Най-важният еднократен разход е обмяната на местната валута в такава в евро

Продължавам темата за приемането на еврото с очакваните разходи във връзка с този процес. Те са както еднократни, каквато е обмяната на банкнотите и монетите и средствата по банковите сметки, така и такива, които ще влияят в по-дългосрочен аспект.

Обмяната на левове с евро и средства по сметки

Най-важният еднократен разход представлява фактическият процес на обмяна на съществуващите банкноти и монети в местна валута в такива в евро. Освен това банките автоматично превалутират сметките в местна валута в евро. За цялата икономика са необходими промени в счетоводните и информационните системи, които да отчитат в евро, отпечатване и отсичане на евро банкнотите и монетите и транспортирането им до клоновете на банките и до доставчиците на дребно.

Изчисленията на властите в Латвия показват, че общите разходи за този процес възлизат приблизително на 193 млн. евро, което се равнява на 0,82% от брутния вътрешен продукт на страната през 2014 г., когато е въведено еврото. Почти 85% от общите разходи са за частния сектор, 6% са за публичния сектор и 9% за създаване и разпространение на новите банкноти и монети.

Конкретните елементи на разходите за публичния сектор и централната банка са свързани с предоставянето на публична информация и провеждането на информационна кампания относно новите банкноти и монети и мерки за сигурност при транспорта им. При частния сектор освен промените в счетоводните системи е необходимо банкоматите да бъдат пренастроени за евро банкноти. Също така трябва да бъдат сменени етикетите и менютата, които трябва да съдържат едновременно цените в местна валута и в евро.

Инфлация в резултат от закръгляване на цените

Според изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ефектът в страните, които първоначално формират еврозоната, е ускоряване на темпа на инфлация с около 0,3 процентни пункта. Оценката за Словакия е, че темпът на инфлация в страната е бил с 0,2 процентни пункта по-висок, отколкото би бил при запазване на кроната. В същото изследване се посочва, че повишаването на цените е по-вероятно да се случи в страни с по-слаба конкуренция на продуктовите пазари.

Според оценка на Евростат за Литва инфлацията на месечна база, измерена въз основата на хармонизирания индекс на потребителските цени, е била с между 0,04 и 0,11 процентни пункта по-висока непосредствено след въвеждането на еврото спрямо евентуалната стойност при използването на собствената валута. Това се приема за общия еднократен ефект от въвеждането на еврото, тъй като през следващите два месеца въздействието не е било статистически значимо. Подобно на други случаи на смяна на валутата Евростат счита, че ефектите са осезаеми, но не са в мащаб, който да определи цялостния темп на инфлация. Въпреки установените скромни по размер ефекти върху инфлацията, възприятията на населението за процеса на смяна на валутата са съвсем различни.

Всъщност по-големият ефект върху цените може да се случи през последните месеци преди приемането на еврото като законно платежно средство. Обяснението се крие в процедурата и подхода на държавите към изпълнението на критериите и особено към този за инфлацията. При проблеми с изпълнението на критерия част от държавите използват не само инструментите на паричната политика, но и регулаторната политика. Основен инструмент е забавянето на растежа или дори замразяването на административно определените цени. Това са цените на топлоенергията, електроенергията, водоснабдяването и т.н.

За да има ефект върху индекса на потребителските цени обаче нарастването на административно определените цени трябва да бъде ограничено за период от повече от една година. Обикновено оценката за готовността на икономиката по отношение на изпълнението на критериите се извършва около средата на годината предхождаща въвеждането на еврото. След като тази оценка бъде направена, административно определените цени се освобождават, тоест съответният регулатор позволява те да достигнат по-високи равнища. Това оказва влияние и върху общото ценово равнище в икономиката и инфлацията се ускорява. Основният ефект обаче се проявява на практика преди датата на фактическото приемане на еврото.

Участие с вноски в ЕЦБ и ЕСМ

Влизането на България в еврозоната означава, че тя ще стане собственик на част от капитала на Европейската централна банка. За тази цел тя трябва да внесе необходимата сума. Според официалните регламенти размерът на вноската в капитала се определя на базата на относителните дялове в населението и в брутния вътрешен продукт на Европейския съюз на съответната страна. Изчисленият по този начин ключ към собствения капитал на ЕЦБ за България е 0,859%. Когато Великобритания напусне Европейския съюз, този относителен дял ще бъде променен и вероятно ще достигне около 0,995%. Това означава, че внесеният от България капитал ще трябва да достигне приблизително 108 млн. евро. До момента стойността му е почти 3,5 млн. евро, така че допълнителната необходима сума надвишава 104 млн. евро.

Освен това България ще участва в Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ). Вноската там се определя на същия принцип, както при капитала на ЕЦБ – на базата на населението и брутния вътрешен продукт. В този фонд обаче не участват всички държави от Европейския съюз. По тази причина относителните дялове в капитала на настоящите участници са по-големи, отколкото дяловете им в капитала на ЕЦБ. Все пак при попълване на всички евентуални членове и отчитане на излизането на Великобритания делът на България отново би трябвало да достигне около 1%. Това означава, че първоначално, когато от държавите участници се изисква вноска от около 80 млрд. евро, България ще трябва да внесе около 800 млн. евро. Внасянето на целия предвиден размер на капитала на фонда от 700 млрд. евро при наличие на криза ще определи вноска за България от около 7 млрд. евро. (т.е. допълнително около 6,2 млрд. евро над първоначално внесените).

Тук трябва да се отбележи, че извършването на вноската не означава, че тези пари са изгубени за българската държава. Те є осигуряват дялове в капитала на съответните институции. Разбира се, след като веднъж са внесени, тези суми не могат да бъдат използвани за други цели. Освен това като собственик на част от капитала България ще получава доходи.

По-големият размер на пълната вноска в капитала на ЕСМ означава, че може да се наложи тя да се финансира чрез емисия на дълг, която ще породи допълнителни разходи за лихви. Така, ако се допусне, че първоначалната вноска няма да изисква емисията на държавен дълг, то за допълнителната такава вероятно ще бъде необходима. При последната голяма емисия на държавен дълг на международните пазари през 2015 г. купоновата лихва по 7-годишните ДЦК е 2%. При необходима сума от 6,2 млрд. евро номиналът на емисията ще бъде 6,3 млрд. евро, тъй като обикновено продажбата се извършва с отстъпка от номинала. Това ще означава допълнителни разходи за лихви от минимум 126 млн. евро годишно при липса на промяна на конюнктурата на международните пазари.

Липса на самостоятелна парична политика

Този аргумент е в сила за държавите, които са имали различен тип паричен или валутно-курсов режим преди присъединяването към еврозоната. Изборът на България през 1997 г. за въвеждането на валутен борд означава, че курсът на лева е фиксиран първоначално към германската марка, а след това от 1999 г. – към еврото. Чрез валутния борд и в момента България на практика „внася“ паричната политика на Европейската централна банка.

Инструментите на паричната политика, които са използвани от Българската народна банка от въвеждането на валутния борд до сега, са минималните задължителни резерви и лихвеният процент по свръхрезервите, които търговските банки държат при централната банка (аналог на лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ). Използването на тези инструменти не е типично в среда на класически валутен борд, но не е забранено според българския вариант. През периода на валутния борд те са били използвани в малък брой случаи. След интеграцията в еврозоната тези възможности ще отпаднат.

След приемането на България в Европейския икономически и паричен съюз тя ще участва при определянето на паричната политика, но решенията вече ще бъдат насочени към постигането на целите за Евро зоната като цяло. Проблеми биха могли да възникнат, когато дадено решение е полезно за еврозоната, но би навредило на българската икономика. Това би било възможно при недостатъчно синхронизиране на бизнес цикъла в България с този във валутния съюз. Например, финансовата и икономическа криза настъпи в страната и беше преодоляна по-късно, отколкото в еврозоната. По-нататъшната интеграция, която ще бъде подпомогната и от приемането на еврото обаче, би трябвало да сближи още повече българската икономика към тази на еврозоната.

Като цяло част от очакваните разходи от приемането на еврото са свързани с по-ясни параметри, което позволява малко по-лесната им количествена оценка, отколкото на ползите. Част от разходите не са коментирани в настоящата статия. Например, загубата на бизнес и приходи за банките и чейндж бюрата в резултат от отпадането на необходимостта от обмяна между лев и евро. Те биха се компенсирали от спестени разходи за фирмите и населението.

Институционалната рамка на паричния съюз все още се развива. По тази причина оценките за ползите и разходите при самото присъединяване могат да се различават от направените днес заради възникването на допълнителни разходи във връзка с поемането на нови ангажименти или извличането на допълнителни ползи в резултат от укрепването на рамката и създаването на механизми, които да предотвратяват кризи. Така наличието на общи фондове за спасяване на държави и банки от еврозоната в случаи на криза не трябва да допринася за повишаването на моралния риск, тоест поведението на политици и мениджъри, което би допринесло за възникването на такива кризи.