Борис Джонсън - неговите корени, история и път към властта

Прадядо на Джонсън е Али Кемал бей, известен османски журналист, убит от бандити

(Превод за „Труд” - Павел Павлов)

Тереза Мей започна премиерските си пълномощия с триумфалната победа на британските консерватори в референдума за Брекзит. Тя обаче завърши катастрофално. Саркастичните английски медии дори не трябваше да мислят два пъти и веднага нарекоха позорното оттегляне от властта на плачещата Мей - mayhem, в превод поражение. Мрачен дребосък, в сянката на гиганта от славното минало, Желязната дама, сама унищожи всички възможности за излизане от ЕС в потенциално благоприятната ситуация за себе си и за своята партия. Наследникът на Мей, чието име ще бъде официално обявен едва в края на юли, ще трябва да изчисти авгиевите обори на консервативната партия, живееща в страхливост, липса на инициативност и мекушавост на собствените си лидери.

Резултатите от първите кръгове на гласуване, показаха, че най-вероятно плачещата Тереза ще бъде сменена от истинския ренесансов човек, майстора на позьорството, употребяващия кокаин от 35 години, обекта на злонамерени подигравки и жестока завист. След като слезе от първите страници на вестниците, днешният безработен бивш външен министър и бивш кмет на Лондон не се нуждае от специално представяне, защото благодарение на яркия си образ него го познава почти всеки. Много неща се говорят за Борис Джонсън. Говори се, че той е експерт по древна гръцка история и отличен боксьор, ръгбист и тенисист. Твърди се, че във вените на Борис, който изобщо не е Борис, а е Александър, тече кръвта на английски и френски крале.

Джонсън е роден през 1964 г. в Ню Йорк. Ако се вземе мястото на раждане, малкият Борис с родители британски поданици, има право на американско гражданство. Ако се опитате да преброите местата, които Джонсън може да нарича своя родина, няма да ви стигнат пръстите. Великобритания, Османска Турция, Черкезия, балтийските държави, САЩ, Белгия, Русия. Нека добавим към тази запалима смес и влиянието на еврейските и германските корени и ще придобием жив пример на човека парадокс, толкова ярък, многостранен, хаотичен и противоречив като града, който Джонсън ръководеше от 2008 до 2016 година. Прадядо на Джонсън е Али Кемал бей, известен османски журналист, редактор и поет с либерални възгледи. Бил е 3 месеца министър на вътрешните работи в последното правителство на Високата порта, Али Кемал е отвлечен и убит от революционно настроени бандити за държавна измяна и, по мнението на убийците, бъдещите управници на Турция, заради твърде многото любов към арменците. Османската империя надживява своя министър само с 11 дни. Синът на Али Кемал - Осман Али, след смъртта на баща си спешно бяга в Обединеното кралство, където сменя името си на Уилфред Джонсън, вземайки моминското име на майка си. Така се ражда династията Джонсън, която освен Борис, включва и бившия член на Европарламента и баща на Борис - Стенли Джонсън, бившият транспортен министър Джо Джонсън и телевизионната водеща Рейчъл Джонсън.

Борис е тихо дете, твърдоглав маниак ботаник, който чете списание The Economist на 9 години. Западните традиции за култивиране на политическия елит са близки до аристократичните порядки от преди 300 години, така че Борис първоначално учи в брюкселско училище, а след това в елитния колеж Итън и в университета Оксфорд, където си създава и поддържа близки познанства с бъдещите влиятелни членове на Консервативната партия. Джонсън избира журналистиката като основа за политическата си кариера и започва работа в Daily Telegraph, където бързо достига до поста главен политически наблюдател, а след това и до главен редактор на списанието Spectator, свързан с Daily Telegraph. Постът му на редактор в това списание се смята за стъпка по пътя към върха на Консервативната партия.

Следващата стъпка, която Джонсън прави от 2001 до 2008 г., е място в Камарата на общините. Там си създава славата на противоречив сам на себе си политик. Изказва се в подкрепа на британското участие и помощ за американската окупация на Ирак, а след пътуването му до Багдад иска оставката на Тони Блеър, вкарал Британия в тази война, а популистките по форма и лейбъристките по същество искания за намаляване на разходите за обучение бяха комбинирани с оплаквания за тежкото положение на британското образование. През 2007 г. Борис става главната звезда на своето шоу, когато се бори да стане кмет на Лондон, и обещава на избирателите си да реши проблемите с престъпността и задръстванията. Но забележително е, че действията му като кмет наистина довеждат до рекорден спад в престъпността и до някакво транспортно облекчение за този все по-презастроен и претоварен град. Неговите критици, твърдят, че падането на престъпленията се дължи на естествени причини. Неговият наследник на поста, лейбъристът Садик Хан, постави своя акцент върху борбата срещу изменението на климата и социалното неравенство, но поради някакви причини нивото на престъпността отново започна да се качва и стигна до нива, сравними с тези на Джак Изкормвача, и остави назад Ню Йорк и Москва.

Връх в кариерата на Джонсън като кмет на британската столица беше брилянтно организираната и отлично проведена олимпиада през 2012 година. Четири години по-късно Джонсън активно участва в кампанията за излизане на Великобритания от ЕС, а в новосформираното правителство на Тереза Мей поема поста на външен министър, въпреки че според много експерти той е имал реалните шансове да се пребори за най-високата длъжност, но не го прави. Не е ясно дали причината за това е банална страхливост, неувереност в решителната победа, или тънките сметки да изчака, докато другите свършат цялата мръсна работа по излизането от ЕС и след това да стане премиер на независима Великобритания.

Двете години, през които Борис служи като външен министър, са белязани от ужасен политически махмурлук от страна на консерваторите. Оглушителният успех, съчетан с пълното неразбиране за това как да се възползват плодовете му, пречките пред изпълнението на волята на британците, съчетано с отсъствието на воля за тяхното преодоляване, грандиозния електорален кредит на старта, който се превърна в най-ниския рейтинг на партията на финала. По време на дългата си кариера Джонсън бе белязан от толкова много странни, нелепи и просто лоши действия и изявления, че дори британските медии се умориха да му се подиграват и това му струва много.

През май 2016 г. той спечели хиляда паунда в конкурс за обидни стихове за Ердоган, участвайки с акростих за страстната любов на турския президент с коза. Този факт, че правнукът на врага на първия президент на Турция, отправя подобни думи към дванадесетия турски президент, му създаде проблеми в Анкара, но го прослави в цяла Европа като борец за свободата на словото. Вътрешните кавги в партията на торите бяха наречени от него папуански канибализъм, което силно обиди Папуа и Нова Гвинея. Обяснението му защо Обама не харесва Великобритания бе свързано с неговата кенийска кръв, помнеща британските колонизатори, и предизвика сериозен скандал. Сравнение му на жените с бурки с пощенски кутии, изявлението му, че създаването на ЕС е било мечтата на Наполеон и Хитлер, и накрая направи паралели между Путин и световното първенство по футбол със същия този Хитлер, който провежда Олимпиадата през 1936.

Списъкът на Джонсън се актуализира почти всяка седмица и той винаги преминава границата между тънката провокация и праволинейната грубост като скакалец и така си спечели славата на безумец с необуздан език и на британския Тръмп. Но в съответствие с глобалната тенденция на умората на обществото от традиционните политици, този шут със синя кръв, умело се противопоставя на мудния и пасивен елит и плътно се доближава към стола на премиер.