Може би има много по-способни оратори от мен, които умеят да задържат приковани вниманието на телевизионна публика за седем, осем, десет минути, но аз не съм един от тях. Реално можеш да го постигнеш за 30-45 секунди - освен ако не си Робърт де Ниро или Ал Пачино - след това става много трудно. А аз не съм нито един от двамата.

С тези думи в интервю за американското издание “Политико” най-младият член на династията Кенеди в политиката, Джо Трети, описва предизвикалия критики негов телевизионен отговор от името на Демократическата партия, на речта на президента на САЩ Доналд Тръмп “За състоянието на съюза”, произнесена пред Конгреса и нацията във вторник тази седмица. И ако в следващите дни оттогава критици и политически противници на американския президент изтъкват множеството фактологически несъответствия в най-гледаната в историята на телевизионната демокрация зад Океана реч, опонентите им от Републиканската партия получиха неочакван подарък в лицето на младия Кенеди.

Който несъмнено се е бил постарал много за написването на 10-минутното изказване, с което да контрира един час и четиридесет минути представление на Тръмп в Конгреса, изтъкват наблюдатели зад океана. От избора на декор - в училищна автоработилница, със знаме на САЩ и камион с отворен капак зад него, по риза и вратовръзка; до самото съдържание на посланието, в което освен че оспорва остро политиките на Доналд Тръмп, призовава американците да не се поддават на “омразата и разделението”, да “запазят вярата” си и ги увери, че живеят в “надежден, устойчив и издържлив съюз”. Част от речта е дори на испански език в своеобразна клетва за вярност към каузата на стотиците хиляди заплашени от депортиране американци, доведени в страната нелегално от родителите им десетилетия назад - т. нар. “мечтатели” - в мнозинството си произхождащи от Латинска Америка. Много лозунги, много патос и чистосърдечно говорене от един видимо категоричен потомък на ирландската жилка на клана Кенеди, който досега е успявал да поддържа нисък обществен профил като политик и да не изпъква медийно като сензация. Дори и при три мандата зад гърба си като член на камарата на представителите в Конгреса на САЩ от щата Масачузетс.

И всичко щеше да мине по мед и масло, ако някой от екипа на Джо Кенеди се е бил сетил поне един дубъл да направят преди да го пуснат в ефир на живо, за да видят ефекта на светлината върху лицето на конгресмена. Защото за нетренираното око, а и за всеки средностатистически зрител, на бодрия и ентусиазиран американски законодател си му тече слюнка от ъгъла на устата през цялото време на изказването. Неловка комбинация от грим и светлина, вероятно неопитни асистенти на конгресмена и официално извинение, че всички в залата виждали лицето на Кенеди нормално и никой не погледнал екраните докато я произнася, защото всички го слушали захласнати, и воала! Нека голямото тролене* в “Туитър” започне сега! Контра кампанията за изчистване на последствията от “лигавата реч” върху имиджа на конгресмена от щата Масачузетс ще е скъпа и продължителна.

Но да не задълбаваме излишно в американското политическо театро, а да се върнем на злополучно изплувалия в светлината на прожекторите Джоузеф Патрик Кенеди III - или просто Джо за приятели и избиратели. Внук на покойния бивш главен прокурор на САЩ Робърт Ф. Кенеди, застрелян по време на предизборен митинг в Лос Анджелис през 1968 г., пет години след като брат му, тогава президент, Джон Ф. Кенеди е убит от снайперист в Далас. Джо Кенеди III е роден на 4 октомври 1980 г. в Брайтън, щата Масачузетс, но израства в Бостън. На белия свят се появява цели осем минути след брата си близнак, Матю. За образованието му ще споменем само, че има дипломи по стопанско управление и право от престижните американски университети “Станфорд” и “Харвард”. Между двата университета, от 2004 до 2006 г., работи като доброволец за американския “Корпуса на мира” в Доминиканската република. В политиката влиза през 2006 г., паралелно с приемането в “Харвард”, като се включва в предизборната кампания на чичо си Тед Кенеди. През 2012 г. Джо Кенеди III обявява, че ще се кандидатира за представител на четвърти избирателен район на Масачузетс от Демократическата партия и спечелва мястото. Повтаря успеха си през 2014 г. и 2016 г. - тук може би е важно да се спомене, че на последните две предизборни кампании срещу него няма опозиционен кандидат от републиканците.

*„тролене” - модерен термин, произлязъл от възхода на социалните мрежи. Означава кампания на злонамерени коментари, по-често анонимни, под статии, публикации в интернет страници или форуми, и/или профили на лица или организации в популярните платформи за размяна на клюки. Масово явление.

Няма големи амбиции, засега

Един от най-любопитните въпроси, които терзаят наблюдателите от двете страни на Атлантика, покрай публичната му проява тази седмица е: има ли Джо Кенеди по-големи амбиции в американската политика от сигурно място в Конгреса и редови член на Демократическата партия. В интервю в края на 2017 г. сам той отговаря, че би се кандидатирал за член на Сената, но само ако някой от действащите сенатори демократи от Масачузетс, се оттегли от мястото си. Стигне ли се до там обаче, следваща стъпка несъмнено ще е прицелване в Белия дом, смятат наблюдатели. В крайна сметка Джо е само на 37 години.

ЗА НЕГО

Постигна

трудното

Кенеди постига нещо много трудно - успява да се защитава, докато същевременно предлага послание за единство.

Бен Роудс,

на Барак Обама, в “Туитър”

Най-добрият

Джо Кенеди се справи изключително добре в показването на ясния контраст с ВСП (б.р. - Великата стара партия - алтернативно наименование на Републиканската партия) от всеки друг отговор, който демократите са давали на Печата за състоянието на съюза от Тим Кейн насам, преди 15 години.

Франк Лунц,

американските републиканци

Контраст

на Тръмп

Нанси Пелози, лидер на демократите в Конгреса заяви, че г-н Кенеди е бил избран да произнесе официалния отговор на демократите, защото е представлявал много остър контраст с президента Доналд Тръмп. Въпреки собственото му богатство - това на г-н Кенеди се оценява на около 18 милиона долара - той има образ на защитник на каузата за прогресивна социална политика и на глас на долните класи.

Катрин Сийли,

журналист, “Ню Йорк Таймс”

Недолюбван

от опонентите

Републиканци и други критикуваха избора на Кенеди като демонстрация на смъртта на звездите и идеите на демократите, описвайки или като просто бял мъж, или като либерал от Мазачузетс, или като династичен политик, или комбинация от трите.

Едуард Айзък-Довийър, журналист,

“Политико”, САЩ