Велико Търново е сред водещите генератори на икономически растеж в България Инвестиционната среда в Старата столица става все по-добра

Общински съветник дари кувьоз на детско отделение

Ирена Анастасова, БСП: Настояваме да бъдат отменени одобрените учебни програми по история за 10-и клас

Съдят младеж за жесток побой на момиче за отказ от секс

Карлес Пучдемон може да управлява Каталуния от Белгия

Фоторедакторът на „Труд“ Цветан Томчев откри изложба в Будапеща

Горанов: Слабостите от доклада на ДАНС за контрола на акцизните стоки са отстранени отдавна

Йомер Челик: Няма причини Турция да продължи спазва миграционното споразумение с ЕС

Задържаха 24-годишен след скандал пред дома на жена и юмрук върху полицай

Европейската комисия предлага реформа на ДДС

Ивайло Московски: България ще предложи Балкански коридор за високоскоростен интернет 5 G

Васил Велев, АИКБ: Определено има „зелен рекет”, той е факт

Среща между Еманюел Макрон и Ангела Меркел

Част от инфраструктурата на „Галилео“ ще бъде предислоцирана от Великобритания в Испания заради Брекзит

МОН: В 161 училища в страната не се учи днес заради повреди в отоплителните инсталации и висока заболеваемост

Шуман щеше да е евроскептик днес

Европа трябваше да се обедини икономически заради мира и да помага на Африка да се развива заради сигурността

В опит да продадат идеята за Европейския съюз като една нововъзникаща супердържава, поддръжниците на тази теза, започват да приемат един език, който изглежда обявява прехода на ЕС от икономически съюз към федерална държава. Част от въпросната реторика е и описанието на личности като Жан Моне, Алтиро Спинели и Робер Шуман като „бащите-основатели на ЕС”.

Робер Шуман, френски държавник роден в Люксембург, вдъхновява икономическото сътрудническо в Европа със своя план „Шуман” от 1950 г. Но можем ли да създадем очевидна връзка между неговата философия и одобрения през 1992 г. Договор от Маастрихт, с който е създаден Европейския съюз?

Декларацията от 9 май 1950 г., изготвена от Шуман, е манифест, създаващ рамка за траен мир на Европейския континент. Шуман идентифицира двете най-важни държави, а именно Франция и Германия, чиито амбиции за вечна война могат да бъдат преустановени чрез създаване на икономическа зависимост помежду им.

Негово е предложението, че поставяйки производството и търговията на въглища и стомана под контрол на висок общ орган, ще направи „всяка война между Франция и Германия, не само немислима, но и материално невъзможна”.

Две конкретни декларации изглежда внушават, че Шуман повече от логично се застъпва за единен Европейски съюз. Той не само говори за целта на „единна Европа”, но също така настоява, че „обединяването на производството на въглища и стомана веднага ще установи обща база за икономическо развитие, първи етап на Европейската федерация […]”.

Няколко фактора подсказват, че Шуман, който е считан за герой от еврофилите в Брюксел, по-скоро би бил евроскептик според настоящите стандарти.

Твърдението, че Шуман вярва във федерализирането на континента, не означава обаче, че той би приел ЕС в днешния му вид.

Шуман е известен с това, че е силен поддръжник на идеята за търговия между Африка и Европейския континент. Още от 20-те години на ХХ век, сътрудничеството между колониалните сили в Африка винаги е отговаряло на споразуменията на континента. Според Шуман, европейската интеграция може да функционира единствено и само ако има истински интерес за Африканския континент. Неговата декларация продължава по следния начин: „Европа би могла с нарастващите средства да изпълни една от основните си задачи: развитието на Африканския континент”.

Въпреки това, настоящата протекционистка търговска политика на Европейския съюз допринася в голяма степен за проблемите на Африка. Благодарение на селскостопанските субсидии, тарифите и натрапчивите стандарти за храните, Европа направи африканското селско стопанско неконкурентноспособно. Твърде често за африканските потребители е по-евтино да купуват вносните европейски продукти, отколкото местните такива. Ограниченията върху вноса на стоки от Африка са толкова тежки, че е резонно да се твърди, че африканската икономика е умишлено поддържана недоразвита в интерес на европейските селскостопански производители.

В про-пазарната политика на Шуман, свободната търговия е основно средство за постигане на мир, а протекционистките мерки на Европейския съюз са дългосрочна заплаха.

Най-важната точка в про-пазарната политика на Шуман е, че той вижда свободната търговия като основно средство за постигане на мир. Въпреки това през 1950 г., в един по-малко глобализиран свят, търговските връзки между трети страни и ЕС не са били толкова важни, колкото са днес.

Фактът, че ЕС се е обърнал към протекционизма – било то чрез антидъмпингови мерки срещу Китай, или поради липсата на истинска свободна търговия със САЩ, представлява дългосрочна заплаха за мира. Или според думите на Фредерик Бастиа, „ако стоките не пресичат границите, войниците ще го направят”.

Докато Робър Шуман би приел създаване на единен съюз, той определено би отхвърлил идеята за сегашните позиции на ЕС срещу свободната търговия.

* Авторът е журналист в Люксембург, главен редактор на Speak Freely, блогът на European Students for Liberty, като негови статии са публикувани във френските издания Льо Монд и Фигаро, както и в американските Нюзуийк и Нешънъл Интерест.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.