Интегрирането в „клуба на богатите“ и неговата все по-видима криза

Напускането на Бош е сигнал за новата реалност в България

Напускането на Бош е предупрежение за изчерпването на стопанския и политическия модел на Прехода. Сигнал за новата реалност.
Ние сме в „капана на средните доходи“ и отгоре на всичко в бурята на изчерпващия се финансово-търговски и геополитически модел на света. Мисленето на върхушката е застинало в първия кабинет на Царя и ще преживява още „изненади“ - точно като липсата на златен дъжд след влизането в еврозоната.
1. Набива се на очи времевият елемент в отварянето и затварянето на инжинеринговия център - открит 2007 г. и закрит 2027 г.
Идеално следваме кривата от пика на евро-оптимизма надолу. Пълното интегриране в „клуба на богатите“ съвпада с неговата все по-видима криза и (поне засега) безпътица. Изплатихме последна вноска за апартамента - той се оказа в новата мигрантска фавела.
2. Работата като инженер в Бош беше сбъднатата на мечта на икономическия модел на прехода - голямата германска индустрия плаща щедри заплати на новата образована средна класа.
Работещите в Бош София - новите пан-европейски бюргери. Това е моето поколение, което живя 20 години в дезориентирано и глупаво охолство, хващайки на чист късмет финалното плодородие на увяхваща и пренаситена система на поне 45 години.
3. Напускането на Бош показва колко бързо всичко може да се обърне, когато германската индустрия е в криза, българският аутрсорс е вече скъп, а капиталовият национализъм започва да подава своята глава на Стария континент.
Изморените „анализи“ от дежурния коментариат са като извадени от 2002 година - трябва да сме конкурентоспособни, да привлечем чуждестранните инвеститори, да се състезаваме по цена - преходници останали в своите златни години въртят счупената си плоча. Премина периодът на забогатяване от аутсорс, идват времената на индустриалната политика, търговските войни и ескалиращ протекционизъм.
4. Трябва ясно да се каже - аутсорсът не е моделът на бъдещото за България. Милиони са индийците и други третосветници, които ще работят повече и по-евтино от оялия се БГ „айти специалист“. Трилиони са доларите, изсипвани в изкуствен интелект, които целят премахване на човешки работни места в сектора. Нулеви са интересите на новия световен индустриален лидер - Китай - да наема европейски работници за нещо различно от рисунки на авто-екстериори и производство на шабли.
5. И наистина - това не е от еврото. Или всъщност е, дотолкова доколкото инфлацията от еврото е поредният натиск нагоре в заплатите на българските работници, правещи ги все по-нерентабилни за корпорациите, изнесли своите центрове тук. Бош щеше да си тръгне, дори и да бяхме останали с лев и борд.
Голямото „но“ в случая е, че (обратно на заклинанията) никой друг няма да дойде, защото ще „спести от превалутирането“. Закриването на инжинеринговия център е поредното осветяване на плиткоумието на полит-икономическата мисъл на преходника, на градския либерал и доказателство, че то в сглобка с традиционния нашенски бандитизъм води до значителни стопански малоумия.
6. Страната ни има нужда от собствени бизнеси, но не бетонени перачници, схеми за грабеж на публични пари и ишлеме с полу-роби. Това не пречеше много, докато моделът след 97-ма даваше плодове - точно защото такива като Бош искаха да отварят тук центрове, можеше да се вихри и останалото.
Сглобката беше ясна - умните и красивите ще си работят в международните корпорации, мутрите ще си бандитстват с публична власт и няколко „техни“ сектора в икономиката. Всичко работеше докато (а) не стана скъп трудът (б) Пеевски реши да поглъне всичко и (в) светът започна да се променя рязко. Докато всичко това не се разбере най-горе, всеки на власт просто ще навигира упадък.