Шопът е най-точното мерило кога една власт ще падне

Атанас Димитров Буров (12 февруари 1875 - 15 май 1954)

Най-важната дарба е да умееш да намираш хората, които ще ти вършат работа

Атанас Буров е една от най-любопитните личности в политическия и обществен живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя трайна следа в нашата история като виден индустриалец, политик и държавник. След 9 септември 1944 г. е в опозиция, но комунистическата власт го осъжда на 20 години лишаване от свобода. Умира през 1954 г. в Пазарджишкия затвор, гробът му е неизвестен и до днес. Преди смъртта му журналистът Михаил Топалов (псевдоним на Михо Памукчиев) взима пространно интервю от него. То е публикувано за първи път във в. „168 часа“ през 1990 г. Поради непреходното историческо значение на казаното от Атанас Буров вестник „Труд“ публикува отново интервюто в поредица с продължение във всеки следващ брой.

- Господин Буров, на какъв принцип се подбираха хората за това висше училище, за Свободния университет?
- В България е имало винаги само един принцип - на способностите - там привилегии няма. Там застъпничество няма. Там има изпити. Който покаже голям успех, той влиза. Който е с малко дарбица - вън. Ако ще баща му да е цар Фердинанд - вън. Цар Борис е бил най-посредственият юнкер във Военното училище. Най-способните хора ставаха комунисти - какво бе това проклятие, но бе така. Гео Милев, вашият кумир, господин Памукчиев, не бе голям офицер, не бе и голям поет; но стана голям комунист - и вие го превъзнесохте до небесата. Не бива така - на всеки трябва да се отдава заслуженото внимание. Йордан Йовков като оратор бе нула, но като разказвач бе магьосник.
Всеки човек би трябвало да знае дарбата си.

- Коя бе дарбата на цар Борис III?
- Да управлява. Да намира хората, които му трябват в момента.

- Това дарба ли е?
- Най-важната дарба. Да умееш да намираш хората, които ще ти вършат работата в момента. Не за векове, не завинаги, а в момента. На 9 юни му трябваше професор Цанков и полковник Иван Вълков - намери ги. Точно те му трябваха. И те разчистиха блатото и миазмите на режима на дружбашите, на Стамболийски. След това намери мен, Андрей Ляпчев и ние оглавихме правителството.
След като ние управлявахме четири-пет години, ние естествено се изхабихме. Като овни в стадо, което четири-пет години са оплождали. Трябват нови овни за оплождане на властта. И той, цар Борис, нареди така, ние - Сговорът, да паднем в изборите на 21 юни 1931 година и да дойде на власт правителството на Александър Малинов - на Народния блок.
Господин Памукчиев, аз искам да ви науча - поне вие да умеете да четете историята такава, каквато е, а не каквато ви я сервират в университета, в живота, в политиката. Ето на, сега се вършат промени, сега се правят преобразувания от вашата преглупава и презелена партия. Тя е глупава като овен, зелена е като зелена тиква или кратуна. И прави глупост след глупост.

- Какви глупости прави?
- Сто пъти ви го казах вече - първата глупост е да си въобразява, че хората са равни, когато те не са равни. Че щяло да има равенство, а такова няма нито в живота, нито в природата. За равенство плачат само безличните, бездарните хора. Те искат да си останат каквито ги е създала природата - безлични и бездарни, и всички да се приравняват по тях. Ти може да си гений - в равенството на вашето общество ще си останете нищо - равен на безличните, равен на бездарните. Вие искате да въведете безплатна медицинска помощ за всички - това е хубаво. И дано остане, но няма да остане - защото и лекарите са като нас, банкерите - и те са различни. Има хора, родени за гениални лекари и банкери, но има и сиви, посредствени хора. А заплатите ще са едни и същи. Не може така. И не бива така да е. Талантът трябва да се плаща в злато (талант значи злато). Геният - в злато, платина и диаманти - а сивият човек - да се сърди на баща си - не му е дал зародиш милият, не го е направи гений.За мене патентован сказчик на вашата партия бе някога Асен Златаров. Отидох да го чуя един ден - и се отчаях. Той говори шаблони. Говори със заучени фрази. Говори познати неща, но ги украсява със спомени от своя личен живот. И те са именно най-интересното. Със спомени от нашия личен живот ние, лекторите от Свободния университет, занимавахме студентите. И ги подготвяхме за живот. В някои хора личните спомени са безценен национален капитал. И жалко, много жалко, че толкова гении минаха пред моите очи и никой никога не записа техните думи и спомени, техните мисли и удари. Защото в живота всичко се довежда до успехите, до ударите, да използуваш момента, г-н Памукчиев, да нанесеш своя световно рядък удар, както Пастьор, както Дарвин, както Фройд, както Гьоте, или Юго. До каквото се докосна Юго, бе все гениално - роман, поема, стих - всичко е гениално.
България в това отношение не показа себе си, защото прави глупост след глупост.
Вие, господин Памукчиев - помнете ми думата - ще съжалявате един ден, че сте поставили Кимон Георгиев за министър-председател на България и Дамян Велчев - за военен министър. Ще съжалявате и ще плачете горко - защото те двамата имат по едно ужасно качество - което аз ужасно презирам.

- Какво е то, г-н Буров?
- Кимон - да се съгласява с всички. И Дамян - да мълчи за всичко. Мълчи и си прави, каквото той си е наумил. Друго не го интересува. И вие, комунистите, си намерихте майстора в негово лице. Той ще ви го върне тъпкано, ако не се сетите да го изгоните. Човек, който мълчи - значи таи нещо. Значи, че ти крои кюляф за него. Шопът не мълчи - той си казва ясно и откровено това, което мисли, но го казва с виц, с шега, с подигравка.
Няма по-умен от шопа в света.
Няма по-мъдър клон на българщината от него. Това е клон от едно велико дърво, наречено България - на това дърво има клон Добруджа, клон Македония, клон Тракия, клон Мизия.
Това бе през пролетта на 1931 година - минах да заобиколя селата, да сверя часовника си с шопите. Защото шопът е най-точното мерило - кога една власт ще спечели и кога ще загуби. Щом като шопът дигне ръце от една власт - да знаеш, тази власт ще падне. Защото той е прям, открит, смел и не се бои да казва истината. А това е много важно. Аз не вярвам на лукавите люде край манастирите, край оживените пътища, край ханчетата. Вярвам на натуралния шоп.
В Свободния университет - за който започнахме разговора днес - имаше една учебна дисциплина, която се наричаше „Разузнаване психологията на българина, на народа“. И тя бе най-важната дисциплина след търговското разузнаване. Който не познава психиката на народа си, той губи изборите. Александър Малинов, често ходеше да чете лекции - безплатно, разбира се, като всички нас - и той бе слушан с голямо уважение. Той бе магик на камерното слово в зала, в салон, в училище. Голям оратор бе.

- Г-н Буров, вие как узнавахте кой студент в Свободния университет е способен и кой не е. Кой има качества и кой не?
- Имах си свое разузнаване там. Освен това аз правех събеседвания със студентите и узнавах по техните отговори кой има ум, кой не. Кой може и кой не. Кой задава интересни въпроси и кой тълкува правилно онова, което аз искам да не кажа. Да го скрия. Да чете задните мисли на събеседника си или на партньора си в търговията. Това е гениалният замисъл на дипломата и на търговеца - да надзърне в задния двор на съперника си и да види тайната му там. Дипломат, генерал или търговец, който не умее да пази тила си и който показва задния си двор, е обречен на поражение. Вие, комунистите, сте големи дяволи и не позволявате да се надзърне във вашия заден двор сега.

- Защо смятате така?
- Защото е така. Вие например не говорите за вашите мними приятели - предателите във вашата партия, или казано на полицейски език - агент-провокаторите. Премахвате си ги един по един тихичко, мълчаливо (както естествено и ние ги премахвахме някога, както ще ги премахва и всяка партия). Но вие, комунистите, съзнателно и преднамерено, господин Памукчиев, ръсите задния си двор с розово масло и одеколон - да не мирише. Вие представяте всичко само в розови краски - и всички ваши дейци са герои. По ръста и ранга на героите си вие биете всички други партии, взети заедно. Вие представяте за красиви и най-грозните неща. Това е преднамерена, обмислена политика. Сталин например не е позволил на нито един дипломат в Москва, в това число и на нашите двама дипломати професор Михалчев и Стаменов, да отидат до някое село, до някое градче - да видят как живее народът там. Не. Няма такова нещо. А ние, глупаците от Сговора, някога пущахме да ходи всеки където иска и да наднича в задния ни двор. Правехме глупости и ние, но Сталин не прави глупости.

(Следва утре)

 

Коментари

Задължително поле