Затварянето на въглищните централи не е административно, а е пазарно, те не могат да издържат на пазара, не са конкурентоспособни. 

Това каза Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите в правителството на Николай Денков и преди това в служебния кабинет на Марин Райков, по БНР.

"Въглищните централи загиват навсякъде в Европа. Има редки случаи на активизиране на някоя въглищна централа, да речем в Германия, за няколко месеца, но това е много рядко. Общата тенденция е рязък спад. Великобритания напълно се изтегли от въглищата. За 8 години Великобритания мина от 40% ток от въглища до 0, без да има никакъв трус в страната. Просто процесът беше управляем". 

Според него в последните години не е обяснено откровено и ясно на хората "какво е абсолютно неизбежно, а това е затварянето на въглищните централи, както и да има план за алтернативи".

ТЕЦ-овете не са конкурентоспособни заради цената на въглеродните емисии, които не са свързани със Зелената сделка, а са по-стара европейска и глобална политика, както и заради ниските цени на възобновяемата енергия (ВЕИ).

"Картата за въглеродна неутралност няма никаква обвързваща сила. Фактът, че не е приета в парламента, означава единствено, че не сме изпълнили някакъв ангажимент към Плана за възстановяване и устойчивост, който сами сме поели. Ние не си изпълняваме едно договорно задължение, което сами сме предложили. Лошата комуникация, предизборният популизъм довеждат до това, че да, можем да загубим пари. Но по-лошото е, че бавим целия процес на (енергиен) преход", коментира Попов.

Няма да загубим всички пари по ПВУ, смята той.

Юлиян Попов коментира, че заявленията на Урсула фон дер Лайен са да няма никакви отстъпления от основните цели на Зелена сделка:

"Докладът на Марио Драги, наложил се като едва ли не икономическа стратегия на Европа, прави в много голяма степен именно това. Той се фокусира върху конкурентостта на Европа, а в основите ѝ лежат новите технологии, които са основна част от Зелената сделка. Няма отстъпление от целите. Това, което виждаме, е нови думи - като конкурентоспособност, но няма да видим промяна на политическата позиция по отношение на Зелената сделка". 

Попов подчерта, че Зелената сделка не се отнася до това да се затворят въглищни централи, а е една "много широка икономическа стратегия, обхващаща и земеделие, индустрия, енергетика, качество на околната среда, социални въпроси и много други":

"Тези неща няма да се променят. Просто фокусът ще бъде в много по-голяма степен върху инвестиции, иновации и конкурентоспособност на европейската икономика". 

Целта за постигане на нулеви въглеродни емисии е глобална, а не само на Европейския съюз, беше категоричен бившият министър на околната среда и водите и уточни, че "държави, които се намират на по-задна позиция по отношение на икономическото си развитие - като Индия и Китай, отлагат тази цел с 10 или 20 години, но целта остава":

"Глобалното съгласие за излизане от фосилни горива от 2023 г. в Дубай, където България игра доста сериозна роля в тези преговори, беше постигнато. ... Целта е глобална и е подкрепена от абсолютно всички държави. Останалото е популизъм".    

По думите на Юлиян Попов голям проблем на ЕС е изключителното изоставане от Китай по отношение на зелените технологии:

"Китай ни бие по отношение на соларна енергия, вятърна енергия, батерии, електрически автомобили и автобуси, кабели. Във всичко това Китай е много по-напред от ЕС. Т.е. китайската "зелена сделка" работи много по-добре от европейската Зелена сделка".