Труд
Автор:
Труд news
„Лунни витамини“ (Издателско ателие Аб) е третият сборник с къси разкази след „Душите ни страдат красиво“ (2022) и „Третото око на Едип“ (2024). Това е четвъртата книга за последните пет години на Васил Люцканов.
Читателят ще открие завладяващи истории – разкази от брега на морето за любов и извисяване, война и съпричастност, грях и изкупление, страдание и всеотдайност, достойнство и отстояване на човещината, с бистра самоирония към преходните ни страсти.
Книгата ще бъде представена от д-р Добрина Топалова, която в рецензията си отбелязва: „Тази книга се идентифицира като бургаска, родена там, където с гласа на прибоя лесно се прекрачва от рутината на модерния градски ритъм към усещането за друго съществуване, интуицията и въображението естествено се пробуждат. Разказвачът мълчаливо принадлежи на света, за да се вслуша в гласовете му и в себе си – както се казва в един от разказите му – едновременно безбрежна взаимност и необходимата самота, за да я пребродиш. Той е наблюдаващ, но и съзерцаващ, търсещ „отвъд” добре познатите обичайни места, лица, ежедневни ритуали, сякаш и зад стените на съседския апартамент“.
Неслучайно мотото на сборника е мисълта на Алберт Айнщайн:
„Има само два начина да изживееш живота си. Единият е да живееш така, сякаш няма чудеса. Другият е да живееш така, сякаш всяко нещо е чудо“.
Издателката Ана Боянова споделя: „Книгата „Лунни витамини“ съдържа 12 разказа със съвременна тематика. Сюжетите третират както най-наболелите проблеми в ежедневието ни, така и вдъхновяващите срещи и отношения между хората. Образите, напълно реални, са подплатени с едва доловима магика и фина иносказателност. Героите притежават свой, разпознаваем изказ, езикът им е специфичен – според социалното положение, характера и вътрешния мир. Едно от основните предизвикателства в текста е вникване в психиката на жените, поставени в различни ситуации, реакциите им, емоциите и чувствата им и спряването с реалиите на живота. В разказите не липсва и една особена поетика, която, вплетена в прозаичния текст, носи въздушност, чувственост и запомнящо се преживяване.
Самото заглавие на книгата говори за Божественото у всеки от нас, за тези Христови знаци, което са ни дадени по рождение и които носим до кончината си. Ако ги припознаем като завети и пророчества, може да достигнем до дълбоки прозрения и вдъхновения.
От своя страна, доц. Владислав Миланов говори за опитността на писателя в пресътворяването на различни житейски ситуации: „С изтънчен усет са разгърнати различни проблеми, като се почне от войната и се премине през любовта, остаряването, знаците, които човек се научава да разпознава в живота си. Заглавията са оригинални, а съдържанието показва както мащабите на творческото въображение, така и умението умело да борави с езика и стила, за да пресътвори човешката действителност и разгърнатия свят от емоции и вълнения на героите.
За автора
Васил Люцканов е роден в Бургас, където морето е „най-голямото събитие”. Умерено луд Водолей. Възпитаник на бургаската английска гимназия и СУ„Св. Климент Охридски“ – българска филология и културология. Следва бурен журналистически стаж в 9 национални вестника през „златното време“ на родната преса, 15 години от което отдава на в. „Труд“.
Като белетрист дебютира през 1987 г. със сборника разкази и новели – „Обратни влакове“. Пречистен след ковид пандемията се изповядва в три книги: къси разкази – „Душите ни страдат красиво“ (2022) и „Третото око на Едип“ (2024); роман-равносметка „Сбогом, Лаврак“ (2025). „Лунни витамини” (2026) е четвъртата му изповед за знаците в живота, които ни умиротворяват. Васил Люцканов е член е на Съюза на българските писатели, Бургаската писателска общност и Лигата на българските писателите в САЩ и по света. Отличаван е с редица призове за къса проза.
