Катастрофи за (зло)употреба

А какво стана с „Олимпик“ и с Регистъра?

Аквапланингът е един от най-коварните капани, в който може да попадне един шофьор. Хубав път, съобразена скорост, вали дъжд, а автомобилът напредва уверено. Но на завоя колата попада в наводнен участък, плъзва се и става неуправляема. Ако господ не се смили над хората в машината, те са обречени.

През последните седмици държавата рязко се плъзна по аквапланинг и влезе в капан, заложен от самата себе си. Държавата – имам предвид властта. Гръмна Търговският регистър. Щетите още не могат да бъдат описани, но резултатите са такива, че хакерите на Путин могат да се записват на курсове на тема „Непоправими щети със собствени средства“ при спечелилите обществените поръчки за бекъп на Регистъра салони за красота.

Без никаква външна намеса положението продължава да е необяснимо критично около този регистър. Но ако някой започне да обяснява, е редно да започне с това как са проведени конкурсите, кои са участвали, защо така се е случило, че е възможно да се скапе този толкова важен за държавата информационен фонд. Следва и отговорност.

В деня на национален траур повече от седмица в катастрофично положение бе обявено, че системата а-ха работи в пълен обем. Отговорите обаче отсъстват.

Пак по същото време се оказа, че над застрахователния сектор се прокъсва Дамоклевият меч на фалита. Гръмна „Олимпик“, бе застрашена друга компания и се оказа, че държавата сама е сложила аквапланинг на системата с преднамерено или некадърно написан закон и кодекс, които позволяват стотици хиляди да пострадат, а секторът да бъде подложен пред огромен натиск. В България има огромен брой експерти, които са били наясно какво се случва. Някои дори са предупреждавали, макар да не е много трудно да се предвиди, че щом има лош път, когато завали дъжд, може да се хлъзнеш. Основният въпрос тук беше и е „как защитаваме потребителите, хората – общо казано“. Нима експертите не знаят как се бранят интересите на народа? Нима депутатите, приемали кодекса, не са знаели какви са рисковете и как да си защитят хората? Или са некадърни, или са корумпирани.

Само от двете катастрофи пострадалите са стотици хиляди. Директно. Ако беше друго правителство, друго управление, това щеше да доведе до политическа криза. Опозицията се опита да направи нещо, но се удави в неразбиране. Не чухме и думата на работодателски, синдикални, застрахователни, потребителски гилдии. Ако някой говореше, бе толкова безидейно, че едва ли не помогна да потънат и двата случая. Те обаче не са малки истории, че да отшумят от само себе си.

Какво се прави в такива случаи? Властта трябва да пренасочи обществения интерес към нещо друго. Много стара практика. В България примери много. Пак през август преди точно 19 години почина Тодор Живков и за да се убие разгарящата се носталгия по него в същия ден правителството девалвира лева – Тато си отиде, стотинката се върна.

Друга катастрофа заличи за секунди обществения интерес към тези скандали. Огромната трагедия край Своге, която затри 17 души на пътя, спря всякакви разговори за „Олимпик“, за Търговския регистър. Не е ясно още каква е причината за катастрофата. Най-вероятно не е аквапланинг.

Но имаме виновен. Първо е повдигнато обвинение на шофьора за причиняване на смърт по непредпазливост. Обществото обаче явно вече не купува „несъобразена скорост“, защото точно на това място са ставали вече толкова много катастрофи, пращани са толкова много сигнали, че няма как да мине просто номерът „несъобразена скорост“. Не е сигурно дали автобусът се е обърнал при аквапланинг, защото това е тежка машина. Ако има аквапланинг, то той се е образувал в помията наречена „обществени поръчки“. И това трябва да се разследва.

Седемнайсет души! Толкова не сме загубили за цялата си мисия в Афганистан. Как да кажеш нещо смислено, а? Но пък стана една друга катастрофа, за която социалните мрежи завряха, прокуратурата се самосезира, правителството започна щателна проверка. Бай Георги, баща на президента Румен Радев, участвал в инцидент и сега това става водеща новина. В Харманли на кръгово движение триколка навлиза първа в кръгово движение. Георги не го забелязва, отнема му предимство. Онзи се блъска странично. Оправят се, заминават. По закон, претенции и двете превозни средства могат да се придвижват на собствен ход, дори не трябва да се вика полиция.

Осем дни по-късно информацията услужливо е изкарана на бял свят и сега имаме още по-важни въпроси от Търговския регистър, „Олимпик“ и Своге. Има ли прикриване? Има ли умисъл? Яде ли деца нощно време бай Георги. Цялата държава разследва случая. И номерът работи. „Олимпик“ например отпадна от новините. Няма такъв случай вече.

Направо е учудващо как в такава плитка памет могат да пропадат цели компании, цели автобуси и с толкова много жертви. Всъщност, защо да е учудващо. Народът услужливо е разделен, че да избира кого да мрази, а не как да търси справедливост. И ето – ще се караме коя катастрофа е по-важна, без да осъзнаем, че и двете са такива, а само добро правосъдие ще каже къде е вината.

 

Мистерия витае около 14-те войничета

На 11 август 1995 г. на Околовръстния път в София катастрофира камион с 14 войници и един офицер от Транспортни войски. Машината се забива челно в трактор и избухва в пламъци. Загиват всички без едно от войничетата. Мистерия витае още около този случай. Тогавашният премиер Жан Виденов беше обвинен от опозицията, че е играл хора в същото време, когато е знаел, че има катастрофа. Години по-късно стана ясно, че около случая има много, много държавни тайни, за които така и никой не иска да каже.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари