Гениалният творец отличник по пеене, слаб по другите предмети

Музикантът никога не забравя родния си град

Държавният архив в Шумен подреди в изложба непоказвани до момента спомени, писма и снимки за всепризнатия български композитор, музикант, диригент и педагог Панчо Владигеров. Поводът е 120-та годишнина от рождението му, а след работата по ценните документи д-р Антония Панева казва, че експозицията ще заинтригуват дори хора с интереси далеч от класическата музика.

Близнаците Владигерови, произхождат от шуменски род, но идват на бял свят през 18 часа в болница в Цюрих. Баткото Любен на 12 март 1899 г., а Панчо на 13-ти. Майката Елиза Пастернак-Владигерова, лекар гинеколог, бързо се завръща в Шумен. Момчетата растат тук, кръстени са в местната църква „Свето Възнесение“, майката, която свири на пиано, е първата им връзка с музиката.

Професионално шуменската музикална педагожка Павла Вайсман-Жекова първа поема талантливия Панчо, когато още нямал 6 навършени години. Тогава, макар че веднага проявил „изключителните си дарби“, най-вероятно изобщо не е подозирала, че възпитаникът й ще стане толкова известен, а още по-малко, че ще стане негова тъща (Панчо се жени за дъщеря й Екатерина б.а.). Оказва се, че срещите на ученик и музикален педагог на рояла са документирани в нейни спомени. Изложбата представя ръкописът „Впечатления на педагога от развитието на малкия Панчо“. Ако обаче ценителите искат да видят неговия оригинал, както и на други документи, трябва да дойдат в родния град на композитора, архиви не се изнасят, уточнява д-р Панева. Иначе са копирани на 11 пространни пана в мащаб за прочит. След дебютното показване в Шумен на рождения ден на твореца, ще гостуват в страната.

Ценители ще разчетат красивия почерк на музикалната педагожка, която искрено пише, че „за разлика от Любо, който бил много кротък, Панчо бил много палав“. Съучениците му често разказвали за негови лудории. Когато ставало дума за уроците по пиано обаче, момчето се преобразявало. Най-много го интересувало композирането и за това всеки път влетявал при Павла ентусиазирано: „Нека първо да ти изсвиря, измислил съм нова песен. Аз ще му кажа нека първо да свършим урока, че тогава“. А Панчо все нямал търпение да покаже собственото си умение, не да се упражнява с чужди творби. Учителката е описала и куриози, като този с детското пиано на Панчо. Една вечер му се сторило, че е разстроено и извадил клавишите. Хлапакът не знаел, че имат номера отзад, не успял да ги върне по местата им и ревнал, ще се скъса, часът наближава 11 - описва Павла. Прислужницата го съжалила, взела фенер и отишли у учителя Димитър Тюлев. Разбудили го, а той обещал да помогне, но като съмне. Плачът на Панчо го трогнал и посред нощ наредили заедно пианото, а невръстният композитор веднага започнал да свири...

Панчо съвсем не е бил отличник в клас, защото Павла пише - „хвалеше се, че само по пеене има 6, а всичко друго двойки, тройки“. Още от училище го интересувала само музиката, другите предмети не. И явно много добре е осъзнавал, че създава уникални творби, защото сам си изработил печат от гума с издълбани инициали ПВ, за да удостоверява авторство. Удрял инициалите върху композициите си, които били посветени на маминка, дядо, татко, братовчедки. За последното разказват запазени в Държавен архив-Шумен стенограми от Теоретична конференция, посветена на делото на Владигеров. В рамките на творческата среща приятели на композитора разказвали за стила му - той винаги се съсредоточавал върху едно произведение, никога не подхващал няколко наведнъж. Имал тетрадка, в която стриктно вписвал на кого е дал ноти и кога трябва да му ги върне, от кого е взел ноти, както и спомени кога са го представили на унгарския композитор Бела Барток в Берлин.

Известно е, че през 1910 г. семейство Владигерови (1908 г. почива баща му Харалан Владигеров, юрист б.а.) се мести в София, а Панчо постъпва в Частното музикално училище при клавирния педагог Хенрих Визнер. Взема уроци при Добри Христов, а Павла Жекова е отбелязала, че по това време „става сериозен“. Царица Елеонора, голяма любителка на изкуството, му отпуска стипендия и майката с талантливите близнаци заминава за Берлин. Докато учи там, Панчо сключва договор за издаване на произведения му с Universal Edition. Ранно издание с 10 импресии за пиано от 1923 г. е подарил с посвещение на Павла и то също намира място в изложбата. Пак на личността на любимата педагожка и вече тъща е посветено цяло писмо на Владигеров до шуменския общественик и музикант Мирко Каравасилев от 1954 г. по повод инициатива да се признаят заслугите й за музикалния живот на Шумен. Вероятно е имало съпротива покрай факта, че нейният син Антон и шурей на Владигеров е осъден на смърт от Народния съд като офицер от царската армия, а композиторът настоява: „...обясни на културните фактори в родния ми град, че дейността и отдаване заслуженото на П. Жекова няма нищо общо със случая на шурея ми“. Пише и защо Антон не може да бъде смятан за враг.

Изложбата представя и уникално родословно дърво на рода Владигерови - шуменецът Марко Хаджиев е проследил 8 поколения назад чак до 1793 г. Дарил е родовата хроника на архива през 1985 г. Голяма част от изследването са уникални снимки. Сред тях е една на Панчо Владигеров, подарена на Хаджиев от втората съпруга на композитора Елка.

В изложбата ценителите ще видят фотоси на участници и лауреати от Първия международен конкурс за пианисти „Панчо Владигеров“ през 1986 г. в Шумен. До днес традицията продължава и тази година форумът за пианисти и цигулари от цял свят ще бъде кулминация на честванията от 27 май до 7 юни, разказва директорът на фондация „П. Владигеров“ Диана Дечева.

В изложбата могат да се видят и кадри от връчването на званието „Почетен гражданин на Шумен“ на Панчо Владигеров. Случва се на 24 декември 1974 г., когато шуменци честват 75-ия му рожден ден. Церемонията е в театър „Васил Друмев“.

Владигров никога не забравя родния си град. „Най-хубавите си творби е написал тук, в тишина и спокойствие“, пише Павла в спомените си. И изрежда - балета „Легенда за езерото“, операта „Цар Калоян“, „Българска сюита“, клавирните миниатюри „Шумен“, посветени на сина му Сашо... Всяка година по няколко месеца Панчо и Екатерина гостуват в къщата на Павла, превърната в музей на композитора. В нея ревностно е запазена атмосферата от онова време - спалнята, гардеробът на семейството, оригиналното бюро на Владигеров, роялът на неговата учителка и, разбира се, пианото, на което създава рапсодия „Вардар“ в Берлин. В музея му казват пътуващото, защото през 1910 г. Панчо тръгва с него от Шумен за София, после го пренасят в квартирата в Берлин и на него композира от 1-ви до 23-ти опус, написва и рапсодия „Вардар“. Сега е на най-първото си място и ако искате да видите какво е зареждало Владигеров за творчество, стигнете до Шумен. Отворите ли вратата на музея, веднага ще зазвучи рапсодията, изправяла на крака хора в цял свят. А честванията в Шумен са цяла година, но стартират навръх рождения ден на твореца 13 март с Ден на отворените врати в къщата-музей на Владигеров и концерт-матине на деца музиканти.