Геополитическите ходове на Тръмп

Мир чрез твърдост, чрез демонстрация на готовност за ескалация

Беше посрещнат в Пекин така, както никой американски президент не е посрещан

Още в кандидат-президентската кампания един от основните лайтмотиви на Доналд Тръмп беше „мир чрез сила“. В геополитически план това означава да се постига мир, но не чрез „сгъване“, както се сгъна Обама на Иран с провалената тогавашна ядрена сделка. Не и мир чрез бягство, както Байдън си обра крушите по срамен начин от Афганистан.

За нещо съвсем различно става дума - мир чрез твърдост, чрез демонстрация на готовност (и наличие на реална такава готовност) за ескалация. Мир чрез употребата и заплахата за употреба на сила. Вярвайки силно в тази геополитическа концепция, Доналд Тръмп смяташе да приключи мигновено руската инвазия в Украйна. Това се оказа невъзможно и мнозина от критиците на Белия дом побързаха да потрият доволно кунки и да обявят Тръмп за „провален“.

Но какво направи Тръмп? Игнорира критиците и започна отначало.

Истината е, че към момента, в който САЩ се заеха да решат казуса в Украйна, това беше задача с повишена сложност. Ако можем да заимстваме речника на Тръмп - Русия държеше твърде много карти. Не, те не са „ядрени карти“, както си мислят лаиците. Ядрените оръжия не са гарант за победа. Ако беше така Русия нямаше да изгуби навремето в Афганистан, нито пък Щатите щяха да загубят във Виетнам. Ядрена сила може да бъде победена, обратното означава да вярваме, че щом ядреното оръжие е единственото важно, тогава на света нямаше да съществуват други държави освен тези девет ядрени сили. Не е до това. Картите на руснаците бяха други.

Най-важната от тях - Китай. Пекин беше заел роля на приятно дезинтересиран от случващото се в Украйна с една основна цел - да остави Кремъл да се скара с търговските си партньори и да превърне Русия в суровинен придатък на Китай. Пекин искаше да получи (ако може без пари) ресурсите на Русия. Затова даде на Москва инструменти и пазари да оцелее под суровите западни санкции. Другите карти в колодата на Кремъл бяха Венецуела, Иран и Северна Корея. Първата с ресурси и влияние в Латинска Америка, втората с дронове и ресурси, третата с боеприпаси и дори жива сила. Същевременно Венецуела и Иран имаха и друга роля в тази ос на злото - те играеха ролята на нелегална китайска бензиностанция, снабдявайки Пекин с евтин петрол.

Следователно, за да постави Москва на масата за преговори, Тръмп трябваше да ореже Китай, Венецуела и Иран. Първата естествена мишена беше Венецуела. И по исторически, и по географски причини. Операцията там мина безкръвно и за нула време. Мадуро изчезна, режимът се смени, Венецуела вече не е съюзник на Русия и спира да снабдява Китай с гориво. Втората мишена беше Иран. И защото Иран твърде дълго бе оставен да си играе на квази-велика сила, и защото Иран представлява реална опасност, ако се сдобие в действителност с ядрено оръжие, и защото Техеран беше твърде ценен и на Пекин, и на Москва, всяко на собствени основания. С началото на офанзивата на САЩ и Израел над Иран беше ясно, че режимът не може да победи. Той беше обезглавен, обезкървен, омаломощен, сразен. Флотът му потъна, авиацията му изчезна, противоракетната му отбрана се стопи, ракетните му възможности се сведоха до и под санитарния минимум. Съответно иде време за нещо съвсем закономерно - Иран капитулира. Не слушайте феновете на Техеран, които обясняват на всички каква „победа“ била постигнала ислямската република. На тях ли да вярваме или на очите си? Ясно е едно - Иран няма да има ядрено оръжие, Иран няма да затваря Ормузкия проток и Иран няма да има ролята на спосор на терора, каквато имаше досега. Целите на Америка са изпълнени.

Но тук има и по-голям ребус. С приключването на Мадуро и със смазването на аятоласите каква по-голяма цел постигна Доналд Тръмп? Накара Китай да се замисли. И Китай се замисли сериозно. Вижте само как беше посрещнат Тръмп в Пекин. То не бяха червени килими, не бяха топовни салюти, не бяха гвардейски части, не бяха вечери и обеди, не беше чудо. Тръмп беше посрещнат в Пекин така, както никой американски президент не е посрещан. Последният, комуто беше оказана сходна чест, беше преди над половин век - президентът Джералд Форд. Това какъв знак е? И то от хилядолетната китайска дипломация. Знак ясен и категоричен - Пекин знае, че трябва да се съобразява с Америка на Тръмп. Знае, че САЩ и Китай могат да са прекрасни партньори, но опрат ли до вражда Пекин е този, който има повече за губене. Просто за сравнение буквално дни след Тръмп в Пекин дойде и Путин. Той беше посрещнат рутинно, отношението беше едва ли не като към служител. Нямаше и помен от почестите, с които беше посрещнат Тръмп. Няма и как да е иначе. В този смисъл случайно ли е, че след тези събития Украйна зачести ударите си с дронове в сърцето на Русия? Не, не е случайно. Всичко е част от по-големият пасианс.

Сега, след като Иран сгъна цирка, след като Венецуела напусна чата и след като Китай разбра кой кой е в голямата геополитическа игра, идва следващият ход. Войната в Украйна ще приключи. Тя ще приключи съгласно реалностите. Но ще приключи. След като САЩ остави цената на петрола да се срине след отварянето на Ормузкия проток, ще обърне взора си към случващото се в Украйна. Вече картите са избити от ръцете на Путин. Той ще се налага да се спасява, както намери за добре. Нито Венецуела, нито Иран, нито Китай, нито дори Северна Корея, която видя какво се случи с аятолаха и Мадуро, няма да си сложи главата в торбата за Кремъл. На Москва ù предстоят тежки избори и сложна житейска ситуация. Тръмп се погрижи да се стигне до тази ситуация. И тя е неизбежна. Не случайно дори Беларус взе да се прави на разсеян. Кремъл днес извисява твърде самотно кулите си.

Това е „мир чрез сила“. Това е доктрината „Тръмп“ в действие. Оказваш натиск, опитваш, натискаш и ако не стане правиш обходен маньовър, построяваш едно тактическо отстъпление, за да реализираш стратегическа победа. Онези, които смятаха, че Тръмп не може да направи нищо на Венецуела, които смятаха, че ще „затъне“ в Иран, които в средата на втория му мандат продължават да го подценяват, днес отново са шокирани. Защото продължават да не виждат какво се случва, макар че то се случва съвсем ясно пред очите им. Сега предстои да бъдат изненадани и по отношение на предстоящото във войната на Русия с Украйна. Няма лошо. Има нужда и от хора, които не разбират.

Благодаря ви за вниманието по този въпрос!