Един от най-популярните съвременни писатели – Деян Енев беше избран за разказвач на Столичната библиотека за месец октомври. Инициативите „Поет на месеца” и „Разказвач на месеца” се провеждат от няколко години по идея на Юлия Цинзова – директор на библиотеката, а традиционно събитията се водят от поета Петър Чухов. На 29 октомври творчеството на Деян Енев привлече в Клуба на Столичната библиотека десетки почитатели на късия разказ, тъй като авторът е всепризнат класик в този жанр.

Иновативна форма на представяне беше избрал Деян: вместо да покани мастит критик, който да „разглоби” на части неговите намерения, идеи и похвати, публиката стана свидетел на свободен разговор между автора и негови съвсем млади колеги Зорница Гъркова, Ангел Иванов и Дияна Тончева, издали по една-две белетристични книги. И тримата говориха за своя път към литературата, за разказа, който се е запечатил в съзнанието им завинаги. И особено за антрактите тишина, които струят от текстовете на Енев. Неговите герои са хората, които срещаме всеки ден на улицата, на пазара, в трамвая, пред блока... А често – и в задния двор на живота.

Очевидно свежият поглед на новите поколения и как те възприемат творчеството му интересува Деян Енев. Обект на тяхната рецепция беше най-новия сборник с разкази, озаглавен „Дърводелецът” (2017, изд. „Рива”).

В експозето си Деян Енев каза: „Все по-често си представям една премиера на книга като мълчание. Защото тя започва да живее едва когато читателят започне да потъва в страниците... Защо поканих тези млади автори? Редно е ние, различните поколения, да се познаваме, да се четем.”

На въпрос от публиката как култивира вдъхновението си, писателят посъветва младите си колеги: „Не изпускайте момента на вдъхновение! Той идва, но твърде бързо си отива. Останалото е рутина, професионализъм, който се изработва с годините. Тези разкази са автентични – до последната буква. Няма нищо измислено. Ще продължавам да пиша точно такива текстове”.

Деян Енев е нестандартна личност. Цялото му творчество е проникнато от стремеж да разкаже нещо ново, необикновено под формата на най-банална случка, която нормалният човешки поглед изобщо не забелязва. Тук ще използвам думите на Дончо Цончев за творческия процес: „Белег на висшето у човека е любопитството и доверчивостта. Колкото по-дълбоко, по-откровено, по-деликатно е споделянето, толкова по-добра, по-висша и по-могъща е художествената проза”.

За Деян Енев

Той е роден на 11 август 1960 г. в София. Завършил е Първа английска гимназия и българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски”. Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на МА и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик в ЗЕСТ „Комуна”, учител. Бил е журналист в „Марица”, „Новинар”, „Експрес”, „Отечествен фронт”, „Сега” и „Монитор”. Зад гърба си има над 3 000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Две години е работил като копирайтър в рекламна агенция. През 2010 г. в СУ „Св. Кл. Охридски” е участвал като лектор в курса по творческо писане, организиран от издателя Георги Гроздев. През 2012 г. бе лектор в юбилейното пето издание на семинара по творческо писане, организиран от фондация „Елизабет Костова” в Созопол. Понастоящем е колумнист в „Портал Култура”.

Издал е двадесет книги:

Сборници с разкази:

„Четиво за нощен влак" (1987), наградена в конкурса за дебютна книга „Южна пролет”; „Конско евангелие”(1992), „Ловец на хора” (1994) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев”, преведена в Норвегия през 1997; „Клането на петела” (1997, 2017), „Ези-тура"(1999, 2000, 2014) – Националната награда „Хр. Г. Данов” и Годишната литературна награда на СБП; „Господи, помилуй"(2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон”; „Всички на носа на гемията” (2005, 2007, 2009); „Градче на име Мендосино” (2009), Национална литературна награда „Милош Зяпков”, номиниран за наградата „Хеликон”; „7 коледни разказа” (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази” (2011, 2012); „Внукът на Хемингуей” (2013); „Гризли” (2015), номиниран за „Хеликон”; „Християнски разкази” (2016); „Мария” – 55 разказа и 2 новели, подбор и послеслов Светлозар Игов (2016); „Дърводелецът” (2017).

Есета:

„Малката домашна църква. Съвременни притчи” (2014); „По закона на писателя” (2015)

Очерци за писатели:

„Хора на перото” (2009)

Християнски есета:

„Народ от исихасти” (2010)

Поезия:

„Стихотворения” (2012) – Националната награда за поезия „Николай Кънчев”

Награди:

Лауреат на голямата награда „Златен ланец” на в. „Труд” за къс разказ (2006); лауреат на Националната награда „Чудомир” за къс хумористичен разказ (2015), носител на орден „Св. св. Кирил и Методий” – първа степен (2016)

Преводи в чужбина:

През 2008 г. австрийското издателство „Дойтике” издаде в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие „Цирк България”. Преводът е дело на Норбърт Рандов и Катрин Цемрих, послесловът и съставителството –на Димитър Динев. През август 2010 г. лондонското издателство „Портобело” публикува на английски сборника му с избрани разкази „Цирк България”. Преводът е дело на живеещата в Единбург българска писателка Капка Касабова. Изданието влезе две поредни години (2010, 2011) в дългата листа на най-престижния конкурс в света за сборник с разкази на английски език „Франк О’ Конър”.