Григор Димитров е решен да не повтори историята. Преди 3 години той направи сензация – спечели няколко титли, стигна полуфинал на „Уимбълдън“ като победи шампиона Анди Мъри пред очите на принц Уилям и херцогиня Кейт. Но след това дойде кошмарният спад, завършил едва с назначаването на треньора Дани Валверду миналото лято. И сега 26-годишният българин е на върха, за да остане на него.

- Накрая от очите ви потекоха сълзи. Каква беше причината? Може би дългото чакане...

- Не знам, просто се случи. Това беше много специален момент, защото не всяка година участвам на този турнир. Пък и беше последният мач за годината. Знаех, че утре няма да имам тренировка и сутринта ще се чувствам страхотно. Ще мога да правя каквото си искам (смее се). На един тенисист това му се случва рядко, а и аз жертвах много дни, в които можех да си почивам.

- Това е най-голямата титла в живота ви досега. Какво още можете да постигнете?

- Все още се опитвам да осъзная какво направих тук. Предстои с екипа ми да седнем и да направим анализ на цялата година, да видим какво сме свършили и какво може да се направи по-добре. Но най-голямата ми цел остава титла от Големия шлем. Като цяло искам да играя все по-добре.

- В челото на ранглистата се появяват нови лица, вие сте едно от тях. Това ли е моментът на решаващата промяна в мъжкия тенис?

- Следващата година ще е много интересна, особено в началото. Няколко големи имена ще се завърнат на корта. Не трябва да ги отписваме. Но аз засега не искам да мисля за такива неща. Предпочитам да гледам това, което правим с моя екип. В крайна сметка сега съм тук и съм шампион на турнира. Опитвам се да остана здраво стъпил на земята, вместо да изпадам в еуфория, че съм номер 3 в света. Имам отлична основа, върху която да стъпя през 2018-а.

- Преди две години имахте по-слаби резултати и загубихте позиции в ранглистата. Тогава очаквахте ли един ден да стигнете дотук?

- Не, определено не. Бях на 43-о или 45-о място и си мислех: „Как да оправя нещата и да вкарам три поредни топки в корта?“ Но този период ми помогна много, явно съм имал нужда от него. Сега оценявам, че това мъчение от шест-седем месеца, ми помогна да осъзная върху какво трябва да работя. Сега знам кои са истинските хора около мен. С тях и с точната нагласа нещата се получават. И малко по малко стигнах до тук.

- Колко важен сред тези хора е треньорът ви Дани Валверду?

- Много. Той свърши страхотна работа с Анди Мъри и Томаш Бердих. А сега Дани е едно от най-добрите попълнения в екипа ми. Всъщност ние работим заедно малко повече от година, но голяма част от успеха се дължи на него. Той има отлично разбиране за същността на играта. Останалите момчета също имат своя принос.

- А колко ви помогнаха тренировките с Рафаел Надал в Майорка? Не беше ли това по-скоро история за пред медиите?

- Мислите ли, че беше добра история за медиите? Наистина? Това беше една тренировъчна седмица, която прекарахме по приятелски. Имам огромен респект към Рафа и обичам да играя с него, въпреки че съм губил осем-девет пъти. Винаги има какво да науча от този човек и това беше единствената причина да съм там.

- Време за почивка ли е сега?

- Да, определено ще си почина няколко дни. Годината беше дълга. Завърши добре, но скоро започваме отново. Имам няколко дни да се порадвам на успеха, но много от играчите вече тренират и ще трябва да наваксам.