София има нужда от два пъти повече нови жилища Нарастването на заплатите прави покупката на дом по-лесна

Калоян Паргов: Две години чакам анализ на причините за липсата на шофьори в градския транспорт

Банков скандал тресе Скандинавия След Дания и Швеция е замесена

Административният съд прекрати делата по жалби на роми от Войводиново

Бойко Борисов: Няма да позволим на БСП отново да фалират банки и ние да им ги оправяме През юли България ще влезе в чакалнята на Еврозоната, заяви премиерът

Белгия си търси дълговете от Кадафи Брюксел предлагал на Триполи съмнителна схема

Български производител вдига завод за над 40 милиона лева във Враца

Министърът на туризма награждава победителите от конкурса за детска рисунка „Моята ЕДЕН дестинация в България“

Джендър диверсия в българското училище Платформата за дигитализация е достигнала до 900 школа у нас

Мадуро затвори границата с Бразилия, за да спре хуманитарна помощ

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 22 февруари 2019

Осем съдии задържани в Литва

Германската икономика се нуждае от около 260 хил. чужденци

100 лв. глоба грози продавачи на кукуряк

Ученичка критикува лидерите на ЕС заради замърсяването на въздуха

Щефен Фройнд, европейският шампион с Германия, ексклузивно пред „Труд“: Кракът на Бала бе от платина, Стоичков въобще не го гонех

freundЩефен Фройнд е емблема на три изключително популярни и обичани клуба. Роденият в ГДР халф първо бе в „Шалке“, после спечели всичко в „Борусия“ (Дортмунд), а накрая влезе в Залата на славата на „Тотнъм“.

Като национал на Германия триумфира на Евро 96 в Англия. След края на кариерата си Фройнд заработи като телевизионен коментатор на Острова. Преди световното първетство легендата даде ексклузивно интервю за „Труд“.

– Хер Фронд, вие бяхте един от емблематичните защитници на Германия през 90-те години. Как направихте трансфер от „Шалке“ в „Борусия“ (Дортмунд)? Два силно враждуващи клуба?
– Не беше никак лесно, както сигурно си го представяте. За феновете и на двата отбора не е нормално да се направи такъв трансфер. По онова време, през 1993-а година, „Шалке“ се завърна в Бундеслигата. А с Отмар Хитцфелд тимът на „Борусия“ (Дортмунд) започна да става все по-силен и да се бори за титлата. А моята голяма мечта бе да съм шампион. С „Шалке“ нямаше как да стане тогава. Клубът имаше огромни финансови проблеми. За „Шалке“ се оказа дори необходимо да ме продаде на „Борусия“.

– Каква беше цената?
– Три милиона и двеста хиляди марки. По онова време това бяха страшно много пари. Няколко месеца „Шалке“ преживя с тази сума.

– Имахте ли проблеми с феновете?
– Естествено. Едва днес те най-после разбират напълно ситуацията. В онези години обаче слушах викове „Юда“ от трибуните, когато се завръщах в Гелзенкирхен с екипа на „Борусия“. Горяха картички за автографи с моя лик. Да, напълно съзнавам, че трансферът ми остави завинаги рана в сърцата на „Шалке“. Днес обаче е различно, защото времето лекува. Всяка година „Шалке“ ме кани на мачове на легендите. Горд съм с това. Радвам се, че феновете и въобще цялата общественост около „Шалке“ знае, че съм имал много хубави години в отбора. И съм дал всичко от себе си.

– Станахте легенда на „Борусия“. Спечелихте всичко възможно с отбора.
– Чувствам гордост. И днес вратите за мен в „Борусия“ са отворени. Въпреки че отидох за четири години и половина в „Тотнъм“. Истината е, че „Борусия“ имаше феноменален отбор. Един микс от германски суперзвезди, които президентът Герхард Нибаум, директорът Михаел Майер и треньорът Отмар Хицтфелд привлякоха. Кале Ридле, Щефан Ройтер и Матиас Замер се завърнаха заради тях от Италия. Анди Мьолер и Юрген Колер също бяха при нас, както и моя милост. Благодарение на тези големи имена станах титуляр и в националния отбор на Германия. По това време се учих от моите звездни сънародници и май станах един от тях.

– Какво е чувството да застанеш пред прочутата „Жълта стена на истинската любов“?
– Не мога да го опиша с думи, а само да го ценя безкрайно. В „Тотнъм“ на „Уайт Харт Лейн“ също целият стадион ставаше заради отбора си. Но „Жълтата стена“ е нещо по-специално. В първата година ми беше трудно, защото бях бивш играч на „Шалке“. Налагаше се веднага да се докажа. И именно „Жълтата стена“ веднага почувства, че младото момче играе с цялото си сърце, раздава се и ме подкрепи.

– Наистина ли това е голямата любов?
– Да, в чист вид. Между мен и „Жълтата стена“ царуваше истинска любов. Когато идваш от „Шалке“, не е лесно да спечелиш феновете в Дортмунд. Първата година не ми беше най-силната. През есента дори се озовахме на едно от местата за изпадане. Но завършихме сезона на четвърто място. Трябваше да се боря и с много контузии. Но „Жълтата стена“ видя в мен още тогава един добър приятел. Това ми даде много сила и увереност. Бях щастлив и твърдя, че феновете ме наложиха в титулярния тим.

– Вие сте родом от бившата ГДР. Какво беше отношението към вас?
– Системите бяха коренно различни и лесно се правеха сравнения. Като кадър на ГДР не беше лесно да се наложа в Западна Германия. Имах желанието и манталитета да успея. ГДР беше бедната страна на Германия. Целият Източен блок беше беден. Едва ли аз трябва да разказвам какво е било в България, вие предполагам знаете по-добре. Сега животът навсякъде се е подобрил. Но тогава не беше така. В областта Рур винаги се е работило здраво, аз обичам такъв ритъм на живот. Имах късмета да попадна и на точните хора както в „Шалке“, така и в „Борусия“.

– Три пъти станахте шампион на Германия, но най-големият ви успех е победата във финала на Шампионската лига в Мюнхен през 1997 година. „Борусия“ беше аутсайдер срещу „Ювентус“. Какво се случи?
– Всичко помня. Две седмици преди мача се контузих. За нас беше мечта да стигнем дори само до финала на Шампионската лига. Един ден Юрген Колер, един от най-опитните в нашите редици, излезе пред отбора. Вече беше играл много такива мачове. Във визитката си имаше финали за Купата на УЕФА. Беше съвсем спокоен и ни каза: „Тази година ще спечелим Шампионската лига!“ И повярвайте, само това изречение се оказа достатъчно да ни даде манталитета, от който се нуждаехме. Колер дойде в „Борусия“ точно от Торино и само една година по-късно с нас спечели точно срещу „Юве“. Незабравимо е. Нашият отбор можеше да се справя в тежки моменти и с контузии. Настанихме се на европейския връх. И дълго време „Борусия“ винаги беше между първите осем – или в Шампионската лига, или в Купата на УЕФА.

– Сбор на германски звезди ли е печелившата формула? Днес играят много чужденци.
– Няколко години ние копирахме „Байерн“. Дори ги надминавахме. Днес това е немислимо. „Байерн“ е хегемонът на немския пазар и не може да бъде настигнат. Те винаги взимат най-добрите германски играчи. Дори си мисля, че „Байерн“ никога няма да слезе от върха. Прекалено далеч е пред останалите. Имат огромна финансова мощ. Вижте как например взеха Леон Горецка от „Шалке“. Безпроблемно привлякоха най-добрия играч на един клуб. „Байерн“ действа умно и ориентирано към бъдещето. В „Борусия“ и ние го правихме няколко години и имахме серия от успехи.

– Какъв треньор е Отмар Хитцфелд?
– Когато сам е играел, той е бил офанзивен футболист. И винаги е предпочитал да има един нападателен играч повече на терена, отколкото един дефанзивен. Отмар е много умен човек. Казваше ми например: „Щефен, сам трябва да се пребориш в халфовата линия“. Аз бях по-дефанзивен и трябваше да направя „още нещо“, за да съм титуляр. Днес разбирам колко е бил прав. Имам треньорски лиценз и разкодирам защо и с каква цел ми го е казвал. Хитцфелд е един от специалистите, който просто не може да бъде заменен с по-добър. Неслучайно когато си тръгна от „Борусия“, за клуба настанаха по-трудни времена.

– Как приеха хората в Дортмунд неговия трансфер в посока Мюнхен?
– Това беше логично следствие от успехите му. Всички знаят как действа „Байерн“. След като Хитцфелд бе спечелил всичко с „Борусия“, щеше да го направи и в Мюнхен. За мен той винаги е бил повече от „Борусия“. Помня първата ни титла през 1995-а. Заедно с всички нас и Отмар плачеше на терена. Никога няма да забравя. Беше по-емоционално дори от финала на Шампионската лига. Защото след 30 години станахме шампиони – с „Борусия“ и с Отмар Хитцфелд начело.

– Какво значение имаше след това междуконтиненталната купа?
– Победихме „Крузейро“. От спортна гледна точка това е най-големият наш успех. Шампионът на двата най-силни футболно континента един срещу друг. Тогава мачът бе един и се игра в Токио. Трябваше да определи кой е най-добрият в света. С малко късмет, но не и незаслужено, ние победихме. Една седмица преди мача „Крузейро“ купи Бебето. Имаше още четирима бразилски национали. Голямо удоволствие беше да ги победим. Горд съм. Мисля, че има само 60 германски футболисти с този трофей.

– Вярно ли е, че „Байерн“ може да купи всеки, когото поиска от „Борусия“?
– Да. И това е жалко. По мое време не бе така. В средата на 90-те „Борусия“ беше силен клуб. Ние не само можехме да бием „Байерн“. Станахме шампиони в поредни години. Днес обаче е абсолютно невъзможно да се случи. „Байерн“ е безмилостен. Когато някой отбор се противопостави, те просто му взимат най-добрите футболисти.

– Само преди пет години „Байерн“ и „Борусия“ играха във финала на Шампионската лига. Какво означаваше това за Германия?
– Велико изживяване за страната. Но ето вижте последния сезон. „Байерн“ единствен стигна почти до края. „Борусия“ и „Лайпциг“ отпаднаха в групите. Но онзи сезон „Байерн“ с Юп Хайнкес на кормилото и „Борусия“ с Юрген Клоп направиха нещо фантастично.

– Как решихте да отидете в „Тотнъм“?
– Имаше много предпоставки. Чувствах се отлично в „Борусия“. Моята мечта бе един ден да играя в чужбина. Да отида в по-силна лига. И днес тази стъпка е изключително важна за един професионалист. Трябва да си смел, за да смениш първенството. Насочваш се към друга държава с друг език и различен манталитет. Не знаеш какво да очакваш. Отидох в „Тотнъм“, без да говоря английски. И се наложи да го науча не за месеци, а за дни. Там се общуваше само на английски. Но за мен всичко това се оказа едно безценно училище. Гордея се, че съм част от залата на славата на „Тотнъм“.

– Как един германец получава толкова престижно място в английски клуб?
– В Англия обичат традициите, а „Тотнъм“ е един от най-големите клубове. Такава зала на славата няма в Германия. В тази на „шпорите“ могат да влизат само най-заслужилите. Тези, които са постигнали нещо значимо. По-голяма чест за мен не може да има. „Тотнъм“ е един от марковите клубове на Англия. И моето име стои до тези на Гари Линекер, Юрген Клинсман, Глен Ходъл, Ози Ардилес. Велико! Редица световни и европейски шампиони са защитавали цветовете на този славен клуб.

– Защо „Тотнъм“ не може да печели титли?
– Последните години отборът беше близо. Ако „Лестър“ не беше изиграл толкова силна година, „Тотнъм“ щеше да е шампион през 2017-а. По-лошото е, че тези, които тогава останаха отзад като „Манчестър Сити“, „Арсенал“ и „Манчестър Юнайтед“ се развиват твърде бързо. „Сити“ взе Гуардиола, там е също и Бегиристайн. Влагат се милиарди. От финансова гледна точка „Тотнъм“ не издържа. Но въпреки това „Тотнъм“ пак е в голямата четворка. По мое време целта беше да сме в първите шест. А често бяхме между 9-то и 11-то място. Най-накрая при Маурисио Почетино отборът е в Топ 4 и това е отлично. Пак ще играе в Шампионската лига. Погледнете „Сити“, „Юнайтед“, „Челси“, „Арсенал“ и „Ливърпул“ – всички те са по-богати.

– Вечно ще продължи противопоставянето между германския и английския футбол. При националните отбори Германия води с много. Но сега английските клубове са пред немските.
– И тази тенденция ще продължи. В последните 2-3 години отборите в Бундеслигата изостанаха. Отдалечаваме се от спортна гледна точка. Клубовете се управляват от успешни бизнесмени, но все по-малко бивши добри футболисти получават работа. Нито като треньори, нито в борда на директорите. А опитът може да е много ценен.

– Като телевизионен анализатор как коментирате днешните трансферни суми?
– Из основи съм шокиран. Делото Босман започна през 1996 година и оттогава всеки може да напусне свободно, когато изтече договорът му. В последните сезони трансферните суми експлоадираха. Няма логика. Футболът ще оцелее. Само че има клубове, които са толкова мощни финансово, че просто не оставят шансове на другите. Вижте как ПСЖ купи Неймар от „Барса“. Необяснимо висока е сумата. По този начин, който има пари, отслабва директен конкурент в Шампионската лига. „Байерн“ го прави от десетилетия, но само в Германия. Развитието на футбола е опасно. Оказва се, че само 5-6 клуба в Европа могат да спечелят Шампионската лига. Няма никаква изненада. Няма интересни отбори, които преживяват от собствения си оборот, който примерно е 5 милиона евро.

– Осман Дембеле направи един силен сезон и „Барса“ го купи за 150 милиона евро.
– Жалко е, че така стана, защото имаше договор за още четири години. Сумата е голяма. Не е и реална, но беше платена. Пазарът се побърква. Дори когато е ясно, че е грешно решение. Дембеле си позволи да обяви стачка. При такова нещо клубът трябва да има право да накаже футболисти, а правилата да не позволяват трансфер.

– Рекордният трансфер на „Байерн“ е само 41 милиона евро за Корентен Толисо. Но баварците явно успяват да се съревновават с най-богатите.
– В Германия можете да дадете пример и с „Фрайбург“, където много работят с юношите. Там развиват треньорите си от академията до първия отбор. Кристиян Щрайх върши страхотна работа и винаги успява да спаси отбора, благодарение на млади таланти. Възпитанието функционира, а за мен то е основното. Сигурен съм, че в България имате много талантливи играчи, но трябва да се направят центрове. Такива ако тези, които донесоха на Германия световната титла в Бразилия. През 2003 и 2004 година и у нас беше много тежко. Отпаднахме в групата на Евро 2004. Оттогава всеки клуб от Бундеслигата трябва да има академия. А тази цел налага да привлечеш добри треньори за децата. Това беше важно за Германия, важно е и за всички останали. „Байерн“ и „Борусия“ го направиха.

– Играл сте малко и в „Лестър“. Вярвал ли сте, че този отбор ще стане шампион?
– Разбира се, че не. Това е традиционен клуб, не толкова голям като „Тотнъм“. Но е добре ръководен. През 2003 година се направи нов стадион. Изиграх един сезон там и въпреки че изпаднахме накрая, се срещнах с прекрасни хора, фенове. Има супердербита като това с „Нотингам“ или „Дарби Каунти“. Да видиш „Лестър“ като шампион, след като пак е влязъл във Висшата лига, е невероятно.

– Кажете като германец – какво е чувството да победиш Англия на „Уембли“ и след това на същия стадион да станеш шампион? Това се случи на Евро 96.
– Най-голямото, което може да се случи. Имам общо осем титли. Но със своята страна да триумфираш е най-специалното. Усетих го, когато се прибрахме. Цялата страна ни гледаше. В групите са ни наблюдавали по 10 милиона души, а на финала – всички. Разбира се, че е особено да играеш на „Уембли“ срещу Англия и да биеш накрая. Когато си Германия, трябва да се класираш поне на полуфинал на голямо първенство. Всичко друго се приема за провал. Знаехме, че можем да бием Англия и ако го направим после ще станем шампиони. На финала срещнахме Чехия, която също имаше прекрасен отбор. Тогава играхме на стария „Уембли“, който беше също уникален стадион. Атмосферата бе невероятна. Помня как трибуните пееха и настръхвах.

– Как така германците са такива експерти при дузпите?
– Бих го обяснил с нашия манталитет. Ние, германците, знаем, че трябва да стигнем до края на турнирите. На осминафинали, четвъртфинали също може да има дузпи. Не винаги успяваш да победиш в редовното време. Германците винаги са тотално фокусирани и просто знаят, че ще вкарат топката в мрежата. Не знам дали помните с каква лекота вкарахме всички дузпи в полуфинала срещу Англия.

– Как виждате Германия на Мондиал 2018?
– Ние сме големият фаворит, заедно с Франция. Ако сравнявам двата отбора, французите в атаката дори са малко по-добри. Мбапе и Гризман са просто отлични. Жиру е опитен. Невероятно големи футболисти с огромна скорост. Контролират динамиката. Но въпреки това мисля, че ние сме малко по-силни. В отбрана имаме Хумелс и Боатенг, както и Зюле, който се развива супер в „Байерн“. За мен титлата се печели със защита. Затова поставям Германия на първо място.

– Накрая да завършим с вашите впечатления от българския футбол?
– Играл съм срещу България. Помня как ни бихте с 3:2 в европейска квалификация през 1995 година. Имахте страхотни Христо Стоичков, Красимир Балъков, целия ви отбор. Но след това победихме България с 3:1 и си осигурихме класирането.

– Кои българи цените?
– В момента не мога да кажа конкретно име. Мразех да играя срещу Красимир Балъков. Беше технически перфектен и често ме лъжеше. Левият му крак не бе от злато, а от платина. Много бързо се обръщаше. Веднъж играх срещу Христо Стоичков и „Барселона“. Него пък въобще не можех да го гоня, нямаше смисъл. Какъв играч само! Вероятно най-добрият за всички времена на България.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Абе бойчев-пак ли с тоя стоичков???Спри се бе,И.З.Р.О.Д чорбарски!!!Еййй,значи този пишмянжурналист когото и да интервюра-все за кюрда стоичков трябва да спомене!!!И то само добри думи,защото е кощунство да се говори против кюрда!Да Е.Б.А мама ти стоичковист долен!!!От тебе журналист не става!!!Ходи да правиш свирки на цървула,дето носеше все номер 8 ! Плужек!Подвижно кюфте!!!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.