Десетки хиляди иполяци злязоха по улиците на Варшава и други градове тази нощ, за да изразят недоволството си от новия законопроект на управляващата партия "Право и справедливост".

Демонстрантите призоваваха президента Анджей Дуда да наложи вето на закона за Върховния съд, който дава на изпълнителната власт повече власт да влияе върху състава на Върховния съд. Остро недоволство будят и други два закона, които според критиците им унищожават независимостта на съдебната система и представляват заплаха за демокрацията.

Късно снощи долната камара на полския парламент прие спорната законодателна реформа, независимо от продължилите с дни улични протести, призивите за отказ на опозицията и заплахите за безпрецедентни санкции на Брюксел.

Законодателният орган, който се контролира от управляващата партия „Закон и справедливост“, гласува с 235 гласа „за“ срещу 192 „против“ и 23 въздържали се в подкрепа на законовото изменение, което дава на министъра на правосъдието властта да избира кандидати за съдии, информира БГНЕС. Мярката е последната от няколко съдебни реформи, които според „Закон и справедливост“ са необходими, за да стане съдебната система по-ефективна и да може да се бори с корупцията.

? SENSITIVE |

Hundreds of thousands of people marching now in #Warsaw #Poland to defend the rule of law. pic.twitter.com/ShEGwricF0

— Vocal Europe (@thevocaleurope) July 20, 2017

POLAND |

1000s singing national anthem before the parliament in #Warsaw to protest government's judiciary bill pic.twitter.com/1Rsw6l23Xs

— Vocal Europe (@thevocaleurope) July 20, 2017

В сряда заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс остро разкритикува промените, предупреждавайки, че те представляват „значително увеличение на системната заплаха за върховенството на закона“ в Полша. „Заедно те ще премахнат всяка останала съдебна независимост и ще поставят съдебната система под пълния политически контрол на правителството“, заяви той.

Тимерманс също така предупреди Варшава, че ако не се откаже от законовите изменения, Комисията може да предприеме действия за отнемането на правото на гласуване на страната – т. нар. „ядрена опция“, която ЕС все още никога не е предприемал. Гжегож Схетина, лидерът на центристката опозиционна партия „Гражданска платформа“ също разкритикува реформите, определяйки ги като „необуздан преврат“.

Законопроектът все още трябва да премине одобрението на горната камара – Сенатът, който също се контролира от управляващата партия. След това трябва да бъде подписан от президента Анджей Дуда, за да стане пълноправен закон. Държавният глава в четвъртък заяви, че е отказал среща с председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който също е изразявал загриженост във връзка със ситуацията.