Ще си дадем сметка че БВП е паднал с 5% в целия свят и че животът никога няма да бъде същият. Този, който може отсега да предвиди тези неща и да се адаптира, ще оцелее

Мегазвездата на киното Меган Фокс пристига у нас след две седмици, съобщи наскоро първо за „Труд“ Ярив Лернер. Като кинопродуцент е негова заслугата България да стане втора родина за холивудския елит и тук да снимат Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Брус Уилис, Долф Лундгрен, Жан-Клод Ван Дам и много други. Днес Ярив има нова блестяща идея - да покани световния волейболен елит на турнир в София. За нея, за революционната технология на неговата фирма при заснемането на видеоматериал, родена в кризата с коронавируса, за йога фестивалите и още куп неща говорихме с г-н Лернер.

- Г-н Лернер, кризата с коронавируса доведе ли до намиране на нови решения в правенето на кино?
- Да, определено, особено в снимането на реклами, каквито правим много напоследък. Нашата компания B2Y Productions измислиха фантастична система на дистанционно заснемане. Представете си: режисьорът си е вкъщи в Лос Анджелис, клиентът е във Франция, екипът - в България. Чрез жива връзка може да вижда и контролира това, което се заснема. Забавянето е само 1 секунда, минимално е. Преди пандемията не сме и сънували, че такова нещо ще бъде възможно, а ето че извънредната ситуация ни принуди да намерим нови методи на работа.

- Какви проекти предстои да се снимат в Бояна това лято?
- Вече знаете за Till Death с Меган Фокс, който ще снимаме през юли, предстои още трилърът The Devil’s Light на Lionsgate, филмът на ужасите Abyzou на режисьора Оливър Парк и Cobweb. А през октомври започваме снимките на Christmas Stories.

- Разбрах, че имате доста интересен проект, който не е свързан с киноиндустрията. Разкажете за него.
- Да, организирам международен турнир по плажен волейбол. От 6 до 9 август тук, в България, на Панчаревското езеро ще дойдат едни от най-добрите спортисти в света, говорим за елитни атлети, олимпийци.

- Как ще убедите едни от най-големите атлети в света да дойдат да се състезават на Панчаревското езеро?
- Заради пандемията всичките им събития са отменени. Принципно, ако си волейболист, лятото е сезонът, в който изкарваш пари за цялата година. Тренираш цяла година, а лятото играеш. Ако си топ играч, можеш да си изкараш седем - осемстотин хиляди долара годишно. Но тази година нещата са различни, почти всички състезания бяха отменени. Олимпийските игри няма да се състоят, това е особено тежко за тези, които са се готвили цели четири години за това. Другият фактор е да имаш добър награден фонд, а ние успяхме да наберем награден фонд от 20 000 евро.

- Как избрахте мястото за турнира? Защо на Панчарево?
- Преди две години обикалях из района да оглеждам за терен за един филм. И видях някаква огромна шатра. Отидох да проверя какво има там, и какво да видя? Игрище за плажен волейбол! С пясък, мрежа и всичко. През зимата е покрито с шатрата, а през лятото го откриват. Собственик се оказа Онур Кара - цял живот се е занимавал с енергетика, а сега е решил да се пенсионира и да прави това, което обича. Когато през 2013 г. дойдох тук от Калифорния, това, което най-силно ми липсваше, беше волейболът. Това, че през уикенда не можеш да отскочиш до плажа и да поиграеш малко... Аз съм бил професионален волейболист, но сега вече играя само за удоволствие, а и за да поддържам форма.

- Все пак сте на езеро, усещането не е като на плажа в Калифорния.
- Напротив. Точно това е номерът! Когато играеш волейбол, знаете ли кое дава усещането за плаж? Пясъкът. Ако настилката край бара е чакъл или плочки, ами това не е плажен бар! Но когато почувстваш пясъка между пръстите на краката си, усетиш ли мириса на пясък, това моментално събужда спомените ти и създава илюзията, че си на истински плаж. Това е важен детайл. А г-н Кара си е дал труда да се погрижи за детайла и е докарал пясък от плажа - 200 тона пясък, за да запази усещането.

- Предполагам, че ограниченията за пътуване и карантината във връзка с пандемията усложняват доста организацията на такова събитие. Как ще се справите?
- Следваме същите процедури като в киноиндустрията. Три дни преди датата на отпътуване се правят тестове, три дни след пристигането пътниците са под карантина. Поне довчера това бяха изискванията, утре може да са други. Информацията постоянно се променя. Това е нов вирус, така че много неща са неизвестни. В момента се надига втора вълна, но според вирусолозите, този път щамът е много по-малко смъртоносен, отколкото през зимата. Вероятно през зимата силата му се увеличава. Повечето от нас ще се разболеят, защото вирусът е силно заразен.

- Има ли заболели от ковид-19 сред познатите ви?
- Да, познавам няколко души - едни се оправят вече, други в момента са болни. Бащата на един приятел в Щатите почина от ковид. В България няма чак толкова много болни. Но според мен това е, защото в България властите се справиха отлично със ситуацията, като наложиха извънредните мерки достатъчно рано. Знам, че тук всички се оплакват от правителството, но специално в тази ситуация действаха изключително добре. В много малко държави се справиха толкова добре.

- Как си го обяснявате?
- Мисля, че до голяма степен се дължи и на дисциплината на българите, особено на по-възрастните хора, които са живели в полицейска държава и още помнят, че като ти кажат властите да останеш вкъщи, значи ще си стоиш там. Е, с някои изключения, както навсякъде. Но общо казано взаимодействието между правителството и хората беше добро. Имаше достатъчно и ясно поднесена информация. Докато в някои държави това въобще не беше така. Например в САЩ: президентът казва едно, губернаторът - друго, вирусолозите - трето, а пък мълвата ти казва нещо съвсем различно от първите три. През последните три години в САЩ хората се научиха именно на това - да не се доверяват на новините. Терминът „фейкнюз“ доскоро не съществуваше! И когато се появи криза като настоящата, в която е важно да можеш да вярваш на това, което четеш във вестниците и чуваш по телевизията, когато управниците се опитват да предадат някакво послание чрез средствата за масова информация, на които никой не вярва, тогава в страната настъпва хаос.

- Според вас кризата с коронавируса подхрани ли по някакъв начин надигането на антирасисткото движение в Америка, или това, че възникнаха горе-долу едновременно е просто съвпадение?
- Не, няма връзка. Съвпадение си е. Искрата на този бунт е запалена години преди това. Разбирате ли, Нийл Армстронг не е първият човек, стъпил на Луната. Той е последният. Последният от веригата от мечтатели, учени, инженери, които са подготвили това стъпване. Зад антирасисткото движение имаше една искра - бруталното убийство на този човек, Джордж Флойд. Но това не е началото на историята. Хората се вбесиха от това, че на ченгетата им се размина и не бяха арестувани. А това е нещо, което се е случвало и преди. Неведнъж. На хората им писна от този системен расизъм. Така че става въпрос за неблагоприятно съвпадение, а също и на лошо ръководство - властите не могат да се справят с две толкова тежки кризи, възникнали по едно и също време.

- В САЩ расизмът има дълга история. Българите не могат да разберат същността на това движение, защото не са преживели тези неща. Но все пак защо се стигна до такива ексцесии?
- Да, расизмът там има 4-вековна история. Няма начин да се обясни на човек, който не е живял в тези обстоятелства. А и медиите се фокусират върху мародерите. Трябва да се има предвид, че в движението Black Lives Matter се включват три потока - на протестиращите, на размирниците и на мародерите. Докато първите искат с мирни средства да променят статуквото, вторите са група разгневени граждани, на които им е писнало от всичко и искат да опожарят света, а третите са си най-обикновени крадци. Третата група е най-интересна от новинарска гледна точка. А и камерите, като снимат, в кадъра са едни 20 души, които разбиват магазин. И понеже кадърът е запълнен с тях, изглежда все едно са хиляди. Истината е, че от едната страна на тротоара вървят хиляди, а от другата двайсетина души трошат и крадат. Аз го видях с очите си.

- Дали е добро стечение на обстоятелствата, че Ню Бояна посрещна пандемията в България. В по-добро положение ли сте, отколкото ако бяхте в САЩ, да речем?
- Има много добри страни на това, че сме в България. Работим в добра среда и се опитваме да се справим с предизвикателството - нали искаме хем да започнем работа, хем да работим по правилата и да не се превърнем в нов епицентър на заразата. Пълният размер на щетите от кризата, която се стовари върху нас, ще стане ясен след 6 месеца. Едва тогава ще започнем да осъзнаваме какво ни е застигнало.

- Какво ни е застигнало? За икономическите последици ли говорите?
- Ами да. Някои хора може би още не осъзнават какво е положението и се усещат като в неочаквана ваканция. След 6 месеца изведнъж ще изтрезнеем и ще си кажем: „Боже, какво стана!“ Тогава ще си дадем сметка че БВП е паднал с 5% в целия свят и че животът никога няма да бъде същият. Този, който може отсега да предвиди тези неща и да се адаптира, ще оцелее. Този, който си живее ден за ден, ще загине. Хотели, авиокомпании, всичко което се случва в сектора на туризма, вълната до три месеца ще удари останалите по веригата в търговията. А след това всичко ще се срути като къща от карти. Трябва да се концентрираме върху най-важните неща. Затова ние от Ню Бояна филм настояваме за този законопроект (за въвеждане на финансов стимул за чуждите кинопродукции под формата на възстановяване на част от разходите при снимки в България - бел. ред.), защото след 6 месеца това ще бъде извънредно важно за нас.

- Как работи в момента киноцентърът? 
- Започнахме на 12 май. Оттогава се погрижихме да въведем новите мерки за сигурност - проверка на температурата, маски, дезинфектанти... Подготвяме се, за да можем да тръгнем с пълна пара през юли. Трябва не само да осигурим предпазните средства, но и да сме сигурни, че снимачните екипи спазват мерките и се отнасят отговорно към тях. Искаме бизнесът ни да оцелее, но да оцелее по правилния начин.

- Наложи ли се да освободите част от хората, които работят в „Ню Бояна филмс“?
- Запазихме работните места на хората. Сега се опитваме да се реорганизираме, като анализираме всеки конкретен случай - примерно, ако човекът е в пенсионна възраст или болен и за него е опасно да е на работа, да работи от вкъщи. Цели отдели работят от дома си. Докато не бъде намерена ваксина, трябва да сме много внимателни кой влиза и излиза в студията.

- По какъв начин реорганизирахте работата си?
- Разделили сме всичко на зони: имаме Зона А, В и С. Зона А са снимачните екипи, където хората са в постоянен контакт. На тях им се правят тестове три пъти седмично. Зона В са тези, които снабдяват Зона А с всичко, което им е нужно. Не е задължително те да влизат във физически контакт със Зона А. В Зона С са тези, които нямат никаква връзка с продукциите. Те нямат никакъв физически контакт с първите две зони. Например оперният фестивал на Римския площад - това е Зона С. Те си влизат и излизат през отделен вход и нямат досег до останалите хора, които работят в Бояна.

- Отлична организация. Откъде почерпихте идеята?
- До голяма степен тя е дело на продуцента Елена Меламед. През последните три месеца тя проведе мащабно проучване какви са добрите практики по света, беше в контакт с Министерството на здравеопазването, Министерството на търговията, запозна се с всички протоколи на ЕС и Световната здравна организация, допита се и до снимачните екипи, за да кажат и те как протичат при тях нещата, кое е възможно и кое - не. Тя създаде гръбнака на цялата система. Консултирахме се и с шефката на Националния филмов център Жана Караиванова. Проучихме протоколите за сигурност на други компании, като Lionsgate и Netflix и т. н. Така че, докато някои са си почивали, ние тук работехме още по-усърдно. И не ставаше въпрос за заплати или за пари - правехме го, за да оцелеем. Работя с много умни хора и имам страхотен екип.

- Преди идеята за волейболния турнир, вие организирахте йога фестивала Udaya Live! в продължение на 4 изключително успешни години. За тази година какви са плановете?
- За съжаление то отложихме. Проблемът дори не е в логистиката. Въпросът е, че хората трябва да стоят на разстояние един от друг, да се страхуват, да носят маски. А духът на Udaya Live е точно в обратното - йога е за сближаването на хората, не за разделянето им. Ще го проведем през 2021 г. Дотогава да се надяваме, че ще има ваксина, ще сме натрупали опит, ще сме си научили уроците. Това е просто един вирус. И преди е имало такива, и след това ще има.

Нашият гост
Ярив Лернер поема поста изпълнителен директор на “Ню Бояна филм” през 2014 г. Продуцент и ко-продуцент е на близо 30 филма. Организатор е на международния фестивал за йога и музика Udaya Live! в България. Ярив е роден на 16 юни 1973 г. в Израел и прекарва детството си в Южна Африка. От 2002 г. до 2007 г. има успешна кариера като професионален волейболист и треньор. Практикува йога от 18-годишен. Първата му работа в киното е като каскадьор.