За четвърти път в последното десетилетие ЦСКА намери великолепен централен нападател. След Ней, Жуниор Мораес и Фернандо Каранга стадион „Българска армия“ заживя с головете на Мауридес. Деветката дойде от „Беленензеш“ и вкара осем гола в първите си седем мача за ЦСКА.

След фантастичния старт на сезона Мауридес даде ексклузивно интервю за вестник „Труд“

- Имал ли сте подобен старт в кариерата си?

- Надявам се това да е най-добрият сезон. И наистина съм повече от щастлив. Най-много си харесвам първия гол. Голяма емоция и специален момент.

- Познавате ли човека, когото заместихте – Фернандо Каранга?

- Виждал съм го в игра, когато беше в „Парана“. Не го познавам лично. Чувал съм, че е прекрасен човек. Щастлив, че хората ме сравняват с него. Ще се опитам да вкарам и да го заслужа. Винаги се стремя да съм най-добрият независимо от всичко. Трябва да давам дори повече от възможностите си, за да помогна на отбора. Спокоен съм по природа. Работя усърдно, за да съм във форма. Когато съм на терена, да намирам целта и да трупам голове. Футболът в България е хубав и открит. Затова не ми беше трудно да се адаптирам.

- Феновете ви наричат Звяра. Харесва ли ви този прякор?

- Много. Защото съм сигурен, че това е, защото харесват играта и головете ми. Всяка проява на внимание от тяхна страна ме прави щастилив. Освен за победа и титли трябва да се играе и за публиката. Когато тя е доволна, футболистът е щастлив.

- Всички бразилци имат прякори. Какъв е вашият?

- Викаха ми Твърдоглавия. Преди да порастна, ми викаха Дребния, но после излезе и прякор Голямата глава. Наистина обичаме прякорите в Бразилия, макар и да са преувеличени.

- ЦСКА чака скоро да види едно наистина атомно нападение с Мауридес и Евандро. Пасвате ли си вече?

- Изключителен играч е Вандро. Той е част дори от националния ни отбор, което в нашата страна е изключително признание. Ще трябва да се потрудим здраво и съм сигурен, че ще се сработим.

- За една седмица ЦСКА загуби два много важни мача - от „Копенхаген“ и от Лудогорец. Ранен ли е отборът?

- Във футбола няма отбор, който винаги да побеждава. Затова е важно да имаш силна психика и хладен ум. Като дойде уикенда, да излизаш за победа и винаги да гониш трите точки. Треньорът ни отправи важно послание, че загубата в никакъв случай не трябва да ни кара да вървим с наведени глави. Ние сме хора, а на машини и е възможно да има и други такива неуспехи.

- Как оценявате нивото на футбола ни?

- Приятно съм изненадан. Дори мога да кажа спокойно, че е най-високото, на което съм играл до момента в кариерата ми. Да си призная наистина не знаех много за България и ЦСКА, а трансферът стана бързо. Имам голямо желание да науча повече.

- Как се стигна до трансфера в ЦСКА?

- Разговор с мениджъра ми, който познава добре клуба. Получих и добра препоръка от Жеферсон. Предложението дойде, когато бях в Португалия. Първи с мен говори президентът на бившия ми отбор „Беленензес“. После говорих с мениджър от “Про Илевън” и чак след това с президента на ЦСКА. И докато се обърна, бях в София.

- Миналия сезон бяхте титуляр в „Беленензес“. Португалската лига е по-добра от българската. Защо я напуснахте?

- Нивото на отборите е доста различно. Диого Виана ми разказа колко сериозен е отборът и новият проект на ЦСКА. Също и колко фанатизирани и верни са феновете. Чух толкова много хубави неща, че въобще не мислих дълго.

- В Португалия не сте имал езикова бариера. Как се справяте с българския?

- Всички ми помагат. Много от хората говорят английски и се разбираме.

- Как започнахте с футбола? Първият ви клуб е бил световен клубен шампион – „Интернасионал“.

- Началото на кариерата ми бе наистина щастливо. Още на 8 години ме откриха и взеха в школата. После минах през големи трудности, не не се предадох, продължих напред. След това ме взеха в Португалия и накрая дойдох и тук.

- Все като нападател?

- Не. Играл съм вратар, централен защитник, ляв бек, полузащитник и чак след това ме пуснаха до поста нападател. През цялото време си мечтаех да съм в атака. Винаги най-голяма радост ми е носело да стрелям във вратата, да преминавам противникови играчи, да скачам и играя с глава.

- Кой ви научи да вкарвате? Инстинкт или майсторство е?

- Най-важното е да не е самоцел. На първо място е отборът и това, което можеш да направиш, за да помогнеш за победите. А иначе ги има и двете неща. Даже има и едно трето, което никак не е маловажно - късмет. А иначе има хора, които може да се каже, че направо носят гола в характера си. Опитвам се да имам и да развивам всички тези качества.

- Къде се играе по-лесно - в Бразилия или в Европа?

- В Бразилия е по-лесно. Футболът там е много зад европейския. Тук са по-големи изискванията.

- Кой е най-известният футболист, с когото сте играл заедно?

- Имам щастието да познавам Диего Форлан, никога не съм виждал човек да тренира и играе така като него. Той е примерът ми за играта в атака за ЦСКА.

- Знаем, че сте имал нелесно детство. Ще ни разкажете ли?

- Така е в родината ми. Всички правят всичко в една стая. Гледаме мач, готвим, ядем, спим, но трудностите правят човек по-силен. Когато хората са в такава бедност и нямат пари за нищо, мечтите са много по-силни.

- Кой е най-красивият ви гол?

- Много са и най-различни. Любим ми е този за ЦСКА срещу „Копенхаген“. Много специален и уникална емоция. Ако питате защо, мога да кажа, че феновете имат голяма заслуга, защото такъв празник няма!

- Заради контузия в коляното не сте играл 13 месеца. Минавало ли ви е през ума да се откажете?

- Най-трудният период в кариерата ми. Играх по-малко от година и тъкмо, когато започнах да се наслаждавам, дойде контузията. Плаках като малко дете по цял ден. Казвам на всички, че ако тогава не беше съпругата ми, нямаше да успея да се върна. Не пожелавам на никой футболист да преминава през това. Затова всеки ден й благодаря за силата, която ми даде. Някои от доктори твърдяха, че не вярват да мога да се върна на терена. Но заедно с нея успяхме да им докажем, че няма по-голяма сила от любовта и се върнах в игра.

- Получихте тази контузия по куриозен начин - при радост при гол.

- Това е невероятна история, в която великата радост от гола се преля в най-голямото нещастие. Слава Богу всичко завърши добре. Ако не беше неговата помощ и тази на съпругата ми, днес нямаше да съм тук.

- Бразилия е най-голямата школа на велики нападатели. От сте се учил?

- Много гледах в интернет Адриано и Роналдо Феномена. Всички се учат от тях и днес. Треньорът, който най-много ми повлия, бе Доривал Жуниор. Той практически ме вкара в професионалния футбол и затова ще съм му вечно благодарен.

- Феновете на ЦСКА ви заобичаха още повече за това, че скочихте на Козмин Моци след загубата от „Лудогорец“. Какво се случи?

- Понякога хората губят представа за това, че трябва да се уважаваме. Мисля, че той направи точно това с нашите привърженици. Нормално е в такива мачове да има заряд и напрежение.

- Какво ви харесва и какво не в ЦСКА?

- Всичко е прекрасно, но има нещо, което никак не ми харесва - не говоря езика. Искам да се науча, за да мога да общувам с хората. Благодаря на всички от отбора и ръководството на клуба за усилието, което правят, за да приказват с мен.