Ще разкрие ли Европарламентът тайните си договори с Big Pharma?

От осемте договора за закупуване на ваксини, подписани от ЕС с Big Pharma, само три са официално достъпни за обществеността: СureVac, AstraZeneca, Sanofi-GSK

Един от основните заподозрени за договорите в сянка е Ричард Бергстрьом, бивш ръководител на „основното фармацевтично лоби в Европа

В Европа се надига възмущение срещу задкулисните договори на ръководството на ЕС с производителите на ваксините срещу коронавируса.

В продължение на няколко месеца различни НПО, парламентаристи и журналисти се опитват да получат информация за преговорите между Европейската комисия и корпорациите за производство на ваксини. "И срещнахме стена!" - пише френският Le Monde. „Изглежда, че законодателството на ЕС за достъпа до документи не се отнася до преговорите за ваксината срещу COVID!“ - цитира вестника Оливие Хьодеман, координатор на ''Наблюдение на корпоративна Европа'' (НКЕ) - НПО, която изследва „въздействието на корпоративното лобиране за формирането на политиките в ЕС“.

Тази НПО подаде жалба до европейския омбудсман Емили О'Райли, която на 22 януари започна разследване за „неизпълнение на задължението за правилно обработване на исканията за публичен достъп до документите“.

Тези усилия дадоха някои плодове. На 19 януари беше обнародван договора с немската лаборатория, произвеждаща ваксината Curevac. А след 10 дни и сделката с англо-шведската компания AstraZeneca.

Основните моменти в тези договори обаче бяха почернените текстове в документите, каза Паскал Канфен, председател на комисията по околната среда, общественото здраве и безопасността на храните (ENVI) в Европарламента. През октомври 2020 г. той поиска от европейския комисар по здравеопазването Стела Кириакиду да оповести публично „четирите елемента на всеки договор с фармацевтичната индустрия: структура на разходите и цената, мястото на производство, режима на интелектуална собственост и режима на отговорност“. Искаме тези точки да станат известни на всички, каза Канфен.

Основното е приватизацията на доходите и социализацията на загубите

Le Monde отбелязва, че Еврокомисията не е отговорила по никакъв начин на онова, което е очевидно за всички непредубедени експерти: „Научната зрялост на ваксините не беше решаващ фактор в европейската стратегия за предварителни поръчки на ваксините, а други критерии, специално икономически, имаха приоритет. По този начин американските компании Moderna, Pfizer-BioNTech, както и Johnson & Johnson, по време на преговори с Еврокомисията, „настоятелно настояваха да бъдат освободени от отговорност в случай на негативни последици от ваксинацията“, заяви високопоставен член на Европейската комисия.

Цената на ваксините, закупени от ЕС, остава засекретена. „Въпреки че договорите с Curevac, Sanofi/GSK и AstraZeneca бяха публикувани от Еврокомисията, параграфите, касаещи цената на една доза, бяха внимателно скрити. Само компютърна грешка позволи на няколко медии ... да получат достъп до поверителната информация в договора с AstraZeneca“, пише изданието.

New York Times (NYT) също се присъедини към критиките на задкулисните договори на Big Pharma: „Когато членовете на Европарламента започнаха да четат първия договор за закупуване на коронавирусни ваксини, те забелязаха, че нещо липсва ... Цената за доза? - почернена. Графика за производство? - почернен. Авансова сума? - почернена. И този договор между немската фармацевтична компания CureVac и ЕС се счита за един от най-прозрачните в света".

NYT научи, че правителството на САЩ е финансирало разработването и производството на ваксините от всички американски фармацевтични компании и по-специално изцяло е заплатило за развитието на ваксините Moderna и Novavax. Въпреки че тези ваксини се финансират от американските данъкоплатци, "фармацевтичните компании притежават патентите изцяло". Това означава, че те „могат да решат как и къде да произвеждат ваксините и колко ще струват“.

Няколко страни по инициатива на Индия и Южна Африка, подадоха петиция към СЗО фармацевтичните компании да се откажат от правата на интелектуална собственост за коронавирусните ваксини, така че и други производители също да могат да започнат да ги произвеждат. Идеята обаче е почти обречена на провал заради „съпротивата на САЩ и Европа, където производителите на лекарства казват, че патентите и печалбите от тях са източник за техните иновации“.

Това е, което трябва да бъде записано в историята на "пандемията", са печалбите на Big Pharma на първо място. Медицински съображения и човешкото здраве нямат нищо общо с това.

Тайната на цената на договорите се пази по всякакъв възможен начин. „Някои фармацевтични компании са включили в договорите си клаузи за доставката, което им позволява да преустановят доставките, ако страните разкрият цената“, пише NYT.

В средата на февруари 2021 г. под натиска на обществеността ръководството на ЕС все пак обяви своите договори с производителите на ваксини. „От тях може да се види как европейските власти са се огънали под изискванията на фармацевтичната индустрия. Три договора са публично достояние, пише френският L'Humanite. ''Най-важните части от текста бяха скрити под предлог за защита интересите на лабораториите монополисти. Параграфите, свързани с приватизацията на доходите и социализацията на загубите, бяха почернени в публикуваните договори. Но от това, което е видимо, е ясно, че отговорността за страничните ефекти от ваксините ще се носи от държавите-членки на ЕС''.

От осемте договора за закупуване на ваксини, подписани от ЕС с Big Pharma, само три са официално достъпни за обществеността: СureVac, AstraZeneca, Sanofi-GSK. Брюксел обещава скоро да представи и четвъртия, сключен с американската фирма Johnson & Johnson. Moderna и Pfizer-BioNTech, производители на двете основни и най-скъпи ваксини в сравнение с другите ваксини, все още отказват да публикуват каквато и да е информация за договорите си с ЕС.

L'Humanite започна собствено разследване на договорите в сянка. Един от основните заподозрени в тези тайни сделки е Ричард Бергстрьом, бивш ръководител на „основното фармацевтично лоби в Европа“, а именно Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA), в състава на която влизат някои от най-големите компании в бранша, като GlaxoSmithKline, Novartis, Pfizer, Lilly и Johnson & Johnson.

„Бергстрьом присъстваше на всички етапи на преговорите. В дневниците за официалните срещи с европейските комисари и членовете на техните кабинети ... от пролетта на 2020 г. неговите представители са се срещали 34 пъти в Брюксел с ръководители на най-високо ниво: 15 пъти с комисаря по здравеопазването Стела Кириакиду и 8 пъти с комисаря по вътрешния пазар Тиери Бретон".

Британският Guardian съобщи за съмнителната роля на EFPIA и лично на Бергстрьом в ситуацията с ваксините за Европа. Преди 3 години, според изданието, ЕС се обръща към Big Pharma, членове на публично-частното партньорство Innovative Medicines Initiative (IMI), с предложение да започнат разработването на ваксини срещу патогенни организми, включително и коронавируси, с цел да имат време да ги създадат преди появата на епидемичните огнища. Управата на IMI, състояща се от служители на Еврокомисията и представители на EFPIA, отхвърли тази инициатива.

В момента 62 евродепутати разпространяват петиция, изискваща допълнителна информация по всички въпроси, свързани с ваксинацията. Въпреки това, е малко вероятно ЕС, който е зависим от Big Pharma, да надделее над глобалното фармацевтично чудовище. А дали интересите на евробюрокрацията и  монополистите от фармацевтичната индустрия са толкова далеч един от друг?

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

Коментари

Задължително поле