Шкембето топли сърцето

 

Култовото заведение праща замразени кебапчета до Англия

Има едно място в Бургас, което топли народа даже повече от плажа през август. И като морето свързва всичко далечно. Това е прочутата не само на морска земя, но и на Албиона, и в Русия шкембеджийница, която се намира точно срещу затвора. Въпреки местоположението, заведението е най-предпочитаното място за жители и гости на града. Особено по обед, когато стомасите застържат и мечтите се пренасят там, до затвора, при димящия казан на готвача, от който с черпака сипва в бяла паница магическата телешка или свинска шкембе чорба. Има и агнешка.

И само тези посетители, които не са докрай настървени от глад и не влитат като буря в иначе малко неугледното помещение, забелязват – шкембеджийницата си има име. Кръстена е „33“.

Собствениците й са двама братя близнаци – Драгомир и Христо Попови. Те са вярващи и затова решили да й дадат това име, указващо Христовата възраст.

Точно преди две години бургазлии тертиплии и познавачи на хубавото шкембе изтръпнаха и се потопиха в притеснения, след като в морския град се разчу, че култовата шкембеджийница до затвора отива на търг. Съдебен изпълнител бе обявил наддаване с начална цена 89 917 лв. за сградата от 131 кв. метра.

Собствениците обаче оправили проблема и заведението не е спряло да работи. То е с отворени врати и в събота, и в неделя. Сутрин започва работа от 5 ч и затваря в 20 часа. Почива само един ден в година та – на първи януари.

„Беше време, когато отваряхме в 4 часа. Но се отказахме, защото целият контингент на града се изсипваше тук. Преместихме работното време с час напред. По това време читавите хора тръгват на работа, а пияните вече спят“, разкрива един от двамата братя собственици – Драгомир Попов.

ЗАТВОРЪТ ДЕЙСТВА ВЪЗПИТАТЕЛНО НА КЛИЕНТИТЕ

Всеки пет минути в заведението влизат 10 души. Всякакви възрасти. Идват дотук с лъскави джипове, с не дотам лъскави коли или с градския транспорт. В деня за свиждане от затвора на тълпи пристигат и роднините на пандизчиите.

Драго и брат му са направили заведението през 1991. В двора на къщата, в която са се родили и отраснали. Двамата са с професия „моряк“ – завършили са морското училище в Бургас.

„Това, че сме близо до затвора, действа възпитателно. Не се е чуло нито един от нашите клиенти да е влязъл зад решетките“, заключава собственикът Драгомир Попов.

Освен вкусната чорба, тук има и страхотни кебапчета: 100 грама, 22 сантиметра. Със салата от боб и прясно или кисело зеле те вървят най-много след чорбата. Ни зима, ни студ спира дори пътуващите с градския транспорт пенсионери до квартала на „33“. След като хапнат на място, те изваждат от торбите си тенджерки и канчета и готвачът им препълва съдините. „Не се скъпим“, отсича той.

ПОСРЕЩАТ ОТ ДУША, НО ШКЕМБЕТО Е ОТ ОСНОВНО ЗНАЧЕНИЕ

Тук работят 12 души и смятат, че напливът от клиенти не е заради някоя тайна при приготовлението на чорбата, а заради топлото отношение към клиента. „Посрещаме ги от сърце и душа“, разказват от персонала. Никога не са правили реклама на заведението.

Продуктите са скъпи, качествени и пресни. Работят с фирми от съседна Гърция и са доволни. Двамата братя имат намерение да направят ремонт, да наблегнат и на по-уютната и приятна обстановка с нови маси и столове. Защото колкото и да е важно отношението към клиента, и шкембето да е от най-голямо значение, обстановката не е за пренебрегване.

Посетителите идват по един, двама или на групи. Всеки е забил поглед във вълшебната си купичка и чак когато докапчи супата, вдига поглед. Където и с когото и да стане дума за шкембеджийницата, всички започват да я хвалят, усмихват се, сякаш че шкембе чорбата е разковниче за доброто настроение.

„Затова я наричаме шкембеджийницата на народа“, коментира таксиметров шофьор. И споделя, че всяка сутрин, преди да започне смяната му, минава първо оттук. Като приключи, пак е тук, но този път овкусява обилно с чесън. И така много дни в годината.

НАЙ ДОБРЕ БИЛО ПРИ ЦАРЯ

„Идват клиенти, приятели от Лондон, туристи, руснаци, германци, норвежци“, с гордост отбелязват от персонала.

Сега всичко се увеличи много, а ние не вдигаме цената“, разказаха от „кухнята“ на „33“. Но са на мнение, че годините са станали много бедни. Преди пред казана с шкембе чорба се извивала опашка чак до затвора. Не че хората ходели по модерни заведения. „Минете по „Богориди“ и ще видите, че там всичко е празно. Хората обедняха много. Аз например такова ровене в кофите за боклук, каквото е сега, не си спомням. Идват по цял ден хора да просят, преди това го нямаше. Едно време тук всичко беше в заводи, работеше се.“

Най-много клиентела имало по времето на царя, ниже разказ човек от персонала.

МНОГО ВЕСЕЛИ ИСТОРИИ

Има руски капитан, който идва на пет години веднъж в Бургас и винаги първа спирка в града му е „33“ – на шкембе и ракия. В близкия кораборемонтен завод пък дошли норвежки специалисти. Отначало идвали да ядат кюфтета, но пробвали веднъж шкембе чорбата и оттогава нямало спиране. Всеки ден шкембе, шкембе. И накрая дошли да си направят снимка за спомен.

Миналото лято дори пратили замразени кебапчета за Англия. През юни – 80 бройки изпекли и замразили. Пратили ги по самолета в 17 ч. Няколко часа по-късно компанията от българи на гурбет там им звъннала от Бристол, че е на маса и всички ядат кебапчета.

ЧОРБА В ХЛАДИЛНА ЧАНТА

И още нещо. Бургазлии, които тръгват на рейсовете с тирове, си замразяват шкембе чорба и я носят в хладилни чанти по време на рейса. Вземат 10-15 чорби и са доволни – да ги топли по пътя.
Нашият хит е шкембе чорбата. Рибена не предлагаме. В годината я има, я не един клиент да попита за рибена. Ама сега, след ремонта, може и да обогатим менюто, заключава Драгомир Попов.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Дааа, шкембе чорбата е най-вксното ястие когато е правилно направено.
    Още като деца в края на 50-те и началото на 60-те години ходехме на тумби в една шкембеджийница на ул.Нишка, до пазара на ул.Димитър Петков. Малката чорба струваше 3 стотинки, а голямата 6. Това не се забравя.
    След време много шкембеджийници се опорочиха, почнаха да варят свински глави и подобни гадости. А хубавото шкембе стана деликатес. То винаги си е било, но навремето народа си го приемаше някак си по друго.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.