да се очаква от тях да предприемат каквито и да било действия, свързани с фигурата на главния прокурор, поне не и докато законодателят не направи съответните промени и да им даде законово основание за това.
