През последните месеци реколтата на мъжете с мрежи от голямата река е доста слаба

Забраняват улова на моруна след влизането ни в ЕС

„Една моруна - тежка 200-250 кг, пълна с хайвер, беше като шестица от тотото"

Огромният сом, хванат край Русе разбуни рибарите по течението на Дунав от Видин до Силистра и тъгата им по гигантските моруни. „Това си е жив късмет и то невиждан. По това време – насред зимата и то при ниски води, рибата в реката е кът. Едва хващаме по някой дребосък, какво остава да измъкнеш такъв гигант!, коментират рибарите в Ломско.

Късметлиите Димитър от Пиргово и приятелят му Стефан Тодоров от Русе излезли за риба на 31 декември и хвърлили мрежата си в района на Дунав мост, съобщава „Русе медиа”. Още в първите минути мрежата потънала и мъжете видели огромния сом, който с мъка извлекли. Само главата на гиганта се оказала около половин метър, а на кантара чудовището, дълго 2,78 м, заковало 138 кг.

„Толкова голяма риба по това време е направо чудо!”, казва 63-годишният Николай Станев – Кольо Попа от село Долни Цибър. А той кръстосва голямата река от десетилетия. През 1998 година е извадил от Дунав 106 кг сом, а през 2005година 154 кг мустакат гигант.

През последните месеци обаче реколтата на мъжете с мрежи е доста слаба.

Преди моруните бяха златна мина. „Една моруна – тежка 200-250 кг, пълна с хайвер беше като шестица от тотото. Месото и се продаваше на добра цена, а хайверът вървеше само във валута.”, спомнят си старите рибари. След влизането в Евросъюза ловът на моруни с мрежи и кърмаци беше забранен. Сега сомовете са разрешените за улов гиганти в голямата река.

„Най-грамадният сом – 180 кг е хванат край Лом в средата на миналия век от дядо ми Ганьо – един от фамилията Гицови, най-печените рибари по Дунав!”, разказва Илиян Тодоров – Таталика от Лом. Младият мъж е потомствен майстор на мрежите и въдиците. В началото на новия век заедно с брат си Драган приятелите им Пламен Фъркатия и Иван Немия измъкнаха 8 моруни за една зима.

 

Сред лидерите сме по износ на черен хайвер

Адрияна Никифорова

България няма квота за износ на хайвер и това е предпоставка да сме на едно от челните места в Европа по производство и износ на черен хайвер. Това съобщи за „Труд“ Доц.д-р Галин Николов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. По думите му не малко са фермите за отглеждане на есетрови риби у нас, като и тук страната ни заема водещо място.

ИАРА не поддържа статистика за най-големите риби, уловени в река Дунав. Но по думите на рибарите, реката продължава да дава риби с рекордни размери, като последната голяма беше хваната навръх нова година - сом около 140 кг. В миналото има уловени есетрови риби с големина над 3 метра, уточни Николов.

Вмомента в река Дунав могат да се ловят всички видове риби, без тези от семейство есетрови. Николов напомни, че забраната за улов на есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море е удължена до 2021 г. Целта на решението е опазване и съхранение на есетровите популации от вида: руска есетра, чига, пъструга и моруна.

До 1 януари 2021 г. се забранява и пренасянето, превозването и продажбата на есетрови риби и продукти от тях, уловени в Дунав и Черно море.

 

Състояние

Повишение на кислорода във водата

От Басейнова дирекция „Дунавски район“ в Плевен обясниха пред „Труд“, че всяка година правят оценка на качеството на водата на българския участък на реката.

„За периода 2018-а резултатите от анализа на физикохимичните показатели сочат подобряване на кислородния режим на водата, както и намаляване на натоварването с нутриенти (нитрати, фосфати – б.а.)“, разясниха от дирекцията.

От там са категорични, че стойностите на водата са близки до тези за добро и отлично състояние.

Относно наблюдавани замърсявания с тежки метали или органични вещества през изминалата година от Басейновата дирекция заявиха, че не се наблюдавани концентрации над стандартите за качество на околната среда.

„Проблемите със замърсяванията в българския участък на реката се наблюдават епизодично, при наличие на нефтени петна. Когато имаме такъв сигнал, предприемаме своевременни мерки по провеждане на контрол за установяване на замърсяването и планиране на проучвателен мониторинг. Не са установени сериозни замърсявания на водите на река Дунав вследствие разлив на нефтени продукти“, добавиха от Басейновата дирекция.

 

Преди 70 години в Дунав

Кат вода, кат риба

Било време, когато в Дунав имало кат риба, кат вода. И понеже рибарите от Връв, първото българско село на реката, след устието на Тимок, знаели "пътя" на есетровите риби, често се радвали на богат улов.

В една пролетна утрин на 1957 година в кърмаците в средата на реката се разразила истинска битка с няколко есетри и една невиждана до тогава моруна.

Когато всичко завършило благополучно, натоварили речния звяр на волска кола и го откарали в селото. Там се стекло мало и голямо. Рибата била наистина огромна - дълга пет метра и тежка 394 килограма!

Дочул за случилото се, на мястото дотичал и местният свещеник Спас Удров. Той благословил улова и се снимал с рибарите за спомен. А към насъбралото се множество изрекъл пророчески думи: "Братя и сестри, ето че Божията промисъл споходи тези труженици и им проводи богат улов. И помнете ми думата, че за него дълго ще се говори, защото това е невиждано чудо!".

Добрият стар свещеник се оказал прав. До ден днешен такава риба в Дунава повече не е хващана.

„Най-хубавите места за развъждане на риби в миналото край Силистра бяха край брега на река Дунав в т.нар. ями със спокойни води, но с изграждането на дигите и със засаждане на водолюбиви тополи това вече не е възможно“, заяви Петър Драганов.

Някога в тези ями рибата си хвърляла хайвера и в топлите води на плитчините се развъждали нови поколения. По тази причина вече почти било изключено да се извади сом по-голям от 50 кг. А и според рибари не било редно да бъде използван, а трябва да се пусне отново във водата, за да си освободи хайвера, за да се размножи.

Едни от още съхранените места за добър улов на риба са край няколкото острова около Силистра, но неизяснената им собственост – на България или на Румъния, създавала проблеми на изкушените рибари да си опитат там късмета.

В момента е сезон за няколко вида риби – платика – достигат до един кг и се хващат добри количества; морунаж – вид риба, който до преди няколко години е бил изчезнал от реката, но сега се е появил отново – достига до 700 грама и си хвърля хайвера в малки планински реки; има още малки риби като скобар и облец. От 3 години от дунава изчезва рибата михалец, няма го и т.нар. карагьоз – дунавската скумрия. На негово място се появява по-дребен вид – чируз.

В Тутракан е единственият по поречието на река Дунав Музей на риболова и лодкостроенето, където богат снимков материал и съхранен за поколенията инвентар разказват за славни, но отдавна отминали времена.

В миналото между Силистра, Татарица, Сребърна, Попина, Гарван и Тутракан е имало рибари с над 400 лодки, сега са наполовина и вече рибарлъкът не е поминък, осигуряващ препитание на семействата. В Тутракан са две рибните борси, докато в Силистра няма нито една.