В България трябва да се въведе система за мониторинг на цените преди приемане на еврото, за да се избегне инфлация. Това каза пред БТВ вицепрезидентът на Европейската комисия с ресор евро и социален диалог Валдис Домбровскис.

Латвийският политик посочи, че още преди въвеждането на новата валута търговците трябва да обозначат и двете цени - в лева и в евро, така че потребителите да свикнат по-лесно с новите суми.

"Във връзка с работата на България за влизане в чакалнята и приемане на еврото, преди всичко, бих искал да подчертая, че Европейската комисия продължава да подкрепя усилията. Тази седмица се срещнахме с министър-председателя, господин Борисов и той ме увери, че България продължава да работи за присъединяване към валутния механизъм.

По отношение ползите за българската икономика да приеме еврото, трябва да се отбележи, че България има фиксиран обменен курс спрямо еврото. От тази гледна точка, България вече прилага паричната политика на Европейската централна банка, но същевременно няма ползите от еврото", обясни Валдис Добровскис.

"Практическите ползи включват по-ниски разходи за обмяна на валута, по-ниски лихвени нива и по-голяма привлекателност за преки чуждестранни инвестиции, защото еврото е предимство и в този аспект. От тази гледна точка, може да се каже, че, особено за държавите с фиксиран обменен курс като България, има ясни икономически ползи от влизане в еврозоната", каза той.

"Относно подготовката на икономиката, бих искал да подчертая, че когато държавите се подготвят и приемат еврото, е важно да продължат с отговорни фискални и макроикономически политики, защото, веднъж в еврозоната, няма дори теоретична възможност за промяна и девалвация", обясни още.

"България има добра история по отношение фискалната отговорност и има второто най-ниско съотношение държавен дълг/Брутен вътрешен продукт в Европейския съюз. В този смисъл, може да се твърди, че е завършена подготовката. Практическите приготовления, за да се гарантира гладкото преминаване към еврото са: IT системи, обмен на валутата, както и да има система за мониторинг на цените, да се гарантира, че приемането на еврото няма да доведе до ръст на инфлацията. Виждаме от опита на държави, присъединили се досега, особено последните, че не е имало особен ръст на инфлацията, един път е бил някъде между 0,2-0,3%, но в дългосрочен план бива компенсиран, благодарение на по-ниските цени за обмен на валута и по-ниските лихвени нива" , каза експертът.

Домбровскис обясни, че когато държава влиза в ERM II наистина се изисква тя да фиксира обменния курс спрямо еврото, приемайки да варира до 15% плюс или минус. Но е важно да се отбележи, че тези 15% са максимални. Нищо не възпрепятства държава да избере по-голямо ограничаване на колебанията или фиксиран обменен курс. Именно това са правили досега държавите с фиксиран курс. Например, всички три прибалтийски държави - Естония, Литва имаха Валутен борд, Латвия имаха спогодба, наподобяваща Валутния борд. Всичките тези държави влязоха в чакалнята с фиксирани обменни курсове и не позволиха тези вълнения плюс - минус 15%. Това ясно показват и българските власти, че възнамеряват да продължат с фиксирания курс, което е разрешено от правилата на механизма.

"Как работят критериите от Маастрихт: държавата трябва да фиксира курса и да демонстрира макроикономическа стабилност, както е описано в критериите от Маастрихт. Ако държавата изведнъж промени курса, това влияе на макроикономическия баланс. Съответно, това противоречи на целите на критериите от Маастрихт. Затова може уверено да се твърди, че България също ще влезе в еврото с абсолютно същия курс, като сегашния", каза Домбровскис.

Според него няма как да стигнем до гръцкия сценарий, както предупреждават някои икономисти, тъй като Гърция е имала най-висок дълг като дял от БВП, докато в България той е вторият най-нисък в ЕС.

Прогнозата на еврокомисарят е, че до половин година трябва да има решение дали България ще бъде приета в ЕРМ 2. Възможно е това да се случи още през юли, както каза премиерът Борисов, но това зависи от това дали ще успеем да решим проблема с рекапитализацията на банките. Това и качеството на активите на банките са критериите, върху които страната ни трябва още да работи.