Ще “изчегърта” ли К. Петков българщината в Македония

Кандидатът за премиер обяви „нов подход“ към комшиите

Зад декларацията очевадно прозира национално предателство

В сегашното бездуховно време единствено защитата на българщината в Македония обединява нацията. Появи се обаче пукнатина, която застрашава родолюбивата кауза. Оня ден Кирил Петков направи изявление за Македонската информационна агенция.

„Искаме нов подход за решаване на проблема между Скопие и София“, декларира кандидатът за премиер. „Този път, ако зависи от българската страна, политиците няма да бъдат проблем“, подчерта той. Неговият побратим Асен Василев се солидаризира.

Зад „новия подход“ очевадно прозира национално предателство. Или „изчегъртване“, каквато е модерната дума в настоящия исторически момент. Заличаване на всичко българско отвъд югозападната ни граница. Мнозина са се упражнявали върху тази материя.

Кои са?

Баща на македонизма е сръбският политик Стоян Новакович. В края на XIX век той изготвя стратегия за сърбизиране на областта.

„Тъй като българската идея, както е известно на всички - пише Новакович, - е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно да бъде разколебана, изнасяйки срещу нея само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, няма да е в състояние сама да изтласка българската и по тази причина на сръбската идея ще u бъде нужен някакъв съюзник, който да е твърдо срещу българизма и да съдържа в себе си елементи, които могат да привлекат народа и народните чувства, отделяйки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма...“

„Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да бъдат в по-непримиримо положение отколкото с македонизма“, потрива ръце балканският хитрец.

Автор на лозунга „Македония за македонците!“ е самият Уилям Гладстон. Според него „македонци“ е събирателно понятие за разноетническото население в областта. То е подложено на всевъзможен натиск, включително „въоръжена пропаганда“. Трябва да се остави свободно да се самоопредели с автономия. Това било и искането на българския елемент, за който работи ВМОРО.

Яне Сандански пък проповядва единна османска нация. След Младотурската революция през 1908 г. той става пламенен агитатор на етническия компот за претопяване на българщината. Забележителна е неговата реч в Неврокоп. Пиринският орел оглежда тълпата и се провиква:

„Ей ти, нещастни народе! Ти, който си тъпчен от 500 години насам под краката на тиранията, а днес добрите синове на Отечеството я премахнаха и създадоха щастие в живота на всекиго, което щастие не ще има край. Вий днес живеете под знамето на равенството, братството и свободата.“

Отечеството с главно „О“ на Яне е Османската империя.

Ето го и Димитър Благоев. На 10 декември 1917 г. апостолът на социализма взема думата в Народното събрание. Изнася кратка, но съдържателна историческа сказка. Българите дошли на Балканския полуостров, за да поробят славяните, пледира той.

В сюблимието на неговата реторика му задават неудобен въпрос. „Ами вие сте родом от Загоричане?“, скача възмутен депутатът. Благоев го смразява с поглед и изстрелва: „Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собствено управление.“

„Какво търсиш в България тогава?“, пита друг патриот от залата. Македонският славянин се прави на глух, защото е избран като български гражданин в българския парламент.

На 6 май 1924 г. във Виена е подписан така нареченият Майски манифест. Той е изготвен с прякото участие на БКП и Коминтерна. Смисълът на манифеста е да ампутира Македония от България и да я вкара в утопична червена Балканска федерация.

Десетилетие по-късно Коминтернът излиза с официално становище, което признава македонската нация.      Документът е изработен в Москва в съавторство с безродниците Георги Димитров и Димитър Влахов.

През Втората световна война българската армия освобождава почти цяла Вардарска и източната част на Егейска Македония. Сръбската и гръцката тирания са ликвидирани, организирана е наша администрация. Но от ден до пладне...

След превратния Девети септември обезбългаряването влиза в самите предели на отечеството. През 1946 г. Десетият пленум на ЦК на БКП пуска директивата Пиринският край да се македонизира. Оказва се, че делегатът Евтим Георгиев вече е челник. „Ние сме си поставили за задача да внедрим македонско съзнание сред населението“, тържествено обявява той.

Не всичко обаче върви по партийната магистрала. На съвещание през 1948 г. секретарят на околийския комитет в Петрич признава:

„Провеждането на декларацията на Десетия пленум среща много трудности. След декларацията на Десетия пленум аз и другите другари станахме македонци. Когато провеждахме декларацията пред партийния актив, ние им говорим, че са македонци, а нашите другари казват, че и македонците от Вардарска Македония са българи. При преброяването ние извършихме натиск. Областният комитет ни определи да има в нашата околия 60-70 процента македонци. Ние позасилихме работата и получихме 90 процента македонци.“

През 1992 г. нашите новоизлюпени демократи се натиснаха да докажат, че наистина са такива. Първи признаха Република Македония - без уговорки. Най-важната трябваше да е комшиите да нямат претенции към Пиринския край.

Гърците например поставиха условие за името и знамето на изкуственото държавно образувание.

Македонистите усетиха нашето безгръбначие и започнаха да се гаврят с българската история. Плюят по българщината, трошат войнишки паметници, прокараха магистрала през гробовете на предците ни.

Нямаше да е така, ако не бяха националните предатели от Яне Сандански насам. Сега един въпрос щръкна със страшна сила. Дали Кирил Петков ще е поредният безродник?

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи