Не гледай хората в очите

Това явно е основно правило, за да успееш в живота

В дългата история на „Панорама“ при нас за известно време работеше една влюбена в природата репортерка. Снимаше поразителни изгледи, спускаше се на дълбоко, издигаше се на високо. Издигна се и до кабинетите на някои влиятелни хора. От там ли е научила някакви правила за успешна кариера, но скоро прочетох неин съвет- не гледайте в телевизионната камера, а само във водещия. Нямам намерение да споря с нея, но ще припомня, че да гледаш в камерата, означава, че гледаш в очите зрителя. Какво по-важно от това? Когато очите ти шарят насам-натам, значи си гузен и не говориш истината. А когато не отместваш поглед от водещия, значи се страхуваш да не останеш без опора. Кой знае дали пък това не е пътя към успеха, особено в политиката?

Да си представим едно новородено бебе. То не трябва да гледа майка си, а баба си, защото тя ще го гледа. В училище, ако вдигнат детето пред дъската, то не трябва да гледа към класа, а в очите на учителката - все едно очаква тя да му подскаже. Ако се обяснява в любов на гадже, да гледа в минаващите наблизо нейни съученички. Поне ще я накара да ревнува. Ако му броят пари, да ги брои наум и той - може да го излъжат. Когато ти се кара началник, гледай го послушно, нека колегите ти се хилят. И все така, докато стане политик и го обучава някой начинаещ пиар. Така да не гледаш хората в очите ти става втора природа.

На опозицията й омръзна да догонва управляващите в проучванията на обществените нагласи. И тогава излезе едно изследване, което за пръв път смени местата в класацията. Мнозина не повярваха в изследването, защото агенцията принадлежеше на активист от опозицията. Крайно неудобно пред хората, но по-важното бе да се обърне психологически досегашната инерция. Получи се. И други изследвания показаха новата тенденция.

И тогава излезе ново изследване, според което досегашното подреждане се е запазило, макар силите да изглеждат изравнени. Е , вярно, че агенцията принадлежеше до скоро на близък до премиера съветник. Какво като хората се подхилват, важното е да не ги гледаш в очите. Сигурно и сега ще се получи. Докато на всички ни стане все едно и не искаме да вярваме на нищо.

На градската конференция на БСП направи силно впечатление присъствието на партийните лидери на всички равнища - от градско до централно и дори европейско- от Калоян Паргов до Корнелия Нинова и Сергей Станишев. Привържениците се зарадваха - всякакви слухове за възможни конфликти изглеждаха раздути. Но защо беше необходимо на някои да се хвалят, че Мая Манолова може да бъде кандидат на БСП за кметското място в София. Без самата тя да е била питана. И да се подхранват по този начин приказките, че не си гледа работата, а само прави рейтинг. От глупост ли бе направено, или за да й се натрие носа. Гледаха ли в очите разочарованите си привърженици?

Толкова ли се изчерпаха възможностите на управляващата партия, че няма да има нова „патерица“ на мястото на провалилите се „Обединени патриоти“, с която да продължи да управлява и след едни нови избори? Зад демонстрираното до този момент самочувствие се крие явна тревога, а рано започналото „прегрупиране“ говори, че се взимат мерки за всякакво възможно развитие. И за какви нови варианти става дума? Едни и същи хора, които на предишните евроизбори бяха заедно, обединени от финансови и медийни ресурси, веднага след това се разпаднаха на „групи по интереси“, нови формации и дори до самотни играчи. След като направиха всичко възможно да изстискат властта до степен да я дискредитират, сега те си сменят част от проваленото име, прибавят нови модни идеологически окраски към винаги добре звучащото „обединени“. И с какво самочувствие тръгват към хоризонтите на новите избори? Бъдете сигурни, че те не гледат хората в очите, никога не са се учили на това и затова им е толкова лесно. Иначе щяха да се чувстват поне малко неудобно да претендират наново и наново за народния вот.

И за да не забравим, че тази рубрика е за обзор на телевизионните събития, специално внимание заслужават следните от тях:

- Интервюто в „Панорама“ с президента Румен Радев. Самият президент не ни изненада с някакви принципно нови позиции, но бе откровен и изчерпателен на всякакви неудобни въпроси, зададени му от Бойко Василев. Без добър водещ няма добро интервю.

- Изявлението на премиера Бойко Борисов, че предпочита Черно море да бъде море на туризма, а не на войната. На фона на какви ли не войнствени призиви от позабравени „герои“, премиерът зае най-добрата за интересите на България позиция. Що се отнася до медийното й отразяване, забелязвам една нова тенденция - някои се „стесняват“ да кажат добра дума за премиера, без да им е наредено.

- Що се отнася до изказването на Путин, че тръбите могат да минат през Гърция, а не непременно през България, чакаме не само експертите, а и отговорните фактори да го коментират, след като ни обляха с толкова оптимизъм.

 

Къде по Коледа?

След като разбрахме, че зимните курорти се превръщат в един зимен „Слънчак“, нека си изберем в кое телевизионно предаване да прекараме Коледа. В компанията на „Брадърите“ няма да е приятно, те се изпокараха. „Фермата“ вероятно ще приключва, преди да е станало скучно. Най-добре в „Скъпи наследници“ - там на село вече има китайска храна, стриптийз, барове, модни ревюта, коктейли. Български Холивуд!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари